Александър Геров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Emilian nik (беседа | приноси)
Ред 87: Ред 87:
* {{Моята библиотека автор|aleksandyr-gerov|Александър Геров}}
* {{Моята библиотека автор|aleksandyr-gerov|Александър Геров}}
* [http://liternet.bg/publish9/agerov/index.html Александър Геров в Литернет]
* [http://liternet.bg/publish9/agerov/index.html Александър Геров в Литернет]
* [http://www.litclub.com/library/bg/gerov/index.htm Произведения на Александър Геров в Литературен клуб]
* [https://www.litclub.bg/library/bg/gerov/index.htm Произведения на Александър Геров в Литературен клуб]
* [https://literaturensviat.com/?p=44402 Александър Геров в Литературен свят]
* [https://literaturensviat.com/?p=44402 Александър Геров в Литературен свят]
* [http://www.svobodata.com/page.php?pid=906&rid=12 Откъси от Дневника на Александър Геров], svobodata.com, 13 юни 2009
* [http://www.svobodata.com/page.php?pid=906&rid=12 Откъси от Дневника на Александър Геров], svobodata.com, 13 юни 2009

Версия от 11:15, 7 октомври 2019

Александър Геров
Роден15 май 1919 г.
Починал22 декември 1997 г. (78 г.)
Професиябългарски поет и писател
Националност България
Жанрстихотворение
СъпругаТамара

Александър Цветков Геров е български поет, писател, журналист.

Биография

Роден е в София на 15 май 1919 г. Завършва гимназия и след това право в Софийския университет. В началото на 1944 г. е арестуван за конспиративна дейност и излиза от затвора на 9 септември 1944 г. Работи като редактор в радио „София“, в сп. „Киноизкуство“, във в-к „Кооперативно село“, в редакция „Фокус“ към Българска кинематография и в издателство „Български писател“. Умира в София през 1997 г. след продължително боледуване.[1]

Член на БКП (от 1944) и СБП.[1]

Творчество

За първи път публикува проза в един сливенски вестник, когато е на 11 години. Сътрудничи на детски и ученически издания. Участва в литературния сборник „Праг“. Александър Геров е автор и на произведения за деца.[1]

Любовните си стихотворения посвещава единствено на съпругата си Тамара, с която продължава да общува и след смъртта ѝ.

Награди и отличия[1]

Библиография[1]

  • „Ние, хората“ (стихове, 1942)
  • „Два милиарда“ (стихове, 1947)
  • „Стихотворения“ (1949)
  • „Бригада „Млада гвардия“ (1949)
  • „Нашата сила“ (стихотворения и поеми, 1953)
  • „Стихотворения“ (1956)
  • „Най-хубавото“ (стихотворения, 1958, 1970, 1974, 1979, 1982)
  • „Дете на прозореца“ (стихотворения за деца и юноши, 1959)
  • „Усмивка под мустак“ (хумористични разкази, 1960)
  • „Стихотворения“ (1961)
  • „Герои. Три поеми“ (1961)
  • „Обикновени приключения“ (поема, 1962; 1969)
  • „Щастие и нещастие“ (разкази, 1963)
  • „Сто мегатона“ (стихове, 1963)
  • „Приятели“ (лирика, 1965)
  • „Златни пантофки“ (1966)
  • „Инжекции“ (сатира, 1966)
  • „Фантастични новели“ (1966, 1980, 1984)
  • „Свободен стих“ (1967)
  • „Стихотворения“ (1968)
  • „Политическа поезия“ (избрано, 1969)
  • „Стихотворения“ (1969)
  • „Стихотворения“ (1970)
  • „Стихотворения“ (1971)
  • „Прашинки“ (1973)
  • „Любовна лирика“ (1983)
  • „Стихотворения“ (1984)
  • „Внезапни стихотворения“ (1986)
  • „Стихотворения“ (1987)
  • „Череп с антена“ (научнофантастичен роман, 1988, 1993)
  • Избрани произведения в 3 т. (1989)
  • „Книга за Тамара“ (1991)
  • „Хора и звезди“ (избрано, 1997, 2006)

Източници

Външни препратки

Шаблон:Писател-мъниче