Свети Йосиф (Казанлък): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| населено място = [[Казанлък]]
| населено място = [[Казанлък]]
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]]
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]]
| епархия = [[Софийска апостолическа екзархия]]
| епархия = [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийска]]
| архиерейско наместничество =
| архиерейско наместничество =
| тип на сградата =
| тип на сградата =
Ред 19: Ред 19:
| категория= християнство
| категория= християнство
}}
}}
'''„Свети Йосиф“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] църква в град [[Казанлък]], [[България]], енорийски храм на [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]].
'''„Свети Йосиф“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] църква в град [[Казанлък]], [[България]], енорийски храм на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската епархия]].


== История на енорията ==
== История на енорията ==

Версия от 08:24, 21 октомври 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Йосиф.

„Свети Йосиф“
Карта
Вид на храмакатолическа църква
Страна България
Населено мястоКазанлък
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
ЕпархияСофийска
Изграждане1936 г.
Статутдействащ храм
СайтКатолическа църква Казанлък

„Свети Йосиф“ е източнокатолическа църква в град Казанлък, България, енорийски храм на Софийската епархия.

История на енорията

През 1921 г. Епифаний Шанов, бивш епископ на Македонския български апостолически викариат, подава оставка поради напреднала възраст и се оттегля на почивка в родното си място – Казанлък. Купува имот на улица „П. Яворов“, който пригажда за свое жилище и устройва една от стаите за параклис. Така се поставя началото на енорията в града, където след войните са се заселили униати преселници от Одринско.[1]

Eнорийският свещеник e Йосиф Раданов, който служи в параклиса на къщата на епископа. С годините униатската общност в града нараства, а с това и нуждата от нова църква. През 1936 г. общинско управление в Казанлък утвърждава нов регулационен план, според който униатският молитвен дом трябва да се събори, за да се прокара по-широко пътно платно. Епископ епископ Кирил Куртев успява да получи необходимото разрешение и строежът на новата сграда в същия имот започва през пролетта на 1936 г. Поради намесата на Старозагорския митрополит на православната църква, строежът е спрян. Казанлъшките униати апелират за продължаване на строежа с изложение, подписано от 55 души начело с епископ Шанов и свещеник Раданов от името на 137 членове на енорията, включително запасни и действащи офицери и служители във военната самолетостроителна фабрика „Български Капрони“.[2]

Едва на 16 септември 1942 г., след като новият епископ Йоан Гаруфалов повдига отново въпроса, от София разрешават да се довърши строежа, но при условие, че сградата няма да бъде ползвана за религиозни цели.[2] Сградата остава недовършена поради смяната на политическия режим в България. През 50-те години дейността на църквата е преустановена, а през 1956 г. сградата е преустроена в детска градина и дадена на „Арсенал“ Казанлък. [1]

В продължение на 40 години енорията в Казанлък е обслужвана от приходящ свещеник. В началото на 90-те години на ХХ век, имотът е върнат на Католическата апостолическа екзархия в София.

По молба на епископ Методи Стратиев през 1994 г. в Казанлък пристигат свещеници от католическото монашеско общество на Салезианите на Дон Боско от Чехия.[1]

История на храма

От 1921 г. Светата литургия е обслужвана в параклиса в дома на епископ Епифаний Шанов.

Строежът на нова сграда на католическа църква в Казанлък е започнат през 1936 г., но реално довършен през 90-те години на XX век.[1]

Храмов празник – 26 декември.

Бележки

  1. а б в г Енория: „Св. Йосиф“
  2. а б Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.