Атанас Бояджиев (композитор): Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{към пояснение|Атанас Бояджиев|Атанас Бояджиев}}
{{към пояснение|Атанас Бояджиев|Атанас Бояджиев}}

{{Личност
{{Личност
| име = Атанас Бояджиев
| име = Атанас Бояджиев
Ред 27: Ред 26:
| деца = [[Кристиян Бояджиев]] (р. 1954)
| деца = [[Кристиян Бояджиев]] (р. 1954)
}}
}}
⚫
'''Атанас Христов Бояджиев''' е български [[композитор]] на филмова и поп музика.

⚫
'''Атанас Христов Бояджиев''' е български [[композитор]] на филмова и попмузика.


== Биография ==
== Биография ==
Роден е в [[София]] на [[1 март]] [[1926]] г. Завършва право в [[Софийския университет]] през 1944 г. Учи [[Композиция (музика)|композиция]] при [[Димитър Ненов]]. Започва да пише музика за пиеси в [[Столичен куклен театър|Кукления театър в София]] през 1946 г., където среща бъдещата си съпруга – актрисата [[Лина Бояджиева]], чийто глас звучи дълги години всяка вечер по [[Българска национална телевизия|Националната телевизия]] с песента на Сънчо от „[[Лека нощ, деца]]“. От 1948 г. Атанас Бояджиев сътрудничи на Българска кинематография, като създава музика за научно-популярни, мултипликационни и игрални филми.
Роден е в [[София]] на [[1 март]] [[1926]] г. Завършва право в [[Софийския университет]] през 1944 г. Учи [[Композиция (музика)|композиция]] при [[Димитър Ненов]]. Започва да пише музика за пиеси в [[Столичен куклен театър|Кукления театър в София]] през 1946 г., където среща бъдещата си съпруга – актрисата [[Лина Бояджиева]], чийто глас звучи дълги години всяка вечер по [[Българска национална телевизия|Първа програма]] с песента на Сънчо от „[[Лека нощ, деца]]“. От 1948 г. Атанас Бояджиев сътрудничи на Българска кинематография, като създава музика за научно-популярни, мултипликационни и игрални филми.


От 1952 г. сътрудничи на БНР като композитор.
От 1952 г. сътрудничи на БНР като композитор.


В периода 1980 – 1985 г. е главен секретар на творческия фонд на СБК, а след това до 1990 г. е и негов председател. През 90-те Атанас Бояджиев се оттегля от активна музикална дейност и се отдава на окултните науки и любимата си астрология.
В периода 1980 – 1985 г. е главен секретар на творческия фонд на СБК, а след това до 1990 г. е и негов председател. През 90-те години на 20 век Атанас Бояджиев се оттегля от активна музикална дейност и се отдава на окултните науки и любимата си астрология.


== Творчество ==
== Творчество ==
Той е един от радетелите за национален облик на българската поп музика. В много от своите песни използва елементи от градския („Сън сънувах“, станала много популярна и търсена<ref name="bnr.bg"/>, „Любили сме, любили“, „Младост“) и селския фолклор („Лудо, младо“, „Еньовден“).
Той е един от радетелите за национален облик на българската поп музика. В много от своите песни използва елементи от градския („Сън сънувах“, станала много популярна и търсена,<ref name="bnr.bg"/> „Любили сме, любили“, „Младост“) и селския фолклор („Лудо, младо“, „Еньовден“).


