Тодор Колев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахната редакция 9692212 на Tolik28 (б.); форматиране: 3x тире, 2x тире-числа, 13 интервала, кавички (ползвайки Advisor)
Етикет: Връщане
Ред 6: Ред 6:
| портрет-описание = На концерт за 50-годишнината на БНТ, септември 2009 г.
| портрет-описание = На концерт за 50-годишнината на БНТ, септември 2009 г.
| роден-място = [[Шумен]], {{флагче|България}} [[Царство България]]
| роден-място = [[Шумен]], {{флагче|България}} [[Царство България]]
| починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[Република България]]
| починал-място = [[София]], {{флагче|България}} [[България]]
| деца = [[Албена Колева]] – актриса<br>Александър Колев – музикант
| деца = [[Албена Колева]] – актриса<br>Александър Колев – музикант
| вложки =
| вложки =
{{Личност/Актьор
{{Личност/Актьор
| категория = актьор
| категория = актьор
| период-на-активност = 1965 – 2012
| период-на-активност = 1965 – 2012
| значими роли =
| значими роли =
| награди =
| награди =
Ред 29: Ред 29:
Завършва актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] ([[1965]] г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130327103529/http://novinar.bg/news/otide-si-mistar-opasen-char_NDE5Mzs4OQ==.html| заглавие = Отиде си Мистър Опасен чар| издател = в-к [[Новинар]]| дата = 15 февруари 2013| достъп_дата = 27 март 2013 }}</ref>
Завършва актьорско майсторство във [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]] ([[1965]] г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = https://web.archive.org/web/20130327103529/http://novinar.bg/news/otide-si-mistar-opasen-char_NDE5Mzs4OQ==.html| заглавие = Отиде си Мистър Опасен чар| издател = в-к [[Новинар]]| дата = 15 февруари 2013| достъп_дата = 27 март 2013 }}</ref>


Работил е в театрите в [[Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“|Смолян]] (1965 – 1966), [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|Шумен]] (1966 – 1967), [[Драматичен театър - Пловдив|Пловдив]] (1967 – 1969), в столичните „[[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]]“ (1969 – 1971), театър „[[Театър „София“|София]]“ (1972-1990) и [[Театър 199]].
Работил е в театрите в [[Родопски драматичен театър „Николай Хайтов“|Смолян]] (1965 – 1966), [[Драматично-куклен театър „Васил Друмев“|Шумен]] (1966 – 1967), [[Драматичен театър - Пловдив|Пловдив]] (1967 – 1969), в столичните „[[Нов драматичен театър „Сълза и смях“|Сълза и смях]]“ (1969 – 1971), театър „[[Театър „София“|София]]“ (1972 – 1990) и [[Театър 199]].
[[Файл:Steps-TODOR KOLEV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] - пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.]]
[[Файл:Steps-TODOR KOLEV-t199.jpg|мини|Стената на славата пред [[Театър 199]] – пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.]]
На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му.
На Стената на славата пред [[Театър 199]] има пано с отпечатъците му.


Ред 37: Ред 37:
Преподава актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен [[доцент]].
Преподава актьорско майсторство във [[ВИТИЗ]] от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен [[доцент]].


В началото на демократизацията става [[народен представител]] в VII [[ВНС]]. Съветник в [[посолство]]то ни в [[Канада]] [[1992]] – [[1993]] г.
В началото на демократизацията става [[народен представител]] в VII [[ВНС]]. Съветник в [[посолство]]то ни в [[Канада]] [[1992]] – [[1993]] г.


