Нотариус: Разлика между версии
м по-точна подредба и стилизация |
м „Историческо развитие на нотариуса в България“ |
||
| Ред 52: | Ред 52: | ||
== Историческо развитие на нотариуса в България == |
== Историческо развитие на нотариуса в България == |
||
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]В различни периоди – [[1878]] – [[1944]] г., 1944 – [[1948]] г. и след [[1990]] г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени едновременно с тази дейност, са наричани: нотариуси, мирови съдии, околийски съдии; народни съдии; районни съдии, нотариуси и съдии по вписванията.<ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref><ref>Закон за устройство на съдилищата</ref><ref name=":4">Закон за съдебната власт</ref><ref name=":5" /> |
[[Файл:McEwen the-notary.jpg|мини|337x337пкс|McEwen, „Нотариусът“]]В различни периоди – [[1878]] – [[1944]] г., 1944 – [[1948]] г. и след [[1990]] г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени едновременно с тази дейност, са наричани: нотариуси, мирови съдии, околийски съдии; народни съдии; районни съдии, нотариуси и съдии по вписванията.<ref name=":1">{{извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков}}</ref><ref>[http://www.notaric.net/история-на-професията История на професията]</ref><ref name=":6">Закон за устройство на съдилищата</ref><ref name=":4">Закон за съдебната власт</ref><ref name=":5" /> |
||
От 1885 г. нотариусите в страната функционират без прекъсване през общественополитическите и исторически периоди, през които преминава българското общество, независимо дали са били служители към съдилищата или са на свободна практика. В населените места, където няма действащ нотариус, нотариалните функции се изпълняват от съдии, наричани при различните законодателства: ''мирови, околийски, народни, районни'' съдии (всички магистрати) или ''съдии по вписванията'' (от 1998 г., които не са магистрати). Нотариусът в България не е заемал магистратска позиция.<ref name=":5" /><ref name=":4" /><ref name=":6" />[[Файл:Гербови марки на Княжество България и Царство България за заплащане на нотариални и други съдебни такси .png|център|мини|600п|Гербови марки на [[Княжество България]] и [[Царство България]] за заплащане на нотариални и други съдебни такси]] |
|||
=== Княжество България и Царство България === |
=== Княжество България и Царство България === |
||
Версия от 10:14, 17 декември 2019
Нотариус (от латински: Notarius, ‘notārius‘ – „писар“[1]), съгласно Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)[2], е лице (юрист)[3], на което държавата възлага извършването на предвидените в законодателството нотариални действия и е вписано в Регистъра на Нотариалната камара.[2] Нотариусът е съдебно лице[4][5], което удостоверява с подпис и печат истинността на юридически актове и документи.[4]
Нотариусът е субект (Италия), на когото е възложена функцията да гарантира валидността на договорите и по-общо на правните сделки, придавайки публична достоверност[6] на документите, делата и подписите, представени и положени в негово присъствие.[6]
Нотариусът лично извършва нотариалните и други предвидени в закона действия, като може да се подпомага в своята дейност от помощник-нотариус.[7]
Районът му на действие съвпада с района на съответния районен съд.[8]
Нотариусът е самоосигуряващо се лице, в рамките на упражняваната от него свободна професия[9], каквито професии са: лекарите (на свободна практика), архитектите, частните съдебни изпълнители, адвокатите, експерт-счетоводителите, строителните инженери, други.
Латински нотариус (на гражданското право) и обществен нотариус
Нотариусът на Европейския континент е длъжностно лице, отговарящо на определени критерии и условия. На тези лица съответната държава е делегирала извършването на специфични дейности, функции и услуги, в областта на гражданския оборот и гражданскоправните обществени отношения, с цел постигане на висока правна сигурност в отношенията между частните субекти (физически и юридически лица).
Нотариусът в Европа, наричан още „латински нотариус“, е различен от фигурата на англосаксонския нотариус, наричан „обществен нотариус“, който действа на територията на САЩ и някои бивши колонии на Обединеното кралство, като Индия, Австралия и др.
В Канада действат и двете системи, според провинциите и историческата им принадлежност (към Франция или Англия).
Латинските нотариуси, наричани още нотариуси на гражданското право, черпят своята власт от предоставените им от държавата функции. Подчиняват се единствено на закона, морала, независимостта и безпристрастността. Издадените и удостоверени от тях актове са със силата на държавен (публичен) акт.
За разлика от англосаксонските нотариуси, латинските нотариуси са висококвалифицирани, практикуващи юристи, които отговарят на много изисквания, като стаж, ценз, чисто съдебно минало, спечелен състезателен конкурс, държавна изпитна комисия и други.
