Стилиян Чилингиров

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров
български писател
Портретна снимка на Стилиян Чилингиров, 1937 г. Източник: ДА „Архиви“
Роден	26 октомври 1881 г. Шумен, Княжество България
Починал	23 ноември 1962 г. София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	Етнография
Политика
Депутат
XV ОНС
Семейство
Деца	Добромир Чилингиров
Стилиян Хаджидобрев Чилингиров в Общомедия

Стилиян Хаджидобрев Чилингиров е български писател, етнограф, изявен обществен деец от началото на XX век, политик. Известен е като Последния възрожденец.

Той е сред основателите на Съюза на българските писатели и негов председател (1941 – 1944).

Биография

Роден на 26 Октомври 1881г. в Шумен в семейството на занаятчията Хаджи Добри и съпругата му Стефания.Завършва основно и педагогическо училище в родния си град Шумен.,като едновременно работи като обущарски и книжарски чирак.Учителства в с. Мечка, Русенска област и с. Султанци (Султанлар), Варненска област.

Председател е на Студентския клуб (1904), сред инициаторите за построяването на Студентския дом в София. Завършва „Педагогика“ в Софийския университет (1904), назначен като библиотекар в Народната библиотека.Специализира в. Берлин и Лайпциг по литературна история и естетика,благодарение на проф. Иван Шишманов.(1905-1907).

През 1908 г. сключва брак със Стаматка Радушева от Шумен.Работи в администрацията на списание “Звездица”.Назначен е от Ив.Шишманов за коректор на сп.Училещен преглед.

Учител е по немски и български език във Втора мъжка гимназия в столицата. По време на Балканските войни е началник на тилов транспорт и военен кореспондент към щаба на Втора българска армия.

Секретар на Прогресивно-либералната партия и гл. редактор на вестник „България“ (от 1911-1913) и на списание „Бразда“ (1914 – 1915). Народен представител от Преславската околия в XV обикновено Народно събрание.Поддиректор (1916 – 1919) и директор (1919 – 1922) на Народната библиотека.

От 1923 година е директор на Народния етнографски музей (сега Етнографски институт с музей). Председател е на Съюза на българските писатели (1941 – 1944). Членува във Всебългарски съюз „Отец Паисий“.Инициатор и съорганизатор за учредяването на Съюза на писателите в България(1923).Член на Масонската организация в България.Участва в списването ма сп.”Полет”-издание на масонската ложа.През периода 1941-1944г. е председател на Върховния Читалищен Съюз и председател на Съюза на писателите в България.Един от инициаторите на откритото писмо на 21 български писатели до Богдан Филов в защита на българските евреи.През 1942 г. е обявен за почете гражданин на гр.Шумен.

След 9 септември 1944 г. изпада в забвение (заради обществено-политическата му дейност), а творчеството му е обявено за „посредствено и без значими литературни достижения“, след което е извадено от учебните програми.

През 1955г. се оттегля от обществения живот след сърдечен удар.

Умира в София на 23 Ноември 1962г.

• 
  Паметна плоча на сградата на мястото на дома на Чилингиров на бул. „Княз Дондуков“, София
• 
  На това място е бил домът, в който Чилингиров работи от 1924 до 1962 г.

Обществена дейност

През 1911 – 1913 година е народен представител в 15 Обикновено народно събрание. Секретар е на Прогресивнолибералната партия, която напуска след Междусъюзническата война през 1913 година.

През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Председател е на Върховния читалищен съюз (1941 – 1944).

Творчество

• Блянове и тъги,(Стихотворения),1901-48с.
• Букетче,(Стихотворения за деца),1901-23с.
• Един учител-поет-Харалан Ангелов.Литературен портрет,1902-9с.(Псевдоним С.Спартански)
• Харалан Ангелов:(Принос към нашата доосвободителна поезия),1905-124с.
• Еднаж да съмне,(Стихотворения),1907-63с.
• Добруджа и нашето Възраждане.Културно-исторически издирвания,1917.-259с.
• Поморавия по сръбски свидетелства(Исторически издирвания),София,1917,с.256,Изд. на фр.-Лозана,1917
• Принос към възраждането на Добруджа,София,1917,с.22
• Стефан Караджа,(Животописни бележки),София,1918,с.32
• Не бил достоен,(Битова драма в 3 карт.),София,1918,с.107
• Сръбско-Българските отношения от най старо време до днес,София,1918,с.204
• Партиите и националният погром,1919,с.124
• Първи стихотворения на Вазова,1920,(Юбилеен сборник Ив.Вазов-живот и творчество)
• Равна Добруджа,(Пътни бележки и впечетления),1920,с.172
• Тарас Шевченко на български,(Сборник в чест на Ив.Д.Шишманов по случай 30 годишната му научна дейност),-1920,с.73
• Владо Булатов,(Роман в сонети),1922,с.299
• Васил Левски.Живот и революционна дейност,(По случай 50 г. от смъртта му),1923,с.61
• Ранни Камбани,(Стихове за деца и младежи),-1923,с.64
• Причини за Сръбско-Българската война 1885,-1924,с.46
• Хляб наш насущний,(Роман),1926,с.240
• Рибният буквар на [П.Берон],1927,с.56
• От малък воин до велик художник и мъдрец,1928
• Това което видях ...(Спомен),1928,с.8
• Шинел без пагони,(Роман),1928,с.286
• Любен Каравелов.Принос към кризата в неговата душа[1929–1939],с.16
• Прослава на Сава Ж.Дацов за неговата 50- годишна стопанска и обществено-книжовна дейност,1929,с.144
• Пътни бележки и впечетления,1929,с.112
• Тилилей свири,(Стихотворения за деца),-1929,с.48
• Тъй ми се стори,(Разкази),1929,с.96
• Читалищата след Освобождението,1929,с.23
• Българските читалища преди Освобождението:Принос към историята на Българското Възраждане,1930,с.683
• Малкият спестовник,(Разказ),1930,с.36
• Сърбите и ние,1930,с.115
• Моста на Струма,(Балада-драма в четири картини),1930(Българска мисълъ,V),С.1931
• Деца на Ада,(Роман),1932,с.195
• Против чуждите училища,-1935,с.100
• Птички,(Стихотворения за деца),1935,с.16
• Чилингировъ, Стилиянъ. Първа жертва. София, 1935. с. 196.
• Слънчова мъка ,(Стихотворения за деца),1935,с.48
• Невиждан враг,(Роман),1936,с.136
• Великден,(Стихове за деца),-1937,с.16
• На война с Шуменци,(Разкази),1937,с.96
• Чилингировъ, Стилиянъ. Какво е далъ българинътъ на другитѣ народи. София, 1941. с. 136.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Презъ Македония. София, 1941. с. 158.
• Чилингировъ, Стилиянъ. Поморавия по сръбски свидетелства. Скопие, Издателство „Българско дѣло“, 1942. с. 289.[1]
• Чилингиров, Стилиян. Маджари и поляци в Шумен. София, Издателство „Огледало“, 1999. с. 106.