Александър Геров: Разлика между версии
Emilian nik (беседа | приноси) |
|||
Ред 87: | Ред 87: | ||
* {{Моята библиотека автор|aleksandyr-gerov|Александър Геров}} |
* {{Моята библиотека автор|aleksandyr-gerov|Александър Геров}} |
||
* [http://liternet.bg/publish9/agerov/index.html Александър Геров в Литернет] |
* [http://liternet.bg/publish9/agerov/index.html Александър Геров в Литернет] |
||
* [ |
* [https://www.litclub.bg/library/bg/gerov/index.htm Произведения на Александър Геров в Литературен клуб] |
||
* [https://literaturensviat.com/?p=44402 Александър Геров в Литературен свят] |
* [https://literaturensviat.com/?p=44402 Александър Геров в Литературен свят] |
||
* [http://www.svobodata.com/page.php?pid=906&rid=12 Откъси от Дневника на Александър Геров], svobodata.com, 13 юни 2009 |
* [http://www.svobodata.com/page.php?pid=906&rid=12 Откъси от Дневника на Александър Геров], svobodata.com, 13 юни 2009 |
Версия от 11:15, 7 октомври 2019
Александър Геров | |
Роден | 15 май 1919 г. |
---|---|
Починал | 22 декември 1997 г. |
Професия | български поет и писател |
Националност | България |
Жанр | стихотворение |
Съпруга | Тамара |
Александър Цветков Геров е български поет, писател, журналист.
Биография
Роден е в София на 15 май 1919 г. Завършва гимназия и след това право в Софийския университет. В началото на 1944 г. е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи като редактор в радио „София“, в сп. „Киноизкуство“, във в-к „Кооперативно село“, в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. Умира в София през 1997 г. след продължително боледуване.[1]
Член на БКП (от 1944) и СБП.[1]
Творчество
За първи път публикува проза в един сливенски вестник, когато е на 11 години. Сътрудничи на детски и ученически издания. Участва в литературния сборник „Праг“. Александър Геров е автор и на произведения за деца.[1]
Любовните си стихотворения посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта ѝ.
Награди и отличия[1]
- Заслужил деятел на културата (1971)
- Лауреат на Димитровска награда (1980)
- Носител на наградата „Никола Вапцаров“ (1984)
- Носител на наградата на СБП за поезия (1987)
- Носител на наградата „Пеньо Пенев“ (1992)
Библиография[1]
- „Ние, хората“ (стихове, 1942)
- „Два милиарда“ (стихове, 1947)
- „Стихотворения“ (1949)
- „Бригада „Млада гвардия“ (1949)
- „Нашата сила“ (стихотворения и поеми, 1953)
- „Стихотворения“ (1956)
- „Най-хубавото“ (стихотворения, 1958, 1970, 1974, 1979, 1982)
- „Дете на прозореца“ (стихотворения за деца и юноши, 1959)
- „Усмивка под мустак“ (хумористични разкази, 1960)
- „Стихотворения“ (1961)
- „Герои. Три поеми“ (1961)
- „Обикновени приключения“ (поема, 1962; 1969)
- „Щастие и нещастие“ (разкази, 1963)
- „Сто мегатона“ (стихове, 1963)
- „Приятели“ (лирика, 1965)
- „Златни пантофки“ (1966)
- „Инжекции“ (сатира, 1966)
- „Фантастични новели“ (1966, 1980, 1984)
- „Свободен стих“ (1967)
- „Стихотворения“ (1968)
- „Политическа поезия“ (избрано, 1969)
- „Стихотворения“ (1969)
- „Стихотворения“ (1970)
- „Стихотворения“ (1971)
- „Прашинки“ (1973)
- „Любовна лирика“ (1983)
- „Стихотворения“ (1984)
- „Внезапни стихотворения“ (1986)
- „Стихотворения“ (1987)
- „Череп с антена“ (научнофантастичен роман, 1988, 1993)
- Избрани произведения в 3 т. (1989)
- „Книга за Тамара“ (1991)
- „Хора и звезди“ (избрано, 1997, 2006)
Източници
Външни препратки
- От и за Александър Геров в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Произведения на Александър Геров в Моята библиотека
- Александър Геров в Литернет
- Произведения на Александър Геров в Литературен клуб
- Александър Геров в Литературен свят
- Откъси от Дневника на Александър Геров, svobodata.com, 13 юни 2009
- Божидар Кунчев, „Ще го дължим и на Александър Геров“, електронно списание LiterNet, 28 юли 2009, № 7 (116)
- Владимир Янев, „Александър Геров“, LiterNet, 26 януари 2009
- „Гълъби“ (Александър Геров чете сам стихотворението си), VBOX7
|