Марио Варгас Льоса

Марио Варгас Льоса Mario Vargas Llosa
перуански писател
Марио Варгас Льоса през 2011 г.
Роден	28 март 1936 г. Арекипа, Перу
Религия	агностицизъм
Националност	Перу
Учил в	Национален университет Сан Маркос Мадридски университет Комплутенсе
Работил	писател, драматург, есеист, публицист, политик
Литература
Период	от 1959 г.
Жанрове	роман, разказ, есе
Направление	магически реализъм
Течение	магически реализъм
Известни творби	„Разговор в катедралата“ (1969) „Леля Хулия и писачът“ (1977)
Награди	Награда на принца на Астурия (1986) Мигел де Сервантес (1994) Нобелова награда Нобелова награда (2010)
Повлиян	Уилям Фокнър, Гюстав Флобер, Исая Бърлин, Карл Попър, Фридрих Хайек, Жан-Пол Сартр
Семейство
Съпруга	Хулия Уркиди (1955 – 1964) Патрисия Льоса (1965–настояще)
Деца	Алваро Гонзало Моргана
Други роднини	Луис Льоса (братовчед)
Подпис
Уебсайт	mvargasllosa.com Страница в IMDb
Марио Варгас Льоса в Общомедия

Хорхе Марио Педро Варгас Льоса (на испански: Mario Vargas Llosa) е перуански писател, нобелов лауреат, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти.

Биография

Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа. Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си. Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж Ла Сал. При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в Пиура, където той се премества с майка си. През 1946 г. Марио Варгас Льоса отива в Лима, където се среща за първи път с баща си. През следващите години родителите му живеят заедно. Той учи в колежа Ла Сал в Лима, а през 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия.

Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като любител-журналист. Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник „Ла Индустрия“, като междувременно поставя първата си пиеса „Бягството на инката“ („La Huida del Inca“). През 1953 г. постъпва в Националния университет „Сан Маркос“ в Лима, където учи литература. През 1955 г. се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него. Връзката им продължава няколко години, след което през 1959 г. той заминава за Испания, където подготвя докторска дисертация в университета Комплутенсе в Мадрид.

Марио Варгас Льоса става известен с романа си „Градът и кучетата“ („La Ciudad y los Perros“; 1962). Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Той затвърждава репутацията си с романа „Зелената къща“ („La Casa Verde“; 1966), за който получава първата награда „Ромуло Галегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.

През 1965 г. Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро Варгас Льоса също става писател.

Ернесто Сабато (вляво) с Марио Варгас Льоса (вдясно) през 1981

През 80-те години Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм.

През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу Алберто Фухимори. Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима. През 1994 г. получава наградата за испаноезична литература „Мигел де Сервантес“.

През 2010 г. Марио Варгас Льоса е удостоен с Нобелова награда за литература. Призът от Шведската академия му се дава за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.

Произведения

• La huida del Inca (Бягството на инката, 1952), пиеса
• Los jefes (1959), разкази
• La ciudad y los perros (1963), роман
  Градът и кучетата. Превод от испански Тамара Такова. Пловдив: Христо Г. Данов, 1980, 292 с.
• La casa verde (1965), роман
  Зелената къща. София: Народна култура, 1973, 394 с.
• Los cachorros (1967), разкази
• Conversación en La Catedral (1969), роман
  Разговор в Катедралата. София: Народна култура, 1985, 636 с.
• García Márquez: historia de un deicidio (Гарсия Маркес: историята на едно богоубийство, 1971), есета
• Pantaleón y las visitadoras (1973), роман
  Панталеон и посетителките. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Отечествен фронт, 1981, 248 с.
• La orgía perpetua: Flaubert y „Madame Bovary“ (Вечната оргия: Флобер и „Мадам Бовари“, 1975), есета
• La tía Julia y el escribidor (1977), роман
  Леля Хулия и писачът. Превод от испански Емилия Юлзари. Пловдив: Христо Г. Данов, 1981, 292 с.
  Леля Хулия и писачът. Превод от испански Емилия Юлзари. Пловдив: Хермес, 2006, 384 с. ISBN 954260405X
• Entre Sartre y Camus (Между Сартър и Камю, 1981), есета
• La guerra del fin del mundo (Войната в края на света, 1981), роман
• La Señorita de Tacna (Госпожицата от Такна, 1981), пиеса
• Kathie y el hipopótamo (Кати и хипопотамът, 1983), пиеса
• Historia de Mayta (История на Майта, 1984), роман
• ¿Quién mató a Palomito Molero (1986), роман
  Кой уби Паломино Молеро?. София: Колибри, 2012, 144 с.
• La Chunga (1986), пиеса
• El hablador (1987), роман
  Разказвачът. Пловдив: Хермес, 2010, 240 с.
• Elogio de la madrastra (1988), роман
  Възхвала на мащехата. Превод от испански Боряна Цонева. София: Сигнал, 1992, 152 с.
• La verdad de las mentiras: ensayos sobre la novela moderna (Истината за лъжите: есета за съвременния роман, 1990), есета
• Lituma en los Andes (1993), роман
  Литума в Андите. София: Колибри, 2013
• El loco de los balcones (Лудият от балконите, 1993), пиеса
• El pez en el agua. Memorias (Риба във водата. Спомени, 1993), мемоари
• Ojos bonitos, cuadros feos (Красиви очи, грозни картини, 1996), пиеса
• Los cuadernos de don Rigoberto (Тетрадките на дон Ригоберто, 1997), роман
• Cartas a un joven novelista (Писма до начинаещия романист, 1997), есета
• La fiesta del chivo (2000), роман
  Празникът на козела. Пловдив: Хермес, 2004, 448 с. ISBN 9542601468
• Diario de Irak (Иракски дневник, 2003), репортажи
• El paraíso en la otra esquina (2003), роман
  Раят зад другия ъгъл. Пловдив: Хермес, 2005, 404 с. ISBN 9542603495
• Travesuras de la niña mala (2006), роман
  Лудориите на лошото момиче. Пловдив: Хермес, 2007, 256 с. ISBN 9789542605454
• El sueño del celta (2010), роман
  Мечтата на келта. Превод от испански Десислава Антова. София: Колибри, 2008, 416 с. ISBN 978-619-150-112-0
• El héroe discreto (2013), роман
  Герой по неволя. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Колибри, 2015, 376 с.ISBN 978-619-150-318-6
• Cinco esquinas (2016), роман
  Квартал Петте кьошета. Превод от испански Емилия Юлзари. София: Колибри, 2017, 256 с. ISBN 978-619-02-0105-2

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Марио Варгас Льоса
• Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Марио Варгас Льоса
• ((es)) Официален сайт
• ((en)) Petri Liukkonen, Подробна биобиблиография на Марио Варгас Льоса, Books and Writers (kirjasto.sci.fi). Архивирано
• ((bg)) Лиляна Табакова, „Льоса – един непопулист“, „Литературен вестник“, 23 юни 2004 г.
• ((bg)) Къдринка Къдринова, „Марио Варгас Льоса: Книгите ни измъкват от пещерите и ни показват звездите“, сп. „Тема“, бр. 21 (600), 27 май 2013
• ((bg)) Откъси от книги на Марио Варгас Льоса в Литературен клуб

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mario Vargas Llosa в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​