Атанас Бояджиев е един от първите композитори, които в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век активно работят с появилите се тогава млади рок групи. Особено плодотворна е съвместната му творческа дейност с „[[Щурците]]“ („Звън“, „Празник на цветята“, „Гатанки ладанки“, „Двете битничета“, „Еньовден“). Автор на голяма част от текстовете за песните му е Богомил Гудев („Песен за чайката“ – изп. [[Емил Димитров]], „По-добре късно, отколкото никога“ – изп. [[Богдана Карадочева]], „Бялата птица“ – изп. [[Катя Филипова]], „Книгата на любовта“ – изп. Лина Бояджиева и [[Стефан Данаилов]], както и придобилата ореол на българска народна песен „Лудо, младо“. За първи път е записана през 1970 г. на малка плоча (ВТК 2902) като „Откъде да взема сила“ от дуета [[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]] – Магда Панайотова<ref>[https://m.youtube.com/watch?v=qzpedfXL3ug Магда Панайотова и Петър Чернев – Откъде да взема сила (1970), аудио], youtube.com</ref>, но е била забранена по [[Българско национално радио|БНР]] в продължение на две десетилетия заради „еротична закачка“. 20 години по-късно песента се преименува на „Лудо, младо“<ref name="bnr.bg">Албена Безовска, [https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100598139/neostaravashtite-pesni-na-atanas-boadjiev Неостаряващите песни на Атанас Бояджиев], БНР, Радио „България“, 9 септември 2015 г.</ref>. Изпълнявана е от десетки певци и групи, сред които [[Стоянка Бонева]], [[Росица Кирилова]], трио „Българка“, [[Деси Добрева]], [[Слави Трифонов]], „Ку-ку бенд“, [[Нина Николина]], [[Борис Солтарийски]], [[Славка Калчева]], [[Рени Гайтанджиева|Рени]], [[Николина Чакърдъкова]], [[Илиан Михов]], група „Те“ – 2012 г.
Атанас Бояджиев е един от първите композитори, които в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век активно работят с появилите се тогава млади рок групи. Особено плодотворна е съвместната му творческа дейност с „[[Щурците]]“ („Звън“, „Празник на цветята“, „Гатанки ладанки“, „Двете битничета“, „Еньовден“). Автор на голяма част от текстовете за песните му е Богомил Гудев („Песен за чайката“ – изп. [[Емил Димитров]], „По-добре късно, отколкото никога“ – изп. [[Богдана Карадочева]], „Бялата птица“ – изп. [[Катя Филипова]], „Книгата на любовта“ – изп. Лина Бояджиева и [[Стефан Данаилов]], както и придобилата ореол на българска народна песен „Лудо, младо“. За първи път е записана през 1970 г. на малка плоча (ВТК 2902) като „Откъде да взема сила“ от дуета [[Петър Чернев (певец)|Петър Чернев]] – Магда Панайотова,<ref>[https://m.youtube.com/watch?v=qzpedfXL3ug Магда Панайотова и Петър Чернев – Откъде да взема сила (1970), аудио], youtube.com</ref> но е била забранена по [[Българско национално радио|БНР]] в продължение на две десетилетия заради „еротична закачка“. 20 години по-късно песента се преименува на „Лудо, младо“.<ref name="bnr.bg">Албена Безовска, [https://www.bnr.bg/radiobulgaria/post/100598139/neostaravashtite-pesni-na-atanas-boadjiev Неостаряващите песни на Атанас Бояджиев], БНР, Радио „България“, 9 септември 2015 г.</ref> Изпълнявана е от десетки певци и групи, сред които [[Стоянка Бонева]], [[Росица Кирилова]], трио „Българка“, [[Деси Добрева]], [[Слави Трифонов]], „Ку-ку бенд“, [[Нина Николина]], [[Борис Солтарийски]], [[Славка Калчева]], [[Рени Гайтанджиева|Рени]], [[Николина Чакърдъкова]], [[Илиан Михов]], група „Те“ – 2012 г.


Заедно с [[Петър Ступел]] е автор на музиката към някои от най-популярните телевизионни сериали от 60-те и 70-те: „На всеки километър“, „Изгори, за да светиш“, „Капитан Петко войвода“.
Заедно с [[Петър Ступел]] е автор на музиката към някои от най-популярните телевизионни сериали от 60-те и 70-те години на 20 век: „На всеки километър“, „Изгори, за да светиш“, „Капитан Петко войвода“.


== Награди и отличия ==
== Награди и отличия ==
Песните на Атанас Бояджиев са награждавани многократно на фестивала „[[Златният Орфей]]“: „Ева“ – II награда (1965), „Балада за несебърските камбани“ – Специалната награда (1966), „Сън сънувах“, изп. [[Маргрет Николова]] и [[Кирил Семов]] – Голямата награда и статуетка (1969) – и трите по текст на Богомил Гудев; „Двете битничета“ (т. [[Орлин Орлинов]]) – Специалната награда (1968), „Романтична песен“ (т. [[Кръстьо Станишев]]) – II награда (1973). През 1969 г. песента му „Любили сме, любили“ (т. Б. Гудев, изп. Маргрет Николова и Петър Петров) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината, а спечелилата „Златният Орфей“ „Сън сънувах“ е избрана от българските радиослушатели за Песен на годината.
Песните на Атанас Бояджиев са награждавани многократно на фестивала „[[Златният Орфей]]“: „Ева“ – II награда (1965), „Балада за несебърските камбани“ – Специалната награда (1966), „Сън сънувах“, изп. [[Маргрет Николова]] и [[Кирил Семов]] – Голямата награда и статуетка (1969) – и трите по текст на Богомил Гудев; „Двете битничета“ (т. [[Орлин Орлинов]]) – Специалната награда (1968), „Романтична песен“ (т. [[Кръстьо Станишев]]) – II награда (1973). През 1969 г. песента му „Любили сме, любили“ (т. Б. Гудев, изп. Маргрет Николова и Петър Петров) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината, а спечелилата „Златен Орфей“ „Сън сънувах“ е избрана от българските радиослушатели за Песен на годината.


Удостоен е с орден „Кирил и Методии“ – II степен (1972) и със званието „[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]]“ (1980).
Удостоен е с [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|орден „Кирил и Методий“]] – II степен (1972) и със званието „[[Почетно звание „Заслужил“|Заслужил артист]]“ (1980).


През 2002 г. е отличен с Награда за цялостно творчество, присъдена му от фондация „Йосиф Цанков“.
През 2002 г. е отличен с Награда за цялостно творчество, присъдена му от фондация „Йосиф Цанков“.