Латинските нотариуси осигуряват пълен набор от юридически услуги, предвидени в законодателството на съответната държава. Те изпълняват публична длъжност, в рамките на своята частна практика.
Англосаксонският обществен нотариус не е юрист и не е висококвалифициран правен специалист. Най-често за дейността си англосаксонският обществен нотариус получава срочен лиценз.
Различия между нотариус и адвокат
Ролята на нотариуса е да бъде независим, неутрален и безпристрастен защитник на всички страни по едно нотариално производство. Задължение му е да съблюдава интересите на всички участници, включително тези на държавата и общината.
Нотариусът няма право да действа в полза и защита само на едно лице (едностранно), в ущърб на друго. Поради тази причина е невъзможно да защитава клиент в съда.
През призмата на съблюдаваните от него закони и добри нрави, нотариусът е „съдия на ситуацията“[10].
Нотариусите, като гилдия действат в обща цел – стабилност в правния мир и гражданския оборот. Конкуренцията между нотариусите не трябва и не може да е финансова, а единствено в качеството на услугите, които предоставят.
Ролята на адвоката е да защитава правата и интересите на конкретно лице или на група лица, които лица се наричат доверители и подзащитни.
От гледна точка на материалното и на процесуалното право, клиентите на адвоката са наречени: ищец, ответник, пострадал, обвиняем, подсъдим или изтърпяващ наказание.
От процесуална гледна точка, клиентът на нотариуса се нарича най-често молител.
Задължение на адвоката е да съблюдава интересите и правата на своя клиент, с цената на всички легални средства.
В съдебната зала адвокатите на страните се изправят един срещу друг в хода на съдебния процес.
Адвокатите могат по-свободно да се състезават и конкурират помежду си при условията на Закона за адвокатурата и Етичния кодекс на адвоката.
Поради пристрастната функция на адвокатската професия, интересите, професионалните навици и възгледи, в които професията възпитава, от гледна точка на традициите, практиката и трудовата психология, функциите на адвокатската професия не е прието да се съчетават с функциите и ролята на нотариуса, съдебните изпълнители (ДСИ и ЧСИ) и други.
Камари и организации
Европейските нотариуси членуват по право в национални камари, национални съвети или организации. Членството е задължително. От своя страна тези камари членуват в „Международния съюз на нотариусите“ и в „Съюза на нотариатите на Европейския съюз“.
Историческо развитие на нотариуса в България
В различни периоди – 1878 – 1944 г., 1944 – 1948 г. и след 1990 г., до 1996 година, длъжностните лица, натоварени едновременно с тази дейност, са наричани: нотариуси, мирови съдии, околийски съдии; народни съдии; районни съдии, нотариуси и съдии по вписванията.[11][12][13][14][15] От 1885 г. нотариусите в страната функционират без прекъсване през общественополитическите и исторически периоди, през които преминава българското общество, независимо дали са били служители към съдилищата или са на свободна практика. В населените места, където няма действащ нотариус, нотариалните функции се изпълняват от съдии, наричани при различните законодателства: мирови, околийски, народни, районни съдии (всички магистрати) или съдии по вписванията (от 1998 г., които не са магистрати). Нотариусът в България не е заемал магистратска позиция.[15][14][13]
Княжество България и Царство България
След Освобождението на България (1878 г.) и по-конкретно след 1885 г., нотариалните действия по българските земи се извършват от нотариуси и мирови съдии.[15] (вж. Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.)
Народна република България
По време на социализма поради ограниченията в правото на собственост върху недвижимите имоти, както и поради стеснения кръг от икономически отношения между физически (частни) лица, които са в съответствие с определенията на правото на собственост, дадени от социалистическата теория, нотариалните сделки извършвани от нотариусите са в ограничено количество.[11]
През 1980-те години се наблюдава увеличаване на броя прехвърлителни сделки с МПС, съгласно разпоредбите на Закона за движение по пътищата от 1973 г., също в по-ограничени количества, доколкото по онова време гражданите имат достъп до пазара на леки автомобили.[11]
Република България
С увеличаване на гражданския оборот и на частноправните сделки през 1990-те години установената от социалистическата държава нотариална система, в частност нотариалните служби към районните съдилища, са прекомерно натоварени да обслужат населението на големите градове и да задоволят, по този начин, нарасналите му потребности при условията на пазарна икономика.[11]
Извършването на нотариалната реформа през 1996 – 1998 г., е задължително условие, изискване и част от предприсъединителните условия за членството на Република България в Европейския съюз. Мотивите са да се облекчи и създаде предпоставка за развитие на обществените икономически отношения и пазар, да се създаде нотариус, равностоен на европейския, който да не е зависим – т.е. да не е държавен служител, да е несменяем и гарантиран, да не се влияе от икономически фактори. Целта е нотариусът да е безпристрастен, да се подчинява единствено на закона, а услугите на нотариуса да са по-достъпни.[11]
Нотариусът в България днес
От 1 октомври 1998 г., в България функционира т. нар. „свободен нотариат“. От тази дата 327 свободни нотариуси започват работа в своите нотариални кантори.
