Ваня Петкова: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
| деца = [[Оля Ал-Ахмед]] |
| деца = [[Оля Ал-Ахмед]] |
||
| подпис = |
| подпис = |
||
| сайт = |
|||
| бележки = |
| бележки = |
||
}} |
}} |
||
| Ред 78: | Ред 77: | ||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
{{СОРТКАТ:Петкова, Ваня}} |
{{СОРТКАТ:Петкова, Ваня}} |
||
[[Категория:Писателки]] |
|||
[[Категория:Български поети]] |
[[Категория:Български поети]] |
||
[[Категория:Български преводачи]] |
[[Категория:Български преводачи]] |
||
Версия от 21:20, 9 ноември 2019
| Ваня Петкова | |
 българска поетеса | |
| Родена | 10 юли 1944 г. |
|---|---|
| Починала | 26 април 2009 г. |
| Националност |  България |
| Жанр | стихотворение |
| Награди | „Георги Джагаров“ (2005) |
| Деца | Оля Ал-Ахмед |
| Подпис |  |
| Ваня Петкова в Общомедия | |
Ваня Петкова (Хатиджа Садик) е българска поетеса и преводач от руски, украински, арабски, арменски, сръбски, испански и френски език.[1] Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България и на Съюза на българските журналисти.
Биография
Родена е на 10 юли 1944 г. в София. Литературният ѝ дебют е през 1959 г., когато публикува есе и стихотворение във вестник „Средношколско знаме“. През 1967 година Петкова завършва специалност славянска филология в Софийския университет. През 1974 – 1975 година специализира испански език в Института за чужди езици „Хосе Марти“ в Хавана. Между 1966 и 1968 година работи като редактор в списание „Славейче“, а от 1970 до 1973 година като редактор във външния отдел на вестник „Литературен фронт“. Преводач в българското посолство в Хартум през 1969 – 1970 година. През 1968 г. под нейно съставителство излиза антологията „Съвременни арабски поети“.[1][2]
Прави множество поетични рецитали в България и чужбина.
Почива на 26 април 2009 г. в Първомай.[1]
Библиография
Ваня Петкова е автор на стихосбирките:
- 1965 – „Солени ветрове“,
- 1967 – „Куршуми в пясъка“,
- 1967 – „Привличане“,
- 1967 – „Грешница“,
- 1968 – „Нунче, внучката на дядо Качи“
- 1970 – „Предсказание“,
- 1972 – „Черната гълъбица“,
- 1973 – „Кестенова любов“,
- 1973 – „Оли, Оли, Охлювче“
- 1976 – „Обратна река“,
- 1979 – „Обет за мълчание“,
- 1980 – „Venceremos“ – лирически есета за Куба,
- 1980 – „Синята книга“,
- 1981 – „Триптих“,
- 1984 – „Гръм“,
- 1984 – „Цигански романс“,
- 1988 – „Земетресение“,
- 1989 – „Прощаване“,
- 2005 – „Страсти“, ISBN 954-9548-02-3
- 2006 – „Грешница – 1“ – римейк
- 2008 – „Грешница – 2“ – римейк
- 2009 – „Пиратски стихове“ – посветена на любимия ѝ внук Юсеф Ал-Ахмед и актьора Джони Деп.
- 2009 – „Златната ябълка“ – последен превод от украински, любовна лирика.
- 2010 – „Арменска песен“ на Ваня Петкова – стихосбирка на два езика с марката на „Демакс“ и съдействието на Арменското посолство. Премиерата е на 2 декември 2010 в Народната библиотека. Дъщерята на поетесата – журналистката и преводач Оля Ал-Ахмед е съставител и автор на предговора, художественото оформление е на 14-годишния внук на Ваня Петкова – Юсеф Ал-Ахмед.
- 2012 – „И ние сме България“ – серия новели и романи.
Посмъртно излизат стихосбирките ѝ „Пиратски стихове“, „Златната ябълка“ и „Арменска песен“.[3] Нейни стихове са преведени на 13 езика, включително на японски и на арменски език.
Посмъртно признание
Една от основните забележителности на село Езерово в Родопите е къщата музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална българска поетеса. Къщата музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от Община Първомай. За къщата музей в Езерово се грижи дъщерята на поетесата – Оля Ал-Ахмед, журналист и преводач от руски, английски и арабски език, която има голям принос в културния живот на селото и региона.
Източници
- ↑ а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 9. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104319. с. 3382.
- ↑ Почина поетесата Ваня Петкова, Дарик нюз, 26 април 2009.
- ↑ „Погребват в бяло поетесата Ваня Петкова“, в-к „Стандарт“, 28 април 2009.
Външни препратки
- Ваня Петкова в Литературен свят
- „Арменска песен“ на Ваня Петкова, сп. „Европа 2001“, кн. 2, 2013
- Елена Борисова (НБУ), „Грешната песен на Ваня Петкова“, Littera et lingua, Есен 2010
|
