Иван Козарев (комунист): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
== Биография ==
== Биография ==
[[Файл:Гробът на Иван Козарев.JPG|мини|дясно|250п|Гробът на Иван Козарев в Добринище]]
[[Файл:Гробът на Иван Козарев.JPG|мини|дясно|250п|Гробът на Иван Козарев в Добринище]]
Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в родното си село. Член на [[БКП]]. Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 г. в Добринище, което за кратко е превзето от въстаниците, но след като на 25 септември 1923 г. селото е овладяно от чети на [[ВМРО]], е арестуван.<ref>Калинков, Георги. Голямата народна радост. – в: Септемврийци за септември. Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 200-202.</ref> След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г. През февруари 1941 г. минава в нелегалност.
Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в родното си село. Член на [[БКП]]. Участва в [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] от 1923 г. в Добринище, което за кратко е превзето от въстаниците, но след като на 25 септември 1923 г. селото е овладяно от чети на [[ВМРО]], е арестуван.<ref>Калинков, Георги. Голямата народна радост. – в: Септемврийци за септември. Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 200-202.</ref> След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г.


На 27 юни 1941 г. край построения от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става нелегален. Това става четири дни след началото на войната Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от [[БРП (к)]] курс на въоръжена борба.
През февруари 1941 г. поради опасност от арест минава в нелегалност. На 27 юни 1941 г. край построения от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става партизанин. Това става четири дни след началото на войната на Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от [[БРП (к)]] курс на въоръжена борба. На 26 юли 1941 г., заедно с [[Никола Парапунов]] създава в околностите на [[Разлог]] първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“. В продължение на близо три години Козарев и бойните му другари организират атаки срещу официалните власти и винаги успяват да се измъкнат невредими от престрелките. Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринище като е убит погрешка от своя [[ятак]] Александър Пицин от Банско, който не го разпознава в тъмното.<ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.</ref>

На 26 юли 1941 г., заедно с [[Никола Парапунов]] създава в околностите на [[Разлог]] първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.

Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринище от куршум на близкия му приятел и верен ятак Александър Пицин от Банско.<ref>Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 16:25, 26 ноември 2019

Тази статия е за партизанина. За просветния деец вижте Иван Козарев (просветен деец).

Иван Козарев
деец на БКП
Роден
Починал
1 април 1944 г. (43 г.)
ПогребанДобринище, Република България

Иван Йорданов Козарев с псевдоним Балкан е деец на ВМРО (обединена) и БРП (к). Участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Смятан е за първия партизанин в България. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“.

Биография

Гробът на Иван Козарев в Добринище

Иван Козарев е роден през януари 1901 г. в село Добринища, тогава в Османската империя. Завършва прогимназия в родното си село. Член на БКП. Участва в Септемврийското въстание от 1923 г. в Добринище, което за кратко е превзето от въстаниците, но след като на 25 септември 1923 г. селото е овладяно от чети на ВМРО, е арестуван.[1] След създаването на ВМРО (обединена) през 1925 г. става неин член. Заради тази си дейност многократно е арестуван. През 1935 г. вследствие на предателство, попада в затвора, където лежи до 1938 г.

През февруари 1941 г. поради опасност от арест минава в нелегалност. На 27 юни 1941 г. край построения от него рибарник в местността Струго над Добринище, при опит да бъде заловен от група полицаи, Козарев убива двама от тях и става партизанин. Това става четири дни след началото на войната на Германия срещу Съветския съюз и два дни след поетия от БРП (к) курс на въоръжена борба. На 26 юли 1941 г., заедно с Никола Парапунов създава в околностите на Разлог първата партизанска чета в България. Приема партизанско име Балкан. Командир на чета от Партизанския отряд „Никола Парапунов“. В продължение на близо три години Козарев и бойните му другари организират атаки срещу официалните власти и винаги успяват да се измъкнат невредими от престрелките. Загива през нощта на 31 март срещу 1 април 1944 г. близо до Добринище като е убит погрешка от своя ятак Александър Пицин от Банско, който не го разпознава в тъмното.[2]

Бележки

  1. Калинков, Георги. Голямата народна радост. – в: Септемврийци за септември. Спомени за Септемврийското въстание от 1923 г. в окръзите: Софийски, Петрички (Благоевградски), Бургаски, Шуменски (Коларовградски), Варненски, Търновски, Плевенски, Хасковски и др., София, Издателство на БКП, 1963, с. 200-202.
  2. Николова В., Куманов М., Кратък исторически справочник. България, ДИ Народна просвета, София, 1983, стр. 270-271.