Стан (село): Разлика между версии

Стан
	Стан
	Стан Координати: 43°20′36.03″ с. ш. 27°15′17.63″ и. д. / 43.343344° с. ш. 27.254898° и. д. Стан
Общи данни
Население	512 души (15 март 2024 г.); 23,9 души/km²
Землище	21,438 km²
Надм. височина	170 m
Пощ. код	9917
Тел. код	0537
МПС код	Н
ЕКАТТЕ	68744
Администрация
Държава	България
Област	Шумен
Община; – кмет	Нови пазар; Георги Георгиев ; (БСП за България; 2019)
Кметство; – кмет	Стан; Валентин Димитров; (БСП)

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:20, 27 ноември 2019

Стан е село в Североизточна България. То се намира в община Нови пазар, област Шумен.

История

Късноантична и средновековна крепост „Станата“ / „Стан“

Намира се на 3 км северно по права линия от центъра на село Стан, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. К. Шкорпил отбелязва 4 кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през 5-11 век. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.^[2]

Землен вал при с. Стан

Старобългарският землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината „Стана“. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на р. Капаклъдере и достига до покрайнините на с. Стан. Източната отсечка пресича шосето Шумен – Варна и с южния си край достига до м. Коджамезар, североизточно от с. Зайчино ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до м. Птича могила, североизточно от с. Енево, Шуменско. Общата дължина на вала е 5,2 км, като двата му края опират до брега на р. Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м и дълбочина 1,2 м.^[3]

Най-добра точка за наблюдение на 910 метра от отбивката за село Стан, в посока Варна на пътя вдясно. Правата линия на вала си личи през нивата. Спуска се на 1,22 км в леко югозападна посока на юг от шосето. На същото място трябва да си личи и северно от шосето.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[4]^[5]

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[6]

	Численост	Дял (в %)
Общо	398	100.00
Българи	320	80.40
Турци	13	3.26
Цигани	48	12.06
Други	?	?
Не се самоопределят	?	?
Не отговорили	16	4.02

Религия

На 20 октомври 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан освети новопостроен православен храм, посветен на Свети великомъченик Димитър Солунски. Това е първият храм на село Стан. Основният му камък е положен през 2013 г. и за 6 години храмът е изграден, благодарение на съдействието на кмета Валентин Димитров.

Други

След повече от 40-годишно прекъсване, през 2003 година театралната дейност при читалище „Просвета“ е възстановена. Сформирана е трупа от 15 участника-всички жители на селото. Трупата носи името на бележит читалищен деец от близкото минало – Симеон Русакиев. Първата постановка е „Женско царство“ от Ст. Л. Костов – 2004 г. Следващата е „Михал Мишкоед“ от Сава Доброплодни – 2005 г., а през настоящия сезон се поставя „Свекърва“ от Антон Страшимиров.

През 2005 г. трупата участва в националния преглед на селските любителски театри, който се провежда в село Кортен. През трите сезона представления се играят в град Нови пазар и селата от област Шумен.

Ръководител на трупата е Пенка Златева, която до 2003 г. е ръководила театрален състав в град Нови пазар.

През 2010 г. читалище „Просвета-1924 г.“, организира първия по рода си в Община Нови пазар, детски събор за народно творчество „Слънчова люлка“. Вече две години в двора на читалището се събират над 130 деца от Нови пазар и селата на Общината, които ни радват със своя талант. Участниците в събора са на възраст от 3 до 18 г. Те се представят с песни, танци, театрални постановки, изложби на рисунки и предмети изработени от деца. През 2007 г., бе успешно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.

Източници

↑ www.grao.bg
↑ Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
↑ Петров, П. Образуване на българската държава
↑ „Справка за населението на село Стан, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 януари 2017. (на български)
↑ „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)

[wikidata-95f251fd940ca2e01395eb466cf810ac1eac6886-v6-1] www.grao.bg

[2] Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975

[3] Петров, П. Образуване на българската държава

[4] „Справка за населението на село Стан, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 9 януари 2017. (на български)

[citypopulation.de-5] „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)

