Пол Маккартни: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: замяна на тире с дефис в по- и най-
Ред 19: Ред 19:
Сър '''Джеймс-Пол Маккартни''' ({{lang|en|Sir James Paul McCartney}}) е [[музикант]], [[певец]] и автор на текстове, роден в [[Ливърпул]].
Сър '''Джеймс-Пол Маккартни''' ({{lang|en|Sir James Paul McCartney}}) е [[музикант]], [[певец]] и автор на текстове, роден в [[Ливърпул]].


Маккартни придобива международна слава като един от членовете на популярната рок-формация ''[[Бийтълс]]''. Някои го смятат за водеща личност в състава. Той е текстописец и основен композитор в групата, заедно с [[Джон Ленън]], въпреки че за някои песни Маккартни има пълна заслуга (например ''Вчера'' (Yesterday)).{{hrf|Хофман, Рупчев|1988|101}} Тандема между двамата ражда над 50 хита. След разпадането на ''Бийтълс'' Маккартни продължава музикалното си развитие с успешна солова кариера и като водач на бандата ''Уингс''. Записан е в книгата на [[Световни рекорди на Гинес|рекордите на Гинес]] като най–успелия композитор в историята на популярната музика.
Маккартни придобива международна слава като един от членовете на популярната рок-формация ''[[Бийтълс]]''. Някои го смятат за водеща личност в състава. Той е текстописец и основен композитор в групата, заедно с [[Джон Ленън]], въпреки че за някои песни Маккартни има пълна заслуга (например ''Вчера'' (Yesterday)).{{hrf|Хофман, Рупчев|1988|101}} Тандема между двамата ражда над 50 хита. След разпадането на ''Бийтълс'' Маккартни продължава музикалното си развитие с успешна солова кариера и като водач на бандата ''Уингс''. Записан е в книгата на [[Световни рекорди на Гинес|рекордите на Гинес]] като най-успелия композитор в историята на популярната музика.


Маккартни влиза в ''[[Куоримен]]'' - скифъл група основана от Джон Ленън, през 1957 г. Тогава двамата започват съвместната си работа над самостоятелни композиции. В 1960 г. съставът им се преобразува в ''Бийтълс'' и две години по-късно записват първите си песни. Тогава тандема Ленън/Макартни започва непрекъснатата поредица от хитове, превръщайки групата си в международна знаменитост. В началото повечето композиции на ''Бийтълс'' са мелодични, залагайки на любовни теми, много от които Пол Маккартни посвещава на тогавашната си приятелка Джейн Ешър.{{hrf|Хофман, Рупчев|1988|102}} В средата на 60-те групата променя стила си: текстовете стават по-социално ангажирани, а авторския дует експериментира с различни жанрове на популярната и класическа музика. Малко след разпадането на ''Бийтълс'', Маккартни се жени за американската фотографка Линда Истман и издава първия си самостоятелен албум. В началото на 70-те създава групата ''Уингс'', в която участват съпругата му и бившият китарист на ''[[Муди Блус]]'' – Дани Лейн.{{hrf|Хофман, Рупчев|1988|102}} Маккартни продължава да създава хитове както с групата си, така и самостоятелно. Прави различни дуети с популярни по това време поп изпълнители, както се ангажира по-дълбоко със социални теми. През 1997 г. получава рицарско звание, а през 2001 г. става първият музикант, чието състояние минава един милиард щатски долара.
Маккартни влиза в ''[[Куоримен]]'' - скифъл група основана от Джон Ленън, през 1957 г. Тогава двамата започват съвместната си работа над самостоятелни композиции. В 1960 г. съставът им се преобразува в ''Бийтълс'' и две години по-късно записват първите си песни. Тогава тандема Ленън/Макартни започва непрекъснатата поредица от хитове, превръщайки групата си в международна знаменитост. В началото повечето композиции на ''Бийтълс'' са мелодични, залагайки на любовни теми, много от които Пол Маккартни посвещава на тогавашната си приятелка Джейн Ешър.{{hrf|Хофман, Рупчев|1988|102}} В средата на 60-те групата променя стила си: текстовете стават по-социално ангажирани, а авторския дует експериментира с различни жанрове на популярната и класическа музика. Малко след разпадането на ''Бийтълс'', Маккартни се жени за американската фотографка Линда Истман и издава първия си самостоятелен албум. В началото на 70-те създава групата ''Уингс'', в която участват съпругата му и бившият китарист на ''[[Муди Блус]]'' – Дани Лейн.{{hrf|Хофман, Рупчев|1988|102}} Маккартни продължава да създава хитове както с групата си, така и самостоятелно. Прави различни дуети с популярни по това време поп изпълнители, както се ангажира по-дълбоко със социални теми. През 1997 г. получава рицарско звание, а през 2001 г. става първият музикант, чието състояние минава един милиард щатски долара.

