Никола Шкутов: Разлика между версии
кат |
|||
| Ред 43: | Ред 43: | ||
{{СОРТКАТ:Шкутов, Николай}} |
{{СОРТКАТ:Шкутов, Николай}} |
||
[[Категория:Български духовници от Македония]] |
[[Категория:Български духовници от Македония]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Родени в Горно Броди]] |
||
[[Категория:Членове на Петричката българска община]] |
[[Категория:Членове на Петричката българска община]] |
||
[[Категория:Костурска епархия]] |
[[Категория:Костурска епархия]] |
||
Версия от 06:29, 16 ноември 2019
| Никола Шкутов | |
| български духовник | |
 | |
| Роден |
1861 г.
|
|---|---|
| Починал | 30 ноември 1932 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Никола Шкутов в Общомедия | |
Никола (Николай) Маринов Шкутов е български духовник, свещеноиконом, председател на няколко български църковни общини в Македония и Тракия.
Биография
Никола Шкутов е роден в 1861 година в серското село Горно Броди.[1] През 1884 година дарява 108 гроша за наемането на български учител в родното си село.[2] В 1888 година Шкутов става първият екзархийски архиерейски наместник в Дедеагач.[3]
Христо Караманджуков пише за Шкутов:
| „ | Пръв архиерейски наместник бил свещ. Н. Шкутов, родом от Македония, един едър и твърде представителен и смел българин. След него дошъл свещ. Иван Антонов, който по-късно бе и в Гюмюрджина.[4] | “ |
От 1895 до 1897 година е председател на Петричката българска община. От същата година до 1902 година Шкутов председателства Костурската българска община.[5] Противопоставя се на революционната дейност на ВМОРО в района, заради което е направен опит за убийството му в Костур от Пандо Сидов през септември 1902 г.[6] или в 1901 г.[7] Заместен е в Костур от Григорий Попдимитров.
През 1905 година Шкутов e председател на българската църковна община в Енидже Вардар. Ениджевардарският войвода Апостол Петков изпраща писмо до българския екзарх Йосиф I Български, в което заплашва да убие Никола Шкутов[8].
След Младотурската революция в 1908 година Шкутов е екзархийски наместник в Мелник и е в остър конфликт с Яне Сандански - в докладите си до екзарх Йосиф нарича Сандански „звяра“, оплаква се, че санданистите подтикват свещениците да не му се подчиняват, че пропагандират социализъм и атеизъм, и че са го осъдили на смърт, заради противопоставянето на действията им. В 1910 година Шкутов е сменен от Сава Попов.[9]
През 1912 година като екзархийски архиерейски наместник в Съботско Никола Шкутов е арестуван и затворен от гръцките власти в Берския затвор.[10][11]
В 1921 година, като представител от духовенството на Серска епархия, Шкутов е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[12]
Умира в София на 30 ноември 1932 г.[13]
Вижте също
- Прокопий Зографски (Петър Шкутов)
Бележки
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
- ↑ Баждаров, Георги. "Горно Броди", София, 1929, стр.59.
- ↑ Апостолов, Стамат. За свободата на Тракия - Libra Scorp Ltd, стр. 50.
- ↑ Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 249.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 32.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 185.
- ↑ Каратанасов, Златко. Черковно-училищната борба (1868 - 1903), Материяли из миналото на Костурско, Костурско благотворително братство, София, 1935, стр. 35.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, Том II, изд. на Илинденската Организация, София, 1943, стр.522
- ↑ Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 367 – 368.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр. 185
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 430.
- ↑ Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
- ↑ Парцел 46 // София помни. Посетен на 9 април 2016.
| Христо Поптрендафилов | → | председател на Петричката българска община (1895 – 1897) |
→ | ? |
| архимандрит Козма Пречистански | → | управляващ Костурската епархия (21 декември 1897 – 1902) |
→ | свещеник Григорий Попдимитров |
| архимандрит Дионисий | → | председател на Ениджевардарската българска община (1902 – 1908) |
→ | Тома Николов |