През [[1999]] г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
През [[1999]] г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.
Ред 79: Ред 79:
* „Лодка в гората“ (1987) ([[Николай Хайтов]]) – лесничея Марин
* „Лодка в гората“ (1987) ([[Николай Хайтов]]) – лесничея Марин
'''ТВ ТЕАТЪР'''
'''ТВ ТЕАТЪР'''
* „Избраникът на съдбата“ (1987) ([[Бърнард Шоу]]) - [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]]
* „Избраникът на съдбата“ (1987) ([[Бърнард Шоу]]) – [[Наполеон Бонапарт|Наполеон]]
* „Над морското равнище“ (1977) [[Иван Радоев]]
* „Над морското равнище“ (1977) [[Иван Радоев]]
* „Д-р“ (1977) ([[Бранислав Нушич]])
* „Д-р“ (1977) ([[Бранислав Нушич]])
Ред 97: Ред 97:
|-
|-
| 2005 || [[Морска сол]] || 30 || || обущарят Бохос
| 2005 || [[Морска сол]] || 30 || || обущарят Бохос
|-
|-
| ? || [[Самопризнание (филм)|Самопризнание]] || || || адвокат Стаменов
| ? || [[Самопризнание (филм)|Самопризнание]] || || || адвокат Стаменов
|-
|-
Ред 131: Ред 131:
|-
|-
| 1984 || [[Опасен чар]] || || || Генчо Гунчев
| 1984 || [[Опасен чар]] || || || Генчо Гунчев
|-
|-
| 1984 || [[Кутията на Пандора]] || || || аферистът Пеликанов
| 1984 || [[Кутията на Пандора]] || || || аферистът Пеликанов
|-
|-
Ред 144: Ред 144:
| 1980 || [[Двойникът]] || || || доцент Денев / братовчедът Иван
| 1980 || [[Двойникът]] || || || доцент Денев / братовчедът Иван
|-
|-
| 1978 || [[Топло]] || || || Венцислав Модев - "Сопола"
| 1978 || [[Топло]] || || || Венцислав Модев – „Сопола“
|-
|-
| 1978 || [[Всички и никой]] || || || свещеникът
| 1978 || [[Всички и никой]] || || || свещеникът
Ред 150: Ред 150:
| 1977 || [[100 тона щастие]] || || || Филипински
| 1977 || [[100 тона щастие]] || || || Филипински
|-
|-
| 1975 || [[Авантюрите на Виктор]] || 5 || || Пламен Каролеев, известен естраден певец
| 1975 || [[Авантюрите на Виктор]] || 5 || || Пламен Каролеев, известен естраден певец
|-
|-
| 1974 || [[Началото на деня]] || || || журналистът
| 1974 || [[Началото на деня]] || || || журналистът
|-
|-
Ред 161: Ред 161:
|-
|-
|1973
|1973
|Баш майсторът
|Баш майсторът
|
|
|
|
Ред 168: Ред 168:
| 1973 || [[Като песен]] || || || нашият генерал
| 1973 || [[Като песен]] || || || нашият генерал
|-
|-
| 1972-1980 || [[Лека нощ, възрастни!..]] || 27 || || съпругът / Спас „Шарана“ / въдичарят / директорът / лекарят / уличният певец / кметът на Грандоманци
| 1972 – 1980 || [[Лека нощ, възрастни!..]] || 27 || || съпругът / Спас „Шарана“ / въдичарят / директорът / лекарят / уличният певец / кметът на Грандоманци
|-
|-
| 1972 || [[Трета след слънцето|Трета след Слънцето]] || 2 || || Лен
| 1972 || [[Трета след слънцето|Трета след Слънцето]] || 2 || || Лен
|-
|-

Версия от 08:22, 7 декември 2019

Вижте пояснителната страница за други личности с името Тодор Колев.

Тодор Колев
български актьор
На концерт за 50-годишнината на БНТ, септември 2009 г.
На концерт за 50-годишнината на БНТ, септември 2009 г.

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Актьорска кариера
Активност1965 – 2012
Политика
ПартияСъюз на демократичните сили
Депутат
VII ВНС   
Семейство
ДецаАлбена Колева – актриса
Александър Колев – музикант

Уебсайт
Тодор Колев в Общомедия

Тодор Петров Колев е български актьор, комик, певец, музикант и шоумен.

Биография

Тодор Колев (Адама) е роден на 26 август 1939 г. в гр. Шумен.

Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането си, като обува обувки с високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас.[1]

Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971), театър „София“ (1972 – 1990) и Театър 199.

Стената на славата пред Театър 199 – пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.

На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“.

Преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ от 1975 г. като асистент-преподавател. В последствие получава научната степен доцент.

В началото на демократизацията става народен представител в VII ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992 – 1993 г.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание на грешного Тодора“.

