Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от българи от Македония и [[политически затворници]].
'''Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“''' е военна единица, съставена от българи от Македония и [[политически затворници]].


Създадена е след 9 септември 1944 година в град [[София]] с постановление на министерския съвет на България. За командир на бригадата е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]]. Състои се от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. През октомври 1944 година е разформирована, а частите и са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|двадесет и първа македонски ударни бригади]]. Бойците на бригадата участват в завършващите операции за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко на немските войски<ref>{{МКЕ|1020}}</ref>.
Създадена е след 9 септември 1944 година в град [[София]] с постановление на министерския съвет на България. За командир на бригадата е назначен [[Петър Трайков]], а политически комисар е [[Мире Анастасов]]. Първоначално се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време тя е разформирована от югославските партизани, а частите й са разпределени в [[Първа егейска ударна бригада]], [[деветнадесета македонска ударна бригада|Деветнадесета]], [[двадесета македонска ударна бригада|двадесета]] и [[двадесет и първа македонска ударна бригада|двадесет и първа македонски ударни бригади]]. Бойците на бригадата участват в завършващите операции за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко на немските войски.<ref>{{МКЕ|1020}}</ref> По късно те са изпратени на [[Сремски фронт|Сремския фронт]].


В края на 1944 година [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с III брегалнишки корпус. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познавали само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}
В края на 1944 година [[Петър Шанданов]] се присъединява към бригадата и пише в спомените си: {{Цитат|Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с III брегалнишки корпус. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познавали само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на [[Светозар Вукманович|Темпо]]<ref>Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.</ref>.}}

Версия от 05:16, 24 октомври 2019

Народоосвободителна бригада „Гоце Делчев“ е военна единица, съставена от българи от Македония и политически затворници.

Създадена е след 9 септември 1944 година в град София с постановление на министерския съвет на България. За командир на бригадата е назначен Петър Трайков, а политически комисар е Мире Анастасов. Първоначално се състои от 4600 човека. Първия батальон на бригадата е изпратен към Македония на 30 септември, а втория на 7 октомври 1944 година. В края на октомври бригадата наброява вече 6276 души и 1286 коня. По това време тя е разформирована от югославските партизани, а частите й са разпределени в Първа егейска ударна бригада, Деветнадесета, двадесета и двадесет и първа македонски ударни бригади. Бойците на бригадата участват в завършващите операции за отблъскване в Брегалнишко и Струмишко на немските войски.[1] По късно те са изпратени на Сремския фронт.

В края на 1944 година Петър Шанданов се присъединява към бригадата и пише в спомените си:

Направи ни силно впечатление, че от първоначалния състав на Щаба на бригадата нямаше нито помен. Останал беше само командирът ѝ Пецо Трайков, а останалите офицери, някои от които бяха завършили нашата военна академия, бяха изпратени по строевите части, като бяха заменени с местни хора, съвсем неподготвени за длъжностите, които заемаха, между които имаше и един или двама попове. Името на бригадата „Гоце Делчев“ беше заменено с III брегалнишки корпус. Пагоните на офицерите, понеже бяха български, бяха свалени от шинелите и куртките им, без да бъдат заменени с други отличителни знаци. Така че офицерите се познавали само по плата на дрехите им, без да се знае кой какъв чин има. От тези промени духът на офицерите беше отпаднал. Когато запитах Трайков по чие нареждане са станали тези промени и защо се е съгласил той, последният вдигна рамене и ми каза, че това станало по нареждане на Темпо[2].

Състав[3]

Бележки

  1. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1020. (на македонска литературна норма)
  2. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.326, 330.
  3. Вестник Офицер, бр. 8, 2011, стр. 13