[pop-stat.mashke.org,_2011_census-6] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 януари 2017. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | име = Стан
 | екатте = 68744
-| надм-височина = 160
+| надм-височина = 160-170
 | пощ-код = 9917
 | тел-код = 0537
@@ Ред 14: / Ред 14: @@
 == История ==
-Късноантична и средновековна крепост "Станата"/"Стан". Намира се на 3 км северно по права линия от центъра на село Стан, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. К. Шкорпил отбелязва 4 кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през 5-11 век.
+=== Късноантична и средновековна крепост „Станата“ / „Стан“ ===
+Намира се на 3 км северно по права линия от центъра на село Стан, върху рид на платото Стана. От запад, юг и изток е ограничено от стръмни ридове, а от север е издълбан изкуствен ров. Има неправилна форма с площ над 40 дка. К. Шкорпил отбелязва 4 кули на северната стена и вход в северната част на западната стена. Съществувала е през 5-11 век. Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.<ref>Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975</ref>
-Надморска височина: 352 м. GPS координати: 43°22’09” С.Ш. и 27°16’07” И.Д.
+=== Землен вал при с. Стан ===
-Информацията е предоставена от археолог Ангел Конаклиев.
+Старобългарският землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината „Стана“. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на р. Капаклъдере и достига до покрайнините на с. Стан. Източната отсечка пресича шосето Шумен – Варна и с южния си край достига до м. Коджамезар, североизточно от с. Зайчино ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до м. Птича могила, североизточно от с. Енево, Шуменско. Общата дължина на вала е 5,2 км, като двата му края опират до брега на р. Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м и дълбочина 1,2 м.<ref>Петров, П. Образуване на българската държава</ref>
-Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова. Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
-Землен вал при с. Стан
-Старобългарският землен вал при село Стан представлява широко отворена дъга, изпъкнала на изток, разположена в подножието на височината „Стана”. Североизточната отсечка се намира по двата бряга на р. Капаклъдере и достига до покрайнините на с. Стан. Източната отсечка пресича шосето Шумен – Варна и с южния си край достига до м. Коджамезар, североизточно от с. Зайчино ореше. Южната отсечка е перпендикулярна на източната и се простира от северния склон на Еневското възвишение до м. Птича могила, североизточно от с. Енево, Шуменско. Общата дължина на вала е 5,2 км, като двата му края опират до брега на р. Капаклъдере. Земленият насип е широк до 15 м и е висок до 2,5 м. Ровът е с широчина 10 м и дълбочина 1,2 м П.Петров.
 Най-добра точка за наблюдение на 910 метра от отбивката за село Стан, в посока Варна на пътя вдясно. Правата линия на вала си личи през нивата. Спуска се на 1,22 км в леко югозападна посока на юг от шосето. На същото място трябва да си личи и северно от шосето.
-Надморска височина: 170 м. GPS координати: 43°20’07” С.Ш. и 27°15’48” И.Д.
-Петров, П. Образуване на българската държава
 == Население ==
 Численост на [[население]]то според преброяванията през годините:<small><ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.webcitation.org/6J3DrO4jm | заглавие = „Справка за населението на село Стан, община Нови пазар, област Шумен, НСИ“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = webcitation.org | език = bg }}</ref><ref name="citypopulation.de">{{Цитат уеб| уеб_адрес = https://www.citypopulation.de/php/bulgaria-sumen.php | заглавие = „The population of all towns and villages in Shumen Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = citypopulation.de | език = en }}</ref></small>
@@ Ред 46: / Ред 38: @@
 === Етнически състав ===
 ==== Преброяване на населението през 2011 г. ====
 Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според [[Преброяване на населението в България (2011)|преброяването на населението през 2011 г.]]:<small><ref name="pop-stat.mashke.org, 2011 census">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/bulgaria-ethnic-loc2011.htm | заглавие = „Ethnic composition, all places: 2011 census“| достъп_дата = 9 януари 2017 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref></small>
 {| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
@@ Ред 68: / Ред 58: @@
 |align="left"|Не отговорили || 16 || 4.02
 |}
-==Религия==
+== Религия ==
- На 20 октомври 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан освети новопостроен православен храм, посветен на Свети великомъченик Димитър Солунски. Това е първият храм на село Стан. Основният му камък е положен през 2013 г. и за 6 години храмът е изграден, благодарение на съдействието на кмета Валентин Димитров.
+На 20 октомври 2019 г. Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски митрополит Йоан освети новопостроен православен храм, посветен на Свети великомъченик Димитър Солунски. Това е първият храм на село Стан. Основният му камък е положен през 2013 г. и за 6 години храмът е изграден, благодарение на съдействието на кмета Валентин Димитров.
 == Други ==
-След повече от 40-годишно прекъсване, през 2003 година театралната дейност при [[читалище]] "Просвета" е възстановена. Сформирана е трупа от 15 участника-всички жители на селото. Трупата носи името на бележит читалищен деец от близкото минало - [[Симеон Русакиев]]. Първата постановка е "Женско царство" от [[Ст. Л. Костов]] - 2004 г. Следващата е "Михал Мишкоед" от [[Сава Доброплодни]] - 2005 г., а през настоящия сезон се поставя "Свекърва" от [[Антон Страшимиров]].
+След повече от 40-годишно прекъсване, през 2003 година театралната дейност при [[читалище]] „Просвета“ е възстановена. Сформирана е трупа от 15 участника-всички жители на селото. Трупата носи името на бележит читалищен деец от близкото минало – [[Симеон Русакиев]]. Първата постановка е „Женско царство“ от [[Ст. Л. Костов]] – 2004 г. Следващата е „Михал Мишкоед“ от [[Сава Доброплодни]] – 2005 г., а през настоящия сезон се поставя „Свекърва“ от [[Антон Страшимиров]].
 През 2005 г. трупата участва в националния преглед на селските любителски театри, който се провежда в село Кортен. През трите сезона представления се играят в град [[Нови пазар]] и селата от област [[Шумен]].
 Ръководител на трупата е Пенка Златева, която до 2003 г. е ръководила театрален състав в град Нови пазар.
-През 2010г читалище "Просвета-1924 г.", организира първия по рода си в Община Н.пазар, детски събор за народно творчество "Слънчова люлка". Вече две години в двора на читалището се събират над 130 деца от Н.пазар и селата на Общината, които ни радват със своя талант. Участниците в събора са на възраст от 3 до 18 г. Те се представят с песни, танци, театрални постановки, изложби на рисунки и предмети изработени от деца.
+През 2010 г. читалище „Просвета-1924 г.“, организира първия по рода си в Община Нови пазар, детски събор за народно творчество „Слънчова люлка“. Вече две години в двора на читалището се събират над 130 деца от Нови пазар и селата на Общината, които ни радват със своя талант. Участниците в събора са на възраст от 3 до 18 г. Те се представят с песни, танци, театрални постановки, изложби на рисунки и предмети изработени от деца. През 2007 г., бе успешно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.
 == Източници ==
 <references/>
-.  Църковен вестник, бр. 20, октомври 2019 г.
-== Външни препратки ==
-През 2007 г., бе успешнно представена пиесата „Хопа-тропа към Европа“.
 {{Населени места в Община Нови пазар}}
 {{Портал|География|България}}
 [[Категория:Села в област Шумен]]
 [[Категория:Населени места в община Нови пазар]]