Теофилакт Вотаниат: Разлика между версии
Редакция без резюме |
вижте също |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
През лятото на 1014 г. Теофилакт е управител на [[Солун]] с ранг [[дук]]<ref name="pirivat136">''Пириватрич'', Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136</ref>.Областта, която управлява, е на границата със Самуилова България и е чест обект на български нападения в предходните десетилетия. По-големи сражения край Солун стават през 996 и 1004 г., като и двете завършват със съкрушителни поражения на византийците<ref>''Ангелов'', Димитър, и ''Чолпанов'', Борис, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), София 1994, с. 48-49, 53</ref>. През 1014 г. Теофилакт Вотаниат трябва да отрази поредното нападение. Този път българите са предвождани не от [[Самуил]], а от един от неговите войводи – [[Несторица]]. В [[Битка при Солун (1014)|битка западно от Солун]] дукът и синът му Михаил Вотаниат разгромяват армията на Несторица<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 732-733; Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, София 2004, с. 66</ref>. Впоследствие Теофилакт се присъединява към армията на Василий II и участва в [[Беласишка битка|битката при Беласица]]<ref name="pirivat136">''Пириватрич'', Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738-739</ref> След тази нова победа на византийското оръжие, императорът изпраща солунския дук с отряд да разчисти засеките, поставени от българите по пътя между [[Струмица]] и [[Солун]]. В теснините на юг от [[Струмица]] Теофилакт Вотаниат [[Битка при Струмица|попада в засада]], войската му е разгромена, а самият той пада убит от ръката на Самуиловия син [[Гаврил Радомир]].<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738; ''Ангелов'' & ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието, с. 55-56; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref> |
През лятото на 1014 г. Теофилакт е управител на [[Солун]] с ранг [[дук]]<ref name="pirivat136">''Пириватрич'', Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136</ref>.Областта, която управлява, е на границата със Самуилова България и е чест обект на български нападения в предходните десетилетия. По-големи сражения край Солун стават през 996 и 1004 г., като и двете завършват със съкрушителни поражения на византийците<ref>''Ангелов'', Димитър, и ''Чолпанов'', Борис, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), София 1994, с. 48-49, 53</ref>. През 1014 г. Теофилакт Вотаниат трябва да отрази поредното нападение. Този път българите са предвождани не от [[Самуил]], а от един от неговите войводи – [[Несторица]]. В [[Битка при Солун (1014)|битка западно от Солун]] дукът и синът му Михаил Вотаниат разгромяват армията на Несторица<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 732-733; Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, София 2004, с. 66</ref>. Впоследствие Теофилакт се присъединява към армията на Василий II и участва в [[Беласишка битка|битката при Беласица]]<ref name="pirivat136">''Пириватрич'', Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136</ref>.<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738-739</ref> След тази нова победа на византийското оръжие, императорът изпраща солунския дук с отряд да разчисти засеките, поставени от българите по пътя между [[Струмица]] и [[Солун]]. В теснините на юг от [[Струмица]] Теофилакт Вотаниат [[Битка при Струмица|попада в засада]], войската му е разгромена, а самият той пада убит от ръката на Самуиловия син [[Гаврил Радомир]].<ref>''Златарски'', История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738; ''Ангелов'' & ''Чолпанов'', Българска военна история през средновековието, с. 55-56; ''Пириватрич'', Самуиловата държава, с. 137</ref> |
||
== Вижте също== |
|||
* [[Битка при Струмица]] |
|||
==Бележки== |
==Бележки== |
Версия от 12:29, 24 ноември 2019
Теофилакт Вотаниат Θεοφύλακτος Βοτανειάτης | |
византийски военачалник | |
Роден | |
---|---|
Починал | 1014 г.
|
Религия | християнство |
Теофилакт Вотаниат (на средногръцки: Θεοφύλακτος Βοτανειάτης) е византийски военачалник от началото на XI век, известен с участието си във войните на Василий II за покоряване на България. Той е също така дядо на по-късния византийски император Никифор III Вотаниат[1], управлявал Византия през 1078-1081 г.
През лятото на 1014 г. Теофилакт е управител на Солун с ранг дук[2].Областта, която управлява, е на границата със Самуилова България и е чест обект на български нападения в предходните десетилетия. По-големи сражения край Солун стават през 996 и 1004 г., като и двете завършват със съкрушителни поражения на византийците[3]. През 1014 г. Теофилакт Вотаниат трябва да отрази поредното нападение. Този път българите са предвождани не от Самуил, а от един от неговите войводи – Несторица. В битка западно от Солун дукът и синът му Михаил Вотаниат разгромяват армията на Несторица[4]. Впоследствие Теофилакт се присъединява към армията на Василий II и участва в битката при Беласица[2].[5] След тази нова победа на византийското оръжие, императорът изпраща солунския дук с отряд да разчисти засеките, поставени от българите по пътя между Струмица и Солун. В теснините на юг от Струмица Теофилакт Вотаниат попада в засада, войската му е разгромена, а самият той пада убит от ръката на Самуиловия син Гаврил Радомир.[6]
Вижте също
Бележки
- ↑ Златарски, Васил, История на българската държава през средните векове, том I, част 2, София 1994, с. 732
- ↑ а б Пириватрич, Сърджан, Самуиловата държава. Обхват и характер, София 2000, с. 136
- ↑ Ангелов, Димитър, и Чолпанов, Борис, Българска военна история през средновековието (Х-XV век), София 1994, с. 48-49, 53
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 732-733; Подбрани извори за българската история, Том II: Българските държави и българите през средновековието, София 2004, с. 66
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738-739
- ↑ Златарски, История на българската държава през средните векове, том 1, част 2, София 1994, с. 738; Ангелов & Чолпанов, Българска военна история през средновековието, с. 55-56; Пириватрич, Самуиловата държава, с. 137
Давид Арианит | → | дук на Солун (около 1014) |
→ | Константин Диоген |