Николай Криденер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Данни за семейството и източник
м кор., норм. контрол; форматиране: 3x тире-числа, 2x заглавие-стил, 4 интервала, URL, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 17: Ред 17:
}}
}}


'''Николай Павлович Криденер''' ({{lang|ru|Николай Павлович Криденер}}) е руски [[барон]], [[офицер]], генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[1877]]–[[1878]]).
'''барон Николай Павлович Криденер''' ({{lang|ru|Николай Павлович Криденер}}, [[немски език|нем.]] ''Nikolai Karl Gregor von Krüdener'') е руски [[барон]], [[офицер]], генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877–1878)|Руско-турската война]] ([[1877]]  [[1878]]).


==Биография==
== Биография ==
Николай фон Криденер е роден на 10 март [[1811]] г. в гр. [[Талин]] на [[Руска империя|Руската империя]] (днес област Харю в [[Естония]]) . Произхожда от стар дворянски род, наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище. Започва строева служба през 1828 г.
Николай фон Криденер е роден на 10 март [[1811]] г. в гр. [[Талин]] на [[Руска империя|Руската империя]] (днес област Харю в [[Естония]]) . Произхожда от стар дворянски род, наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище. Започва строева служба през 1828 г.


След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на: Вюртемберския пехотен [[полк]], Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Военно звание [[генерал-майор]] от 1859 г. Като началник на XXVII-ма пехотна [[дивизия]] участва в потушаването на Варшавското въстание. [[Генерал-лейтенант]] (1865).
След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на: Вюртемберския пехотен [[полк]], Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Военно звание [[генерал-майор]] от 1859 г. Като началник на XXVII-ма пехотна [[дивизия]] участва в потушаването на Варшавското въстание. [[Генерал-лейтенант]] (1865).


==Руско-турска война (1877-1878)==
== Руско-турска война (1877 – 1878) ==
При подготовката на войната е назначен за командир на IX-ти армейски [[корпус (военна единица)|корпус]] и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно [[Битка при Никопол (1877)|превзема]] силната [[Никополска крепост]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.
При подготовката на войната е назначен за командир на IX-ти армейски [[корпус (военна единица)|корпус]] и началник на [[Западен отряд|Западния руски отряд]]. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно [[Битка при Никопол (1877)|превзема]] силната [[Никополска крепост]]. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.


На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] и [[Обсада на Плевен|да превземе]] [[Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.
На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари [[Западна османска армия (1877)|армията на Осман паша]] и [[Обсада на Плевен|да превземе]] [[Плевен]]. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква ''Задръжката Плевен'' и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски [[Едуард Тотлебен]]. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.


В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване]] на [[Стара планина]] е началник на отряди от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд]] (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в превземането на [[София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]] и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. [[Пловдив]].
В хода на [[Преминаването на Западния отряд (Гурко) през Стара планина|зимното преминаване]] на [[Стара планина]] е началник на отряди от [[Западен отряд (Гурко)|Западния отряд]] (на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]). Участва в превземането на [[София]] и зимното прочистване на [[Тракия]] от остатъците на армиите на [[Сюлейман паша]] и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. [[Пловдив]].


Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира 79 години 17 февруари 1891 г. във Варшава.
Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира 79 години 17 февруари 1891 г. във Варшава.
Ред 42: Ред 42:
* син Федор Николаевич фон Криденер,
* син Федор Николаевич фон Криденер,
* син Антон Николаевич фон Криденер,
* син Антон Николаевич фон Криденер,
* син Павел Павлович фон Криденер. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D1%84%D0%BE%D0%BD-%D0%9A%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%80/6000000084991899934|заглавие=Geni.com|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
* син Павел Павлович фон Криденер. <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.geni.com/people/Николай-фон-Криденер/6000000084991899934|заглавие=Geni.com|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>


== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Освободителната война 1877-1878, Енциклопедичен справочник, ДИ . Берон", София, 1986, с. 101
* Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 101
{{нормативен контрол}}

{{СОРТКАТ:Криденер, Николай}}
{{СОРТКАТ:Криденер, Николай}}
[[Категория:Руски генерали]]
[[Категория:Руски генерали]]

Версия от 15:59, 2 ноември 2019

Николай Павлович фон Криденер
руски офицер

Роден
Починал

Националност Русия
Наградиорден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Николай Павлович фон Криденер в Общомедия

барон Николай Павлович Криденер (на руски: Николай Павлович Криденер, нем. Nikolai Karl Gregor von Krüdener) е руски барон, офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография

Николай фон Криденер е роден на 10 март 1811 г. в гр. Талин на Руската империя (днес област Харю в Естония) . Произхожда от стар дворянски род, наследствен барон. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище. Започва строева служба през 1828 г.

След завършването на Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835) поледователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Военно звание генерал-майор от 1859 г. Като началник на XXVII-ма пехотна дивизия участва в потушаването на Варшавското въстание. Генерал-лейтенант (1865).

Руско-турска война (1877 – 1878)

При подготовката на войната е назначен за командир на IX-ти армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.

На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари армията на Осман паша и да превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.

В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на отряди от Западния отряд (на генерал-лейтенант Йосиф Гурко). Участва в превземането на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша и Вейсел паша. Неговата колона освобождава гр. Пловдив.

Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира 79 години 17 февруари 1891 г. във Варшава.

Памет

Днес улица в гр. Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.

Семейство

  • баща Паул Магнус фон Криденер,
  • майка Анна Мария фон Криденер,
  • съпруга Анетта фон Криденер,
  • син Федор Николаевич фон Криденер,
  • син Антон Николаевич фон Криденер,
  • син Павел Павлович фон Криденер. [1]

Източници

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 101