Александър Кьосев: Разлика между версии
поправка на мъртъв линк |
Emilian nik (беседа | приноси) |
||
Ред 102: | Ред 102: | ||
* [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2003/04/05/220698_za_voinata_i_budeshtiia_svetoven_red/ „За войната и бъдещия световен ред“], в. „Капитал“, 5 април 2003 {{икона|bg}} |
* [http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2003/04/05/220698_za_voinata_i_budeshtiia_svetoven_red/ „За войната и бъдещия световен ред“], в. „Капитал“, 5 април 2003 {{икона|bg}} |
||
* [http://www.segabg.com/article.php?id=137908 „Момиченца“], в. [[Сега (вестник)|„Сега“]], 10 юли 2004 {{икона|bg}} |
* [http://www.segabg.com/article.php?id=137908 „Момиченца“], в. [[Сега (вестник)|„Сега“]], 10 юли 2004 {{икона|bg}} |
||
* [ |
* [https://litclub.bg/library/kritika/kjosev/prisustvia.htm „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“], „Литературен клуб“, електронна публикация на 27 февруари 2009 {{икона|bg}} |
||
* [http://www.segabg.com/article.php?issueid=10563§ionid=5&id=0001001 „Лувъри и музейни грандомании за сметка на библиотеките“], в. „Сега“, 15 ноември 2011 {{икона|bg}} |
* [http://www.segabg.com/article.php?issueid=10563§ionid=5&id=0001001 „Лувъри и музейни грандомании за сметка на библиотеките“], в. „Сега“, 15 ноември 2011 {{икона|bg}} |
||
Версия от 13:09, 8 октомври 2019
Александър Кьосев | |
български културолог и филолог | |
Роден |
17 ноември 1953 г.
|
---|---|
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | Културология, теория на литературата, история на литературата |
Работил в | Софийски университет Нов български университет |
Александър Кьосев в Общомедия |
Александър Динов Кьосев е български културолог и литературен теоретик.
Биография
Роден е на 17 ноември 1953 година в София в семейството на Дино Гигов Кьосев (1907 – 1994), чийто баща Гиго Динов Кьосев (1877-1954) е първият протестантски проповедник в Дойран.[1] Дино Гигов Кьосев е втори братовчед на Дино Георгиев Кьосев (1901 - 1977). Александър Кьосев завършва Българска филология в Софийския държавен университет (1978). Доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време“ (1989), доцент по Философия на културата, политиката, правото и икономиката с труда „Опити върху културната история на прехода“ (1999)[2] и професор по Европейска културна история ХІХ – ХХ в. (2013)[3] с труда "Караниците около четенето. Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г. София, Сиела 2013
Преподавател по история на българската литература към Катедра по българска литература на факултет „Славянски филологии“ към СУ (1980–1988). Преподавател по история на културата към Катедрата по теория и история на културата на Философския факултет на СУ (1988– ).
Лектор по български език, култура и литература към Семинара по славянски филологии на Гьотингенския университет „Карл Аугуст“ (1990–1994). Лектор по български език и литература в Университета на Саарбрюкен (1995). Преподавател по история на културата в НБУ (1994–2001). Хоноруван преподавател по история на културата в Пловдивския университет (1999-).[4]
Специализации:[4]
- 1981 – Чехословакия, Прага – курс по чешки език
- 1990 – специализация по теория на хуманитарните науки в Йорк и Кардиф, Великобритания,
- 1997 – специализация в Maison des Sciences de l'Homme, Париж, Франция,
- 2000–2001 – специализация в Collegium Budapest, Унгария.