Версия от 16:39, 24 ноември 2019

Пол Маккартни
Пол Маккартни през октомври 2018 г.
Пол Маккартни през октомври 2018 г.
Информация
Роден
Джеймс Пол Маккартни
18 юни 1942 г. (81 г.)
СтилРок, поп-рок, рокендрол, класическа
ИнструментиБас китара, китара, мандолина, пиано, клавишни инструменти, барабани
Активностот 1957 г.
Музикален издателSwan
Hear Music
Apple
Parlophone
Capitol
CBS
EMI
Уебсайтpaulmccartney.com
Пол Маккартни в Общомедия

Сър Джеймс-Пол Маккартни (на английски: Sir James Paul McCartney) е музикант, певец и автор на текстове, роден в Ливърпул.

Маккартни придобива международна слава като един от членовете на популярната рок-формация Бийтълс. Някои го смятат за водеща личност в състава. Той е текстописец и основен композитор в групата, заедно с Джон Ленън, въпреки че за някои песни Маккартни има пълна заслуга (например Вчера (Yesterday)).[1] Тандема между двамата ражда над 50 хита. След разпадането на Бийтълс Маккартни продължава музикалното си развитие с успешна солова кариера и като водач на бандата Уингс. Записан е в книгата на рекордите на Гинес като най-успелия композитор в историята на популярната музика.

Маккартни влиза в Куоримен - скифъл група основана от Джон Ленън, през 1957 г. Тогава двамата започват съвместната си работа над самостоятелни композиции. В 1960 г. съставът им се преобразува в Бийтълс и две години по-късно записват първите си песни. Тогава тандема Ленън/Макартни започва непрекъснатата поредица от хитове, превръщайки групата си в международна знаменитост. В началото повечето композиции на Бийтълс са мелодични, залагайки на любовни теми, много от които Пол Маккартни посвещава на тогавашната си приятелка Джейн Ешър.[2] В средата на 60-те групата променя стила си: текстовете стават по-социално ангажирани, а авторския дует експериментира с различни жанрове на популярната и класическа музика. Малко след разпадането на Бийтълс, Маккартни се жени за американската фотографка Линда Истман и издава първия си самостоятелен албум. В началото на 70-те създава групата Уингс, в която участват съпругата му и бившият китарист на Муди Блус – Дани Лейн.[2] Маккартни продължава да създава хитове както с групата си, така и самостоятелно. Прави различни дуети с популярни по това време поп изпълнители, както се ангажира по-дълбоко със социални теми. През 1997 г. получава рицарско звание, а през 2001 г. става първият музикант, чието състояние минава един милиард щатски долара.

Маккартни е активист за правата на животните и вегетарианството.

16-кратният притежател на „Грами“ издава два концертни диска – „Good Evening New York City“ (2009) и „Live in Los Angeles“ (2010), както и албум в жанра оркестрова класика – музика за едноименния балет „Ocean`s Kingdom“ (2011) и отличената с Грами „Kisses on the Bottom“ (2012), в която влизат творби на известни джаз музиканти от 20-те и 30-те години на XX век.

В средата на октомври 2013 г. Пол Маккартни издава и диска, наречен просто „Нов“ („New“). Това е 16-ят студиен проект в соловата кариера на Пол Макартни и първият за последните шест години албум с нови песни. Песните от „Новия“ албум са създадени под въздействието на сравнително неотдавнашни събития в живота на Пол, като например женитбата му (трета в живота му) с американката Нанси Шевъл в комбинация със спомени от ранните му години – още преди ерата Бийтълс. Албумът съдържа 12 песни и по него Макартни е работил с продуцента на Адел (Adele) – Пол Епуорт (Paul Epworth) и този на Kings of Leon – Итън Джоунс (Ethan Johns).