През септември 2007 г. Комисията по досиетата към 40-то Народно събрание обявява, че има данни и за Тодор Колев, според които той е бил агент на Софийско градско управление на Държавна сигурност. Вербуван е през 1987 г. и е сътрудничил под псевдоним Петров.[2]

Автор и водещ на тв предаване „Как ще ги стигнем... с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999). През 2008 г. става водещ на предаването Dancing Stars, 1 сезон, излъчвано по bTV. Колежка във воденето тогава му е Радост Драганова.

Член на СБФД.

Последният филм, в който се снима, е сериалът „Сутрешен блок“, излъчван през 2012 година по ТВ7.

Умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване от рак на белите дробове.[3]

Тодор Колев в Бостън, декември 2003 г.

Признание и награди

Дублаж

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2005 Роботи – (Robots) САЩ Бигуелд

Театрални роли

ТВ ТЕАТЪР

Филмография

Година Филми и сериали Серии Копродукции Роля
2012 Сутрешен блок 32 Тодор Колев
2007 Ваканцията на Лили 6
2007 Приключенията на един Арлекин 4
2006 Малка нощна приказка 4 Адама „кучето“
2005 Морска сол 30 обущарят Бохос
? Самопризнание адвокат Стаменов
1998 Испанска муха Батко
1998 Застраховката – („L'assicurazione“) Италия / България инспектор Меранзоф
1990 Гераците
1990 Немирната птица любов ожененият разведен
1990 Бина
1990 Поверие за белия вятър
1989 Разводи, разводи... 6 нов. съпругът в 2 новели (в 1 – „Разводът сега“ и 2 – „Разводът преди“)
1989 Зона В-2 Бонев
1989 Тест '88
1989 Без драскотина мосю Лен
1987 Нощем по покривите 2 писателя Коста Рашков – „Невидимия“
1987 Човек на паважа следователят
1987 Само ти, сърце... директорът Милчев
1985 Смъртта може да почака Петър Маранзов
1984 Черните лебеди бащата на Виолета
1984 Опасен чар Генчо Гунчев
1984 Кутията на Пандора аферистът Пеликанов
1983 Господин за един ден Пурко
1982 Царска пиеса Петър / Царят
1981 Неочаквана ваканция 4 приставът
1980 Някъде плаче авлига... – („Где-то плачет иволга“) СССР Анри, ръководителят на съпротивата в Белгия
1980 Двойникът доцент Денев / братовчедът Иван
1978 Топло Венцислав Модев – „Сопола“
1978 Всички и никой свещеникът
1977 100 тона щастие Филипински
1975 Авантюрите на Виктор 5 Пламен Каролеев, известен естраден певец
1974 Началото на деня журналистът
1974 Последният ерген художникът Цоков
1974 Иван Кондарев 2 поручик Балчев – „Муната“
1973 Преброяване на дивите зайци младият ловец
1973 Баш майсторът клиентът с момиченцето на опашката за цимента
1973 Като песен нашият генерал
1972 – 1980 Лека нощ, възрастни!.. 27 съпругът / Спас „Шарана“ / въдичарят / директорът / лекарят / уличният певец / кметът на Грандоманци
1972 Трета след Слънцето 2 Лен
1972 10 дни неплатени Капитанов
1972 Козият рог Дели, турчинът-насилник
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Уорнър
1968 Един миг свобода поручикът (в новелата „Искам да живея“)
1968 Случаят Пенлеве 3 нов. (в новелата „Пенлеве“)
1966 Цар и генерал офицер
1965 – 1974 Произшествие на сляпата улица 6 младият адвокат Стаменов (във 2-ра серия)

Литература

  • „Варненското софиянче от Шумен. Житие и страдание на грешного Тодора“ – (автобиография, 1999).

Бележки

  1. Отиде си Мистър Опасен чар // в-к Новинар, 15 февруари 2013. Посетен на 27 март 2013.
  2. Решение № 14/ 04.09.2007 г. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посетен на 5 септември 2007.
  3. Почина Тодор Колев // Vesti.bg, 15 февруари 2013. Посетен на 15.02.2013.
  4. Отиде си Тодор Колев, ИА Фокус
  5. Доктор хонорис кауза на ШУ на сайта на Шуменския университет

Външни препратки