Регионален директор на летния университет по теория на хуманитарните науки, Сантяго де Компостела, Испания (1998-2000), Академичен директор (1999-2003) и постоянен стипендиант (от 2003) на Центъра за академични изследвания в София, ръководител на катедра История и теория на културата при Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (2004-2008).[2]
Ръководител на Департамент Нова българистика (1994–1999), ръководител на комисията по общо образование (1999–2000), директор на базова програма Антропология (1997-2000) в Нов български университет.[4]
Член на управителния съвет на фондация „Отворено общество“, София (1998-2001).[4]
Директор на Културния център на Софийския университет (2009-).[4]
Член-основател на групата „Синтез“ (1987-1989).[4]
Александър Кьосев е един от четиримата автори (заедно с Антоний Тодоров, Евгений Дайнов и Огнян Минчев) на политическия манифест „За републиката“, публикуван в началото на март 2016 г.[5][6]
Награди
- 1990 – Първа награда на състезанието за есе на The English Association за есето „The Compass without a Needle“ върху романа на английския писател Греъм Суифт[4]
- 2005 – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Представяне на българската книга - за есето „С помощта на чук. Към критика на гилдийната идеология“ [7]
- 2006 – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика – за книгата Лелята от Гьотинген (Извън-дисциплинарни есета) [8]
- 2009 – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика – за книгата Индигото на Гьоте [9]
- 2012 – Наградата „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ в категорията „За цялостен принос“ [10]
- 2014 – Националната награда „Христо Г. Данов“ в раздел Хуманитаристика – за книгата Караниците около четенето[11] [12]
Библиография [2]
Монографии
- Пролетен вятър“ на Никола Фурнаджиев в художествения контекст на своето време. София: Народна просвета, 1989
- Лелята от Гьотинген (Извън-дисциплинарни есета). София: Фигура, 2005 [13]
- Индигото на Гьоте. София: Фигура, 2008 ISBN 978-954-9985-26-9
- Караниците около четенето (Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.). София: Сиела, 2013 ISBN 978-954-28-1253-1
Редакторство и съставителство
- Стоян Михайловски, Божествен размирник. Философска поезия и проза. София: Български писател, 1987 (съвместно с Атанас Натев, Р. Койчева и Йордан Каменов)
- Ars Simulacri (1989)
- Общуване с текста. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993 (съвместно с Ангел Ангелов)
- ((en)) Post-Theory, Games and Discursive Resistance. Albany: SUNY Press NY, 1995
- ((de)) Die Bulgarische Literatur in alter und neuer Sicht. Harovitz Verlag, 1997 (съвместно с Райнхард Лауер и Томас Мартин)
- Българският канон? Кризата на литературното наследство. София: Александър Панов, 1998 (съвместно с Бойко Пенчев)
- ((de)) Maskenspiele. Offenbach: Neue Literatur, 1999 (съвместно с Герхард Чейка и Бойко Пенчев)
- ((en)) Rethinking the Transition. София, 2002 (съвместно с Ивайло Знеполски и Копринка Червенкова)
- Четенето в епохата на медии, компютри и интернет. София: Фигура, 2003 (съвместно с Огнян Ковачев)[14]
- Interface, Институт за съвременно изкуство, София, 2009
- ((en)) „Rules“ and „Roles“. Fluid Institutions, Hybrid Roles and Identities in East European Transformation Processes (1989–2005). Alexander Kiossev and Pеtya Kabakchieva (eds.): LitVerlag, 2009
- Подвижните Балкани. Изследвания на проекта НЕКСУС 2000-2003, София, Просвета, 2009
- ((en)) Gayatri Chakravorty Spivak, Nationalism and the Imagination, New York: Seagull Books, 2010
Източници
- ↑ Кристо Куличев, Заслугите на протестантите за българския народ, Университетско изд. "Свети Климент Охридски", 2008, ISBN 9546700673, стр. 26.
- ↑ а б в Профил на Александър Кьосев в Литернет ((bg))
- ↑ Конкурс за заемане на академичната длъжност "професор" по професионално направление 3.1. Социология, антропология и науки за културата / Европейска културна история ХІХ – ХХ в./ обявен в Държавен вестник бр. 90/16 ноември 2012 г. на сайта на Софийския университет ((bg))
- ↑ а б в г д е ж Профил на Александър Кьосев на сайта на Института за съвременно изкуство в София ((bg))
