Яко Доросиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.253.163.158 (б.), към версия на Ilikeliljon
Етикет: Отмяна
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност
{{Личност
| име = Яко Доросиев
| име-оригинал =
| категория = учител
| категория = учител
| описание = деец на БКП
| портрет = 00yako.jpg
| портрет = 00yako.jpg
| портрет-описание =
| портрет-описание =
Ред 21: Ред 18:


== Биография ==
== Биография ==
Яко Доросиев е роден на 20 януари 1890 г. в гр. [[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участва в [[Марксизъм|марксически]] кръжок, ръководен от [[Васил Коларов]]. Член е на [[БРСДП (т.с.)]] (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.
Роден е на 20 януари 1890 г. в [[Копривщица]] в семейство на учители. Завършва гимназия в [[Пловдив]], където участва в [[Марксизъм|марксически]] кръжок, ръководен от [[Васил Коларов]]. Член е на [[БРСДП (т.с.)]] (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.


През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.
През [[Първа световна война|Първата световна война]] е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в [[София]] и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на [[Александър Стамболийски]] е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.


Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др. На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците [[Сан Стефано (улица в София)|„Сан Стефано“]] и [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] в София.<ref>Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref>
Участва дейно в подготовката на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание (1923)]]. На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и [[Тероризъм|терористична]] дейност.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 222 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> Работи с [[Коста Янков]], [[Иван Минков]], [[Марко Фридман]] и др.
На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците [[Сан Стефано (улица в София)|„Сан Стефано“]] и [[Оборище (улица в София)|„Оборище“]] в София.<ref>Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.</ref>


== Източници ==
== Източници ==
Ред 34: Ред 33:


{{СОРТКАТ:Доросиев, Яко}}
{{СОРТКАТ:Доросиев, Яко}}
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български военни дейци от Първата световна война]]
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:Български комунисти до 1944 година]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година]]
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание]]
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание]]
[[Категория:Затворници]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български терористи]]
[[Категория:Български терористи]]
[[Категория:Затворници]]
[[Категория:Български самоубийци]]
[[Категория:Български самоубийци]]
[[Категория:Родени в Копривщица]]
[[Категория:Родени в Копривщица]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Починали в София]]
[[Категория:Членове на ЦК на БКП до 1944 година]]

Версия от 08:55, 28 декември 2019

Яко Доросиев
деец на БКП

Роден
Починал
26 март 1925 г. (35 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия
Яко Доросиев в Общомедия

Яко (Йоаким) Тодоров Доросиев e български учител, деец на БКП.

Биография

Роден е на 20 януари 1890 г. в Копривщица в семейство на учители. Завършва гимназия в Пловдив, където участва в марксически кръжок, ръководен от Васил Коларов. Член е на БРСДП (т.с.) (1908). След завършване на гимназията е учител в Пловдивско и Софийско. Активен деец на Учителската синдикална организация.

През Първата световна война е взводен командир на румънския фронт. През 1920 година чрез конкурс е назначен за учител в София и е избран за секретар на столичната учителска организация. През 1921 г. за пропаганда насочена срещу правителството на Александър Стамболийски е лишен завинаги от учителски права. Избран е за секретар на Лозенската партийна секция и за член на местния комитет на БКП в София.

Участва дейно в подготовката на Септемврийското въстание (1923). На 12 септември 1923 г. е арестуван и репресиран. Освободен в началото на 1924 година. На Витошката нелегална партийна конференция през 1924 г. е избран за организационен секретар на ЦК на БКП. От октомври 1924 г. осъществява връзката между ЦК и ръководството на Военната организация на партията. Той е член на щаба на Военната организация, в който оглавява секцията по четническата и терористична дейност.[1] Работи с Коста Янков, Иван Минков, Марко Фридман и др.

На 26 март 1925 г. е проследен от органите на III секция при Военното министерство. В завързалата се престрелка се самоубива на ъгъла на улиците „Сан Стефано“ и „Оборище“ в София.[2]

Източници

  • Звезди във вековете, С., 1972.

Бележки

  1. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 222.
  2. Кратък исторически справочник. България т. III, С., 1983, стр. 215-216.