Алексий Аспиет: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 22: Ред 22:


{{СОРТКАТ:Аспиет, Алексий}}
{{СОРТКАТ:Аспиет, Алексий}}
[[Категория:Византийски управители]]
[[Категория:Византийски управители на Сяр]]
[[Категория:Византийски Узурпатори]]
[[Категория:Византийски Узурпатори]]

Версия от 10:50, 8 октомври 2019

Алексий Аспиет
Ἀλέξιος Ἀσπιέτης
византийски управител
Роден
Починал

Алексий Аспиет (на гръцки: Ἀλέξιος Ἀσπιέτης) е византийски управител на Сяр, водач на антибългарско въстание във Филипопол през 1205 година, провъзгласен за император от гражданите.

Биография

Принадлежи към благородническия арменски род Аспиети,[1] вероятно роднина на военачалниците Михаил Аспиет и Константин Аспиет, живели в края на XII век.[2] Алексий Аспиет се появява в изворите за пръв път през 1195 година като византийски управител на град Сяр (Серес), на когото император Алексий III Ангел заповядва да посрещне настъпващата българска армия на [[Въстание на Асен и Петър |въстаналите]] братя Петър и Асен. В Битката при Сяр през лятото или есента на 1195 година византийската войска е разбита и Аспиет заедно с много други византийци попада в български плен.[3]

Втората поява на Аспиет в източниците е в 1205 година, когато очевидно освободен от плен, той е във Филипопол, въстанал срещу латинската власт. След разгромната победа на цар Калоян над латинците при Адрианопол на 14 април 1205 година, византийското население на Филипопол заедно с други византийски градове в Тракия въстава срещу неизбежната окупация на града от българските войски и обявява Аспиет за император. Калоян настъпва срещу Филипопол и след кратка съпротива и обещание за пощада градът се предава през юни. Калоян, ядосан от предателството на византийските градове в Тракия, нарушава думата си и екзекутира лидерите на града, включително Аспиет, който според Никита Хониат, първо е оставен обесен с главата надолу, след това е нарязан на части и хвърлен в ров на лешоядите.[4]

Бележки

  1. Kazhdan 1991, с. 211 – 212.
  2. Savvides 1991, с. 74 – 77.
  3. Savvides 1991, с. 77 – 78.
  4. Savvides 1991, с. 78 – 79.

Източници