Биография

Ранни години

Домът на Маккартни на „20 Forthlin Road“ в Алъртън. Семейство Маккартни се нанася тук през 1955 г.[3]

Джеймс-Пол Маккартни е роден на 18 юни 1942 г. в едно частно отделение на болницата Уолтън в Ливърпул, Англия. Той е първото дете на Джим и Мери-Патриша Маккартни, от ирландски произход. Една година преди майка му да се ожени работи като акушерка в същата болница. Джим Маккартни от ранна възраст започва да продава памук, но след раждането на Пол семейството се премества в нов квартал и той става временен инспектор, който отговаря за боклукчиите по улиците. Новата работа обаче носи малко доходи и Патриша се връща в Уолтън да акушерства до раждането на втория ѝ син Майкъл Маккартни.[4]

Пол отначало учи в началното училището Стоктън Ууд, което изкарва лесно. Постъпва в Ливърпулският институт – най-известното средно училище в града. След две години там постъпва и Майкъл. Пол е добър и прилежен ученик, който дори получава награди.[5]

През 1956 г. семейство Маккартни се преместват в нова къща в квартала Алертън, където Джон Ленън живее с леля си. Двете момчета обаче никога не се срещат през детството си. По това време Патриша почва да страда от болки в гърдите. Те постепенно се засилват и е установена диагноза рак. Операцията е несполучлива и на 31 октомври 1956 г. Мери-Патриша Маккартни умира на 45-годишна възраст. Смъртта ѝ е шок за двамата осиротели сина.[5]

След първата година в Ливърпулският институт Пол губи интерес към учението. На 14-годишна възраст обаче момчето изведнъж поисква китара. Преди това Пол не е проявявал особен интерес към музиката. Баща му се съгласява и купува китара за 15 лири. От начало Пол не може да изсвири нищо, докато не установява че е левичар. След време китарата става постоянен спътник в живота му. Пол научава това, което чуе от радиото и започва да се облича като „теди бойс“ – суб-култура от криминално проявени млади момчето, популярна в Англия през 50-те, асоциираща се често с „рокендрол“ музиката.[6]

Куоримен

Един от приятелите на Пол Айвън често ходи да гледа една група, в която той самия свири. През юли 1957 г. младият музикант присъства на изпълнение на този състав в енорийската църква на Уултън. Групата се нарича Куоримен (на английски: The Quarrymen, в превод: Хората от Куори), а соло китара и певец в нея е Джон Ленън. Пол се запознава с членовете на състава в залата Чърч хол. Те са впечатлени от музикалните му познания, особено Джон. Една седмица по-късно Пол е приет в групата. Първото му излизане на сцена с нея е на една танцова забава в Консервативния клуб на Ливърпул.[7]

Младият музикант започва да експериментира по-сериозно с музиката и скоро съчинява първите си авторски песни. Джон Ленън също се опитва да композира, за да не изостане от приятеля си. Между двамата се заражда както конкуренция така и приятелство. Те често прекарват време заедно в слушане на рокендрол музика и писане на собствени песни; всеки научава другия на някой китарен похват.[8]

В края на 1957 г. Маккартни започва да мисли как да присъедини един своя приятел на име Джордж Харисън към групата. Джордж е приятел на Пол още преди да срещне Ленън. Двамата се запознават в Ливърпулския институт, където Харисън е един клас по-долу. Срещат се в училищния автобус и оттогава стават неразделни, споделяйки една и съща страст рокендрола. Джордж знае някои нови китарни акорди и скоро, въпреки възрастта си, е приет в Куоримен в началото на 1958 г.[9]

В същата година състава претърпява множество промени, предизвикани от грубия характер на Ленън. Концертните изяви на групата не са много, въпреки усилията на водача им. В Ливърпул има множество рокендрол и скифъл формации, повечето далеч по-добри от Куоримен. Накрая в състава остават само трима членове: Джон, Пол и Джордж.[10]

Използвана литература

  • Арнаудов, Антоний. Наричаха ги Бийтълс. София, Музика, 1982. ISBN 9538521511.
  • Хофман, Рупчев, Хайнц Петер, Йордан. АБВ на попмузиката. София, Музика, 1988. ISBN 9538526631.

Източници

  1. Хофман, Рупчев 1988, с. 101.
  2. а б Хофман, Рупчев 1988, с. 102.
  3. 20 Forthlin Road // infobritain.co.uk. Архивиран от оригинала на 24 September 2015.
  4. Арнаудов 1982, с. 27 – 28.
  5. а б Арнаудов 1982, с. 28.
  6. Арнаудов 1982, с. 28 – 29.
  7. Арнаудов 1982, с. 29 – 30.
  8. Арнаудов 1982, с. 30 – 31.
  9. Арнаудов 1982, с. 31 – 33.
  10. Арнаудов 1982, с. 34.

Външни препратки