Райчо Николов: Разлика между версии
| Ред 12: | Ред 12: | ||
== Биография == |
== Биография == |
||
Райчо Николов е роден в село [[Райковци]] в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в [[Русе]] при Васил Кожухарин. По време на [[Кримска война|Кримската война]], 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река [[Дунав]] (от град Русе) като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин. |
Райчо Николов е роден в село [[Райковци]] в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в [[Русе]] при Васил Кожухарин. По време на [[Кримска война|Кримската война]], 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река [[Дунав]] (от град Русе) като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин. |
||
Участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]]. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е офицер в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Командир на I-а [[рота]] от IV-а Опълченска [[дружина]]. Военно звание [[капитан]]. Участва в бойните действия. |
Участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война (1876)]]. През [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е офицер в [[Българско опълчение|Българското опълчение]]. Командир на I-а [[рота]] от IV-а Опълченска [[дружина]]. Военно звание [[капитан]]. Участва в бойните действия. |
||
Версия от 18:41, 28 октомври 2019
| Райчо Николов | |
| български военен | |
 Паметна плоча на майор Райчо Николов в центъра на Пловдив | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 6 септември 1885 г. (стар стил)
|
| Погребан | Централен траурен парк, Пловдив, Република България |
Райчо Николов (капитан Райчо, дядо Райчо, Райчо Николаев), е опълченец-поборник, български военен деец и офицер, майор.
Биография
Райчо Николов е роден в село Райковци в семейството на Николай Трифонов и Ивана Райкова. Учи занаят в Русе при Васил Кожухарин. По време на Кримската война, 1854 г. под влияние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г. преплува река Дунав (от град Русе) като използва кратуни завързани с въже. Занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Сведенията е получил от подслушан разговор на турски офицери, които обсъждат нападение през Дунава срещу руските войски, разположени в Гюргево. Награден е с Медал „За усърдие“ (1854). Завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Възведен в потомствен дворянин.
Участва в Сръбско-турската война (1876). През Руско-турската война (1877 – 1878) е офицер в Българското опълчение. Командир на I-а рота от IV-а Опълченска дружина. Военно звание капитан. Участва в бойните действия.
След Освобождението на България остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав – Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ в печатницата на Асен Д. Паничков. Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив по време на извършване на Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града докато преследва корумпиран чиновник.
Преки потомци на Райчо Николов живеят в Пловдив. Потомци на други деца на Николай Трифонов и Ивана Райкова живеят във Великотърновска област, Казанлък, Пловдив, София, Киев (Украйна), наследниците на сестра му Минка Николова-в Русенско-селата Чилнов, Острица, Писанец, Вятово.
Днес паметник на Райчо Николов (на 13-годишна възраст) има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици във Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.[1][2][3][4]
Бележки
- ↑ Веска Николова, Милен Куманов, Кратък исторически справочник, Народна просвета, София, 1983 г.
- ↑ Райчо Николов. Окръжен исторически музей. Велико Търново, 1970 г.
- ↑ Инфантьев В. Н. Балканский хребет: Роман. – М.: Воениздат, 1979. – 368 с. (368 страници, руски език, няма информация за български превод)
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.475.
