Чамкьой: Разлика между версии
{{lang-el}} => {{lang|el}} |
Редакция без резюме Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
| телефонен-код = |
| телефонен-код = |
||
}} |
}} |
||
'''Чамкьой''' ({{lang|el|Δαδιά}}, ''Дадя́'') е [[село]] в [[Западна Тракия]], [[Гърция]] в дем [[Софлу (дем)|Софлу]] с 546 жители (2011). |
'''Чамкьой или Христо Ботев от 1914 до 1920''' г. ({{lang|el|Δαδιά}}, ''Дадя́'') е [[село]] в [[Западна Тракия]], [[Гърция]] в дем [[Софлу (дем)|Софлу]] с 546 жители (2011). |
||
== География == |
== География == |
||
Версия от 11:41, 28 декември 2019
| Чамкьой (Христо Ботев) Δαδιά | |
| — село — | |
 | |
  Чамкьой (Христо Ботев)  Чамкьой (Христо Ботев) | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Софлу |
| Географска област | Западна Тракия |
| Надм. височина | 95 m |
| Население | 546 души (2011) |
| Чамкьой (Христо Ботев) в Общомедия | |
Чамкьой или Христо Ботев от 1914 до 1920 г. (на гръцки: Δαδιά, Дадя́) е село в Западна Тракия, Гърция в дем Софлу с 546 жители (2011).
География
Селото е разположено на тринадесет километра югозападно от Софлу. То се намира в западния край на Долномаришката низина, в подножието на гористи хълмове. Горите край Чамкьой са известен природен резерват, в който намират убежище застрашени видове грабливи птици, включително царския орел (Aquila heliaca) и малкия креслив орел (Aquila pomarina).
Име
Името на селото произлиза от тур. çam (бор) и köy (село), в превод Борово село. През май 1914 г. жителите на селото го прекръщават на името на поета-революционер Христо Ботев[1]. То запазва това си име до предаването на областта под гръцки контрол през май 1920 г.
История
Чамкьой е старинно българско селище, съществувало още от средните векове. То е било под върховенството на Цариградската патриаршия. Попаднало под влиянието на съседния гръцки манастир, то остава настрани от духа на българското Възраждане, поради което до 1912 г. населението му е полупогърчено и говори български език с гръцки примеси. Гръцкият език не е могъл да се наложи в Чамкьой напълно само поради сравнителната изолираност на селото в планината и консервативността на населението му[2] . През август 1913 г., след края на Междусъюзническата война, дотогавашните му жители се изселват заедно с окупиралите областта гръцки войски[3]. На тяхно място през пролетта на 1914 г. са заселени българи от солунските села Бугариево и Коритени, както и от малоазийските села Аладжа баир, Тьойбелен, Кубаш, Таш Кисе и Коджа Бунар, с което селото запазва изцяло български облик чак до 1920 г. Населението му при преброяването през март 1920 г., извършено от френските окупационни власти, е 854 души[4].
Бележки
- ↑ Стайко Трифонов, Тракия - Административна уредба, политически и стопански живот, 1912-1915, стр.205
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 77
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 76
- ↑ Aнастасъ Сп. Разбойниковъ, "Народностниятъ образъ на източния дѣлъ отъ Западна Тракия", София, Печатница Борисъ Ан. Кожухаровъ, 1944, стр. 66-67