Версия от 04:57, 10 октомври 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Бояджиев.
Атанас Бояджиев
български композитор
Роден
Починал
Националност България
Учил вСофийски университет
Музикална кариера
Направлениепоп музика, филмова музика
ЛейбълБалкантон и др.
Семейство
СъпругаЛина Бояджиева (1928 – 2015)
ДецаКристиян Бояджиев (р. 1954)
Уебсайт

Атанас Христов Бояджиев е български композитор на филмова и поп музика.

Биография

Роден е в София на 1 март 1926 г. Завършва право в Софийския университет през 1944 г. Учи композиция при Димитър Ненов. Започва да пише музика за пиеси в Кукления театър в София през 1946 г., където среща бъдещата си съпруга – актрисата Лина Бояджиева, чийто глас звучи дълги години всяка вечер по Първа програма с песента на Сънчо от „Лека нощ, деца“. От 1948 г. Атанас Бояджиев сътрудничи на Българска кинематография, като създава музика за научно-популярни, мултипликационни и игрални филми.

От 1952 г. сътрудничи на БНР като композитор.

В периода 1980 – 1985 г. е главен секретар на творческия фонд на СБК, а след това до 1990 г. е и негов председател. През 90-те години на 20 век Атанас Бояджиев се оттегля от активна музикална дейност и се отдава на окултните науки и любимата си астрология.

Творчество

Той е един от радетелите за национален облик на българската поп музика. В много от своите песни използва елементи от градския („Сън сънувах“, станала много популярна и търсена,[1] „Любили сме, любили“, „Младост“) и селския фолклор („Лудо, младо“, „Еньовден“).

Атанас Бояджиев е един от първите композитори, които в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век активно работят с появилите се тогава млади рок групи. Особено плодотворна е съвместната му творческа дейност с „Щурците“ („Звън“, „Празник на цветята“, „Гатанки ладанки“, „Двете битничета“, „Еньовден“). Автор на голяма част от текстовете за песните му е Богомил Гудев („Песен за чайката“ – изп. Емил Димитров, „По-добре късно, отколкото никога“ – изп. Богдана Карадочева, „Бялата птица“ – изп. Катя Филипова, „Книгата на любовта“ – изп. Лина Бояджиева и Стефан Данаилов, както и придобилата ореол на българска народна песен „Лудо, младо“. За първи път е записана през 1970 г. на малка плоча (ВТК 2902) като „Откъде да взема сила“ от дуета Петър Чернев – Магда Панайотова,[2] но е била забранена по БНР в продължение на две десетилетия заради „еротична закачка“. 20 години по-късно песента се преименува на „Лудо, младо“.[1] Изпълнявана е от десетки певци и групи, сред които Стоянка Бонева, Росица Кирилова, трио „Българка“, Деси Добрева, Слави Трифонов, „Ку-ку бенд“, Нина Николина, Борис Солтарийски, Славка Калчева, Рени, Николина Чакърдъкова, Илиан Михов, група „Те“ – 2012 г.

Заедно с Петър Ступел е автор на музиката към някои от най-популярните телевизионни сериали от 60-те и 70-те години на 20 век: „На всеки километър“, „Изгори, за да светиш“, „Капитан Петко войвода“.

Награди и отличия

Песните на Атанас Бояджиев са награждавани многократно на фестивала „Златният Орфей“: „Ева“ – II награда (1965), „Балада за несебърските камбани“ – Специалната награда (1966), „Сън сънувах“, изп. Маргрет Николова и Кирил Семов – Голямата награда и статуетка (1969) – и трите по текст на Богомил Гудев; „Двете битничета“ (т. Орлин Орлинов) – Специалната награда (1968), „Романтична песен“ (т. Кръстьо Станишев) – II награда (1973). През 1969 г. песента му „Любили сме, любили“ (т. Б. Гудев, изп. Маргрет Николова и Петър Петров) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината, а спечелилата „Златен Орфей“ „Сън сънувах“ е избрана от българските радиослушатели за Песен на годината.

Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ – II степен (1972) и със званието „Заслужил артист“ (1980).

През 2002 г. е отличен с Награда за цялостно творчество, присъдена му от фондация „Йосиф Цанков“.

Песента му „Ропотамо“ (т. Радой Ралин, създадена през 1962 година), осъвременена през 2011 г. с нов аранжимент и изпълнение на Калин Вельов с група „Тумбаито“ е избрана от слушателите на БНР, програма „Христо Ботев“, за мелодия на месец декември.

Кратка филмография

Източници

  1. ↑ а б Албена Безовска, Неостаряващите песни на Атанас Бояджиев, БНР, Радио „България“, 9 септември 2015 г.
  2. ↑ Магда Панайотова и Петър Чернев – Откъде да взема сила (1970), аудио, youtube.com

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Атанас_Бояджиев_(композитор)&oldid=9635585“.