Алексий Аспиет: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9: | Ред 9: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Принадлежи към благородническия арменски род [[Аспиети]],{{sfn|Kazhdan|1991|pp=211–212}} вероятно роднина на военачалниците [[Михаил Аспиет]] и [[Константин Аспиет]], живели в края на XII век.{{sfn|Savvides|1991|pp=74–77}} Алексий Аспиет се появява в изворите за пръв път през 1195 година като византийски управител на град [[Сяр]] (Серес), на когото император [[Алексий III Ангел]] заповядва да посрещне настъпващата българска армия на [[Въстание на Асен и Петър |
Принадлежи към благородническия арменски род [[Аспиети]],{{sfn|Kazhdan|1991|pp=211–212}} вероятно роднина на военачалниците [[Михаил Аспиет]] и [[Константин Аспиет]], живели в края на XII век.{{sfn|Savvides|1991|pp=74–77}} Алексий Аспиет се появява в изворите за пръв път през 1195 година като византийски управител на град [[Сяр]] (Серес), на когото император [[Алексий III Ангел]] заповядва да посрещне настъпващата българска армия на [[Въстание на Асен и Петър|въстаналите]] братя [[Теодор-Петър|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]]. В [[Битка при Сяр (1195)|Битката при Сяр]] през лятото или есента на 1195 година византийската войска е разбита и Аспиет заедно с много други византийци попада в български плен.{{sfn|Savvides|1991|pp=77–78}} |
||
|въстаналите]] братя [[Теодор-Петър|Петър]] и [[Иван Асен I|Асен]]. В [[Битка при Сяр (1195)|Битката при Сяр]] през лятото или есента на 1195 година византийската войска е разбита и Аспиет заедно с много други византийци попада в български плен.{{sfn|Savvides|1991|pp=77–78}} |
|||
Втората поява на Аспиет в източниците е в 1205 година, когато очевидно освободен от плен, той е във Филипопол, въстанал срещу латинската власт. След разгромната [[Битка при Одрин (1205)|победа]] на цар [[Калоян]] над латинците при Адрианопол на 14 април 1205 година, византийското население на [[Пловдив|Филипопол]] заедно с други византийски градове в Тракия въстава срещу неизбежната окупация на града от българските войски и обявява Аспиет за император. Калоян настъпва срещу Филипопол и след кратка съпротива и обещание за пощада градът се предава през юни. Калоян, ядосан от предателството на византийските градове в Тракия, нарушава думата си и екзекутира лидерите на града, включително Аспиет, който според [[Никита Хониат]], първо е оставен обесен с главата надолу, след това е нарязан на части и хвърлен в ров на лешоядите.{{sfn|Savvides|1991|pp=78–79}} |
Втората поява на Аспиет в източниците е в 1205 година, когато очевидно освободен от плен, той е във Филипопол, въстанал срещу латинската власт. След разгромната [[Битка при Одрин (1205)|победа]] на цар [[Калоян]] над латинците при Адрианопол на 14 април 1205 година, византийското население на [[Пловдив|Филипопол]] заедно с други византийски градове в Тракия въстава срещу неизбежната окупация на града от българските войски и обявява Аспиет за император. Калоян настъпва срещу Филипопол и след кратка съпротива и обещание за пощада градът се предава през юни. Калоян, ядосан от предателството на византийските градове в Тракия, нарушава думата си и екзекутира лидерите на града, включително Аспиет, който според [[Никита Хониат]], първо е оставен обесен с главата надолу, след това е нарязан на части и хвърлен в ров на лешоядите.{{sfn|Savvides|1991|pp=78–79}} |
Версия от 10:54, 8 октомври 2019
Алексий Аспиет Ἀλέξιος Ἀσπιέτης | |
византийски управител | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Алексий Аспиет (на гръцки: Ἀλέξιος Ἀσπιέτης) е византийски управител на Сяр, водач на антибългарско въстание във Филипопол през 1205 година, провъзгласен за император от гражданите.
Биография
Принадлежи към благородническия арменски род Аспиети,[1] вероятно роднина на военачалниците Михаил Аспиет и Константин Аспиет, живели в края на XII век.[2] Алексий Аспиет се появява в изворите за пръв път през 1195 година като византийски управител на град Сяр (Серес), на когото император Алексий III Ангел заповядва да посрещне настъпващата българска армия на въстаналите братя Петър и Асен. В Битката при Сяр през лятото или есента на 1195 година византийската войска е разбита и Аспиет заедно с много други византийци попада в български плен.[3]
Втората поява на Аспиет в източниците е в 1205 година, когато очевидно освободен от плен, той е във Филипопол, въстанал срещу латинската власт. След разгромната победа на цар Калоян над латинците при Адрианопол на 14 април 1205 година, византийското население на Филипопол заедно с други византийски градове в Тракия въстава срещу неизбежната окупация на града от българските войски и обявява Аспиет за император. Калоян настъпва срещу Филипопол и след кратка съпротива и обещание за пощада градът се предава през юни. Калоян, ядосан от предателството на византийските градове в Тракия, нарушава думата си и екзекутира лидерите на града, включително Аспиет, който според Никита Хониат, първо е оставен обесен с главата надолу, след това е нарязан на части и хвърлен в ров на лешоядите.[4]
Бележки
- ↑ Kazhdan 1991, с. 211 – 212.
- ↑ Savvides 1991, с. 74 – 77.
- ↑ Savvides 1991, с. 77 – 78.
- ↑ Savvides 1991, с. 78 – 79.
Източници
- Kazhdan, Alexander. Aspietes // The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York, Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-504652-6. с. 211–212.
- Savvides, Alexis G. K. Notes on the Armeno-Byzantine family of Aspietes, late 11th-early 13th centuries // Byzantinoslavica 52. Prague, 1991. с. 70–79.