Вадим Лазаркевич

Вадим Лазаркевич
руски художник, живял и творил в България
Роден	28 февруари 1895 г. Била Церква, Украинска ССР (днес Украйна)
Починал	18 февруари 1963 г. София, Народна република България
Академия	Петербургска художествена академия
проф. Николай Самошин, проф. Павел Чистяков
Вадим Лазаркевич в Общомедия

Вадим Вадимович Лазаркевич е руски художник-илюстратор, живял и творил в България през втората половина от живота си. Утвърждава се сред най-популярните за времето си илюстратори на детски книги в страната.

Биография

Вадим Лазаркевич е роден в семейството на артилерийския поручик Вадим Константинович и Екатерина Петровна, музикантка по образование. По думите на художника, той наследил дарбата от майка си, която много обичала да рисува цветя, птици и домашни животни. Като малък Вадим прекарал няколко лета, придружавайки баща си и войниците му из Черниговските гори, където се запознал отблизо и обикнал природата и руските народни приказки.

През 1913 – 1915 г. Лазаркевич учи в Петербургската художествена академия при професорите Николай Самошин и Павел Чистяков, както и в частната школа на Я. С. Голдблат. Не успява да завърши следването си поради избухването на Първата световна война.

През 1920 г. пристига в България, където започва да работи в издателство „Хемус“ като илюстратор на списания и книги за деца и възрастни.

Творчество

Първата творба за деца, която илюстрира, е негърска приказка за списание „Светулка“, чиито редактор по това време е Александър Спасов. Освен към „Светулка“ допринася и към списания „Детска радост“ и „Детски живот“. Илюстратор е на библиотека „Герои“ (1940 – 1943) с издател Лъчезар Станчев.

В работния си кабинет, 1938 г. Източник: ДА „Архиви"

Сред най-известните илюстрирани от Лазаркевич български детски книги са:

• „Комар и Мецана“ от Асен Разцветников;
• „Юнак Заю“ от Владимир Русалиев;
• „Веселите футболисти“ от Димитър Стоевски;
• „Гъбарко“ от Батко Златко (включва приказките „Гъбарко“, „Медената пита“ от Батко Златко и „Веселите футболисти“ от Димитър Стоевски)
• „Когато бях малък“ от Добри Немиров;
• „Захарното момиче“ от Светослав Минков;
• „Горската къщичка“, „Диви крушки“, „Звънчета“ от Дора Габе;
• „Петльо и Лиса“, „Сватбата на Червенушко“, „Трите баби“ от Елин Пелин;
• „Пролетна разходка“ от Емилиян Станев;
• „Работна Мецана“ от Леда Милева;
• „Ежко-Бежко“, „Косе-Босе“, „Патиланско царство“, „Бате Патилан“, „Патиланчо на село“, „Шведски приказки“, „Чик-чирик“, „Синчец“ от Ран Босилек;
• „Маскираната лисица“ от Светослав Минков;
• „Звездобройци“ и „Хвърчила“ от Симеон Андреев;
• „Жалбите на Заю-Баю“, „Модерната стрина Зайка“, „Чичова китка“ от Чичо Стоян.
• „Весел свят“, кн. 1 и 2, „Умното прасенце“, „В горския град“ от Веса Паспалеева;
• „Храброто козле“, „Три немирни патета“ от Асен Босев;
• „Дядовото магаренце“ от Калина Малина
• „Весели приключения“ от Лъчезар Станчев

Лазаркевич илюстрира и множество преводни детски книги на писатели като Александър Пушкин, Вилхелм Хауф, Майн Рид, Ръдиард Киплинг, Ханс Кристиан Андерсен, Хенрик Сенкевич.

Източници

• Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980
• Предговор на книгата „Картинен свят“, Леда Милева, Светослав Минков, Димитър Стоевски, с илюстрации на Вадим Лазаркевич, изд. „Български художник“, София, 1984

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Вадим Лазаркевич
• „Непознатият Вадим Лазаркевич“, Портал Култура, 2 април 2014
• Вадим Лазаркевич син, „Списанието ставаше пред очите ми“, в. „Литературен форум“, бр. 3 (444), 23 януари 2001
• Еми Мариянска, Художникът, почти вълшебник Вадим Лазаркевич, impressio.dir.bg, 1 март 2018