Ничо Георгиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Данни от Уикиданни; Шаблон
Ред 1: Ред 1:
{{Военно лице
{{Биография инфо
| име = Ничо Георгиев
| име =
| портрет =
| описание =
| портрет-описание =
| портрет =
| портрет_описание =
| описание = български генерал
| прякор =
| роден-място = [[Роман (България)|Роман]], [[Османска империя]]
| дата на раждане =
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| място на раждане =
| дата на смърт =
| място на смърт =
| преданост =
| въоръжени сили =
| години на служба =
| звание =
| войсково поделение =
| командвания =
| битки =
| битки_етикет =
| награди =
| родства =
| по-късна работа =
| подпис =
| общомедия =
}}
}}


Версия от 01:05, 26 декември 2019

Ничо Георгиев
български генерал
Битки/войниПърва световна война
Втора световна война
ОбразованиеНационален военен университет
Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
21 април 1945 г. (49 г.)

Ничо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор.

Биография

Роден е на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман, днес град Роман. Завършва Военното училище през 1916 година, а Военната академия през 1931 г. От 1930 г. е помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция. Бил е военен аташе в Анкара и Атина през 1932 година. През 1935 г. е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област[1]. От 1941 г. е началник-щаб на пета българска армия. През 1942 г. е назначен за командир на десета пехотна беломорска дивизия. През 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската[2]. Уволнен е на 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. [3] Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана[4].

Военни звания

Бележки

  1. ↑ THE ROAD TO THE WAR OF THE BALKAN PENINSULA (1939-1941 гг.)
  2. ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40
  3. ↑ Спомени от войната на Владимир Матев (61в.) и по Ташев, Т. Българската войска – 1941-1945. С., 2008, с. 40
  4. ↑ Българи в МОК
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ничо_Георгиев&oldid=9712292“.