Успение Богородично (Покрован): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{храм}}: добавяне на „категория= християнство“
Редакция без резюме
Ред 8: Ред 8:
| населено място = [[Покрован]]
| населено място = [[Покрован]]
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]]
| вероизповедание = [[Църква на съединените с Рим българи]]
| епархия = [[Софийска апостолическа екзархия]]
| епархия = [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийска]]
| архиерейско наместничество =
| архиерейско наместничество =
| тип на сградата =
| тип на сградата =
Ред 20: Ред 20:
}}
}}


'''„Успение Богородично“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] църква в село [[Покрован]], [[България]], енорийски храм на [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]]. Енорията в Покрован е единствената католическа структура в Родопския район.
'''„Успение Богородично“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] църква в село [[Покрован]], [[България]], енорийски храм на [[Софийска епархия (източнокатолическа)|Софийската епархия]]. Енорията в Покрован е единствената католическа структура в Родопския район.


== История на енорията ==
== История на енорията ==

Версия от 08:26, 21 октомври 2019

Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.

„Успение Богородично“
Карта Местоположение
Вид на храмакатолическа църква
Страна България
Населено мястоПокрован
РелигияЦърква на съединените с Рим българи
ЕпархияСофийска
Изграждане1924 г.
Статутдействащ храм

„Успение Богородично“ е източнокатолическа църква в село Покрован, България, енорийски храм на Софийската епархия. Енорията в Покрован е единствената католическа структура в Родопския район.

История на енорията

През 1860 г. населението на Покрован приема унията в стремежа си да запази българската си идентичност и отхвърли гръцкото духовенство. Така енорията в Покрован заедно с тази в град Малко Търново са едни от най-старите енории в страната. Част от жителите на селото приемат унията през 1861 г., процесът по присъединяването към католическата църква продължава до 1885 г. През 1863 г. от 90 християнски къщи в селото, 45 са униати, тогава започва и строежът на нова църква „Свети Василий“.

Бъдещият администратор на Тракийския апостолически викариат – Христофор Кондов е енорист и учител в селото от 1885 до 1892 г. По негово време е построена нова училищна сграда с осем стаи.

Балканските войни са едни от най-трагичните периоди в историята на енорията. През 1913 г. униатската махала „Свети Василий“ е опожарена заедно с училището и църквата. Голяма част от мъжете са затворени в училището и избити, а жените и децата са отвлечени в плен. След намесата на Великите сили, те биват върнати в опожареното си село.[1]

Новата църква „Успение Богородично“ е построена в 1924 година и е осветена на 6 май 1939 година.

От 1937 г. сестрите евхаристинки имат манастир в енорията.

През 1952 г. е арестуван енорийският свещеник – отец Георги Митов, обвинен в диверсионна дейност и осъден на 10 години лишаване от свобода по „големия“ католически процес. Енорийският дом е конфискуван. През 1964 г. за енорист е назначен отец Велик Вичев (1923-1985). Отец Вичев събира документи и свидетелства за живота в енорията, които са включени в издадената през 2009 г. „Книга за село Покрован“.[1]

През 2013 г. епископ Христо Пройков отслужва молебен по случай 100 години от трагичните събития, когато през 1913 г. башибозукът избива жителите и опожарява къщите на селото. За това понякога село Покрован е наричано „католическия Батак“. Като възпоменание от тези жестоки събития е монтирана паметна плоча. [2] Католическата фондация „Каритас“ се грижи за възрастните болни и самотни хора в енорията.

История на храма

През 1924 г. е построена нова сграда на църквата. През 1937 г. в двора на църквата е построена сграда за сестрите евхаристинки, издигната е и камбанария. През 1939 г. църквата е осветена тържествено.

В църквата е в стил на православен храм. Статуите на Света Бернадета и плащеницата на Христос са канонически светини на католицизма. Храмът се стопанисва от отците успенци.

Храмов празник – 15 август.

Бележки