Никола Мушанов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
м форматиране: кавички, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 17: Ред 17:


== Биография ==
== Биография ==
Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 г. в [[Дряново]]. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.<ref>В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, "Изток-Запад", 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514</ref>
Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 г. в [[Дряново]]. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.<ref>В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, „Изток-Запад“, 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514</ref>


Никола Мушанов завършва право в [[Екс ан Прованс]], [[Франция]], през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е [[министър на народното просвещение]] (1908 – 1910) и [[министър на вътрешните работи]] (1910 – 1911) в [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|първото]] и [[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|второто]] правителство на [[Александър Малинов]].
Никола Мушанов завършва право в [[Екс ан Прованс]], [[Франция]], през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е [[министър на народното просвещение]] (1908 – 1910) и [[министър на вътрешните работи]] (1910 – 1911) в [[Правителство на Александър Малинов (1908–1910)|първото]] и [[Правителство на Александър Малинов (1910–1911)|второто]] правителство на [[Александър Малинов]].
Ред 27: Ред 27:
Мушанов участва в правителството на [[Константин Муравиев]], което прави последен опит да избегне настъплението на [[Съветския съюз]] срещу България, за което е осъден от т.нар. „[[Народен съд]]“ на 1 г. затвор.<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref> Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 691 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> През 1947 г. е интерниран в [[Търново]], а през 1949 г. – в село [[Заград]].<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref>
Мушанов участва в правителството на [[Константин Муравиев]], което прави последен опит да избегне настъплението на [[Съветския съюз]] срещу България, за което е осъден от т.нар. „[[Народен съд]]“ на 1 г. затвор.<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref> Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.<ref name="недев">{{cite book | last = Недев | first = Недю | authorlink = Недю Недев | year = 2007 | title = Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време | publisher = „Сиела“ | location = София | pages = 691 | isbn = 978-954-28-0163-4}}</ref> През 1947 г. е интерниран в [[Търново]], а през 1949 г. – в село [[Заград]].<ref>{{ташев|309 – 310}}</ref>


В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на [[Трайчо Костов]]. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на [[Държавна сигурност]], като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949-1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 175 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>
В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на [[Трайчо Костов]]. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на [[Държавна сигурност]], като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.<ref name="огнянов">{{cite book | last = Огнянов | first = Любомир | authorlink = Любомир Огнянов | year = 2008 | title = Политическата система в България 1949 – 1956 | publisher = „Стандарт“ | location = София | pages = 175 | isbn = 978-954-8976-45-9}}</ref>


Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.
Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.

Версия от 20:32, 24 ноември 2019

Никола Мушанов
български политик
Роден
Починал
10 май 1951 г. (79 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
ПартияДемократическа партия
Народен представител в:
XII ОНС   XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   XXV ОНС   
23-ти министър-председател на България
12 октомври 1931 – 19 май 1934
Семейство
СъпругаРайна Мушанова
Никола Мушанов в Общомедия

Никола Стойков Мушанов е адвокат и виден български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век. Той е министър-председател на България начело на три правителства (1931 – 1934 г.). Неговият племенник Стойчо Мошанов е също известен български политик.

Биография

Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 г. в Дряново. Неговите родители са Стойчо Колев Мушанов и Йона Станева.[1]

Никола Мушанов завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893 – 1896) и адвокат в Русе (1897 – 1908). Включва се в Демократическата партия и е министър на народното просвещение (1908 – 1910) и министър на вътрешните работи (1910 – 1911) в първото и второто правителство на Александър Малинов.

В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров. Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 г. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.

През 1931 г. влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври същата година оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до Деветнадесетомайския преврат през 1934 г. Участва в кампанията за спасяването на българските евреи.

Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд“ на 1 г. затвор.[2] Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия.[3] През 1947 г. е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.[4]

В началото на май 1951 г. е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов. Умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.[5]

Никола Мушанов е женен за Райна Мушанова.

Бележки

  1. ↑ В автобиографията си Никола Мушанов посочва, че е роден на Сирни Заговезни 1871 или 1872 г., но е възприел кръщелната си дата 2 април 1872 г. за рождена. Мушанов, Никола. Дневник. Спомени. Автобиография. Съставителство и бележки: Нина Киселкова със сътрудничеството на Сузана Хазан. София, „Изток-Запад“, 2017. ISBN 978-619-01-0117-8. с. 514
  2. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  3. ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 691.
  4. ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 309 – 310.
  5. ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 175.
--- → министър без портфейл (2 септември 1944 – 9 септември 1944) → ---
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Никола_Мушанов&oldid=9680567“.