В края на 1999 година се състои втори конкурс за нотариуси и още 120 души се вливат в редиците на свободните нотариуси в България.
През 2004 година се състои третият конкурс за нотариуси, в резултат, на който нотариусите в Република България достигат 530.
Към 2012 година нотариусите в Република България наброяват над 600[16].
През 2019 година, нотариусите в България са около 800[17].
Всички нотариуси са членове по право и задължение в Нотариалната камара на Република България. Тя, от своя страна е член на Международният съюз на нотариусите (Международния съюз на латинските нотариуси [U.I.N.L]) и на Съюза на нотариатите на Европейския съюз.
С Резолюция № 42 на Общото събрание на нотариатите-членове на Международния съюз на Латинския нотариат, от 19 октомври 2004 година, Нотариалната камара на Република България, е приета за пълноправен член на съюза.[16]
Наследяване и предаване на нотариална практика
В Европа нотариалната практика често се наследява при определени условия. Може да се предаде на следващото поколение квалифициран юрист или да се прехвърля на дългогодишен служител. Съществуват родове, които са потомствени нотариуси от средновековието, насам. Те са доверени, ценени и уважаване членове на обществото, стоят най-близо до гражданите; пазят техните интереси и документи.
Предаването на професията чрез тези методи е гаранция в професията да не навлизат лица, които не притежават нравствените и морални качества за нея, както е и гаранция за социален и професионален опит.
Така често се създава приемственост на знания, умения, архиви, клиенти, традиции.
Възнаграждение
На нотариуса се заплаща възнаграждение, което се нарича нотариална такса.
Таксата за нотариалната услугата се заплаща от клиента (молителя). Държавата не заплаща възнаграждение на нотариуса, освен в случаите, когато нотариусът се нарича съдия по вписванията или районен съдия.[14]
Съответната държава може да регулира или да не регулира тяхното възнаграждение с горна и/или долна граница, или изобщо да не регулира финансови параметри, при условията на свободно договаряне между клиент и нотариус.
Печат на нотариуса
Нотариалният печат се издава със заповед на министъра на правосъдието, по образец. Съдържа надписа „Република България“, което го прави част от Държавния печат на България. Необходими елементи са овалите – традиционен и институционален белег за държавност и официалност.
Българският нотариален печат е единственият нотариален печат в Европа без вложен в него национален символ или герб. Състои се единствено от буквени знаци и цифри. Има кръгла форма и определен диаметър. Без определен цвят. Може да бъде мокър, релефен или восъчен.
Мокрият отпечатък е задължителен по закон. Останалите печати са допълнителни и незадължителни[18].
Разни
Днес, „частен“ е отпаднало от разговорното словосъчетанието „частен нотариус“. Законодателството на България борави с „нотариус“.
Професионалният празник на българските нотариуси е 24 октомври.
Източници
- ↑ Милевъ Ал. „Латинско-български речникъ“. София, 1937.
- ↑ а б Закон за нотариусите и нотариалната дейност // Посетен на 26.11.2019 г.
- ↑ Чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗННД – (изисквания): „висше юридическо образование“
- ↑ а б Александър Милев, Божил Николов, Йордан Братков, Емилия Пернишка. „Речник на чуждите думи в българския език“, пето издание. София, Наука и изкуство, 2007 г. ISBN 954-02-0263-9. с. 528.
- ↑ Министерство на правосъдието. Министерство на правосъдието, Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“ // Посетен на 15.12.2019 г.
- ↑ а б XXXVII Национален конгрес на нотариусите (Италия, Катания, 20-23 октомври 1999 г.) Превод: Кирил Стоянов
- ↑ Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- ↑ Член 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД)
- ↑ "Лица, упражняващи свободна професия" - § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби към Закона за данъците върху доходите на физическите лица
- ↑ Revista Internacional Notariado RIN No 120, Ano 2014 – Primer Semestre, 1432 Expte. 151.770, p.57
- ↑ а б в г д Шаблон:Извод от кн. "Българско нотариално право", д-р Панчо Бешков
- ↑ История на професията
- ↑ а б Закон за устройство на съдилищата
- ↑ а б в Закон за съдебната власт
- ↑ а б в Закон за нотариусите и мировите съдии от 1885 г.
- ↑ а б Сайт на Нотариална камара на Р. България
- ↑ Нотариална камара. Нотариуси // Посетен на 26.11.2019 г.
- ↑ Печат на нотариуса