- ↑ Манифест „За републиката“, сайт „За републиката“. ((bg))
- ↑ „Манифестът „За републиката“ на четирима професори: Трябва да започнем отначало“, в. „Дневник“, 3 март 2016 г. ((bg))
- ↑ „LiterNet - отново номиниран за Национална награда „Хр. Г. Данов“, електронен бюлетин Културни новини, 25 ноември 2005 ((bg))
- ↑ „Национална награда Христо Г. Данов 2006“, в. „Култура“, бр. 23 (2418), 16 юни 2006 ((bg))
- ↑ „Вече са известни номинациите за Националната награда „Христо Г. Данов“ 2009 на сайта на Министерство на културата на Р България ((bg))
- ↑ „Призът „Рицар на книгата“ за Александър Кьосев“, електронен бюлетин ЛиРа, 24 април 2012 ((bg))
- ↑ „Антон Дончев удостоен с голямата награда „Христо Г. Данов“, информационна агенция БГНЕС, 20 юни 2014 ((bg))
- ↑ „Национална награда „Христо Г. Данов“ 2014“, в. „Култура“, бр. 24 (2773), 27 юни 2014 ((bg))
- ↑ Орлин Спасов, „Проектът Кьосев“, рец. във в. „Култура“, бр. 39, 11 ноември 2005 ((bg))
- ↑ Амелия Личева, „За Изер и българските му прочити“, рец. във в. „Култура“, бр. 44, 28 ноември 2003 ((bg))
Външни препратки
- Личен сайт на Александър Кьосев ((bg))
- От и за Александър Кьосев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Александър Кьосев, в Google Наука
- Статии на Александър Кьосев на сайта Либерален преглед ((bg))
- Статии на Александър Кьосев в Eurozine ((en))
- Студии
- „Notes on the Self-colonising Cultures“ на сайта Библиотека на в. „Култура“ ((en))
- „Позитивизъм, романтически метафори, институционални метафизики. Учебниците по литературна история и конструирането на националната идентичност“, сп. „Литературна мисъл“, бр. 2, 1999 ((bg))
- „Константин Павлов, доносчик срещу извървяното “, в. „Култура“, бр. 30, 26 юли 2002 ((bg))
- „С помощта на чук. Към критика на гилдийната идеология“, „Media Times Review“, април 2005 ((bg))
- Марин Бодаков, „Кой кого подрива?: Дебати (с помощта на чукче) по повод Нерадикален манифест от Александър Кьосев“, в. „Култура“, бр. 13, 8 април 2005 ((bg))
- „The City in Shadow: Brief Notes on the Visual Philosophy and Sociology of Sofia“, „Politiki“, 2006, Issue 6 ((en))
- „The Self-Colonizing Metaphor“ на сайта Atlas of Transformation, 2011 ((en))
- „Oximoronul normalităţii“, „CriticAtac“, 19 aprilie 2011 ((ro))
- Що е разказ? Между парадигмите. Лекция на доц. Александър Кьосев в лекционния курс на доц. Андрей Райчев в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (5 април 2013 г.) на сайта на Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ ((bg))
- Статии
- „Мълчанието на агнетата и словото на борците“, в. „Капитал“, 13 ноември 1995 ((bg))
- „Fur Praschkov, с дрезгав вой“, в. „Култура“, бр.13, 29 март 1996 ((bg))
- „За войната и бъдещия световен ред“, в. „Капитал“, 5 април 2003 ((bg))
- „Момиченца“, в. „Сега“, 10 юли 2004 ((bg))
- „Как е възможно да бъде разказан социализмът?“, „Литературен клуб“, електронна публикация на 27 февруари 2009 ((bg))
- „Лувъри и музейни грандомании за сметка на библиотеките“, в. „Сега“, 15 ноември 2011 ((bg))
- Интервюта
- „Александър Кьосев: Нямаме обществен контрол над медиите“, интервю на Веселин Стойнев, в. „Сега“, 18 януари 2002 ((bg))
- „Александър Кьосев: Медийната върхушка у нас е една от най-вредните“, интервю на Тяня Петкова, „Mediapool“, 20 октомври 2006 ((bg))
- „Доц. Александър Кьосев: Оттеглянето от четенето има социална цена“, интервю на Цветана Царева, сп. „Тема“, бр. 21 (344), 26 май 2008 ((bg))
- „Александър Кьосев: Преходът и илюзиите на интелектуалеца“, разговор на Копринка Червенкова и Христо Буцев с Александър Кьосев, в. „Култура“, бр. 38 (2565), 5 ноември 2009 ((bg))
- „Александър Кьосев: Аскеза и умерена консервативност“, разговор на ВБВ, Камелия Спасова, Мария Калинова с Александър Кьосев около проекта „Отворена литература“, в. „Литературен вестник“, бр. 20, 23-29 май 2012 ((bg))
- „Александър Кьосев: Освен без хляб не можем и без истина“, интервю на Йова Апостолова, в. „Стандарт“, 13 юли 2013 ((bg))
- „Александър Кьосев: „Ден срещу мафията“ би поддържал моралната общност, която протестът създаде“, интервю на Слав Оков, в. „Дневник“, 11 октомври 2013 ((bg))
|