Евстати Винаров: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
Капитан-лейтенант '''Евстати Винаров''' е виден български флотски офицер и конструктор. |
Капитан-лейтенант '''Евстати Винаров''' е виден български флотски офицер и конструктор. |
||
==Дейност== |
|||
В 1905 г. той конструира първата българска морска мина. <ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_77.html 125 г. от създаването на служба „Въоръжение” във ВМС, Морски вестник, юни 2009]</ref> До началото на Балканската война е командир на миноносец<ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=197, Флот на негово царско височество, ИА Фокус]</ref> |
В 1905 г. той конструира първата българска морска мина. <ref>[http://morskivestnik.com/compass/news/2009/062009/062009_77.html 125 г. от създаването на служба „Въоръжение” във ВМС, Морски вестник, юни 2009]</ref> До началото на Балканската война е командир на миноносец<ref>[http://www.boiniznamena.com/?action=article&id=197, Флот на негово царско височество, ИА Фокус]</ref> |
||
Ред 30: | Ред 31: | ||
В израз на признателност на името на капитана е наречена улица "Капитан-лейтенант Евстати Винаров" в [[Русе]]. |
В израз на признателност на името на капитана е наречена улица "Капитан-лейтенант Евстати Винаров" в [[Русе]]. |
||
==Семейство== |
|||
Евстати Винаров е син на Мария Винарова произхождаща от известен български род и родена в гр.Тулча и на Георги Данев роден в гр. Русе. Семейството им има 6 деца. |
|||
Племенник на Евстати Винаров е адмирал [[Асен Тошев]]. |
|||
Братя на Мария Винарова и чичовци на Евстати Винаров са генерал [[Върбан Винаров]] и кмета на Русе [[Петър Винаров]]. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
Версия от 12:14, 26 октомври 2019
Евстати Винаров | |
български офицер | |
ЕвстатиВинаров.jpg | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Национален военен университет |
Техника | |
Област | Военно инженерство |
Капитан-лейтенант Евстати Винаров е виден български флотски офицер и конструктор.
Дейност
В 1905 г. той конструира първата българска морска мина. [1] До началото на Балканската война е командир на миноносец[2]
От 1912 г. е първият началник на Българските морски служби в Бяло море и в Мраморно море. Структурира новосъздадените морски разчети и брегови погранични служби. Организира снабдяването на крайбрежните поделения на действащата армия с муниции и продоволствие чрез моторници и ветроходи. Пoема инициативата да неутрализира турският броненосец “Тургут-рейс” обстрелващ с оръдията си нашите позиции при Чаталджа и на 9.03.1913 г. в Шаркьой с доставените две 380-мм торпеда започва оборудването на импровизирания торпедоносец "Марица" приспособен от моторница транспортирана от моряците с волски коли от беломорското пристанище Карачели, в обход на укрепилите се на Дарданелите турски войски.[3]
Първият български боен военноморски съд в Мраморно море на 13.03 1913 г. е в българския военен пристан в Шаркьой и командван от капитан Борис Стателов е готов да порази и елиминира противника, но продължителна морска буря забавя атаката. Единствено подписаното на 1 април 1913 г. примирие спасява турският броненосец от торпилиране и съдбата постигнала крайцера "Хамидие" край Варна.
На 13 юни 1913 г. [4] под командването на капитан-лейтенант Евстати Винаров отряд български военни моряци поставят първите минни заграждения пред беломорските ни пристанища Кавала и Порто Лагос. Те възпрепятстват гръцкия флот в Междусъюзническата война да води наблюдение и да обстрелва крайбрежието. Минните заграждения намаляват значително и опасността от стоварване на противников десант в тила на българската армия, действаща в Тракия.
В израз на признателност на името на капитана е наречена улица "Капитан-лейтенант Евстати Винаров" в Русе.
Семейство
Евстати Винаров е син на Мария Винарова произхождаща от известен български род и родена в гр.Тулча и на Георги Данев роден в гр. Русе. Семейството им има 6 деца. Племенник на Евстати Винаров е адмирал Асен Тошев. Братя на Мария Винарова и чичовци на Евстати Винаров са генерал Върбан Винаров и кмета на Русе Петър Винаров.
Източници
- ((bg)) Уебстраница Родословно дърво на фамилия Хаджииванови