Тодор Страшимиров: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1: Ред 1:
{{Личност|политик
{{Личност|политик
| име = Тодор Страшимиров
| портрет =
| описание = български политик
| роден-място = [[Варна]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| още = {{Депутат-България|21о=1}}
| още = {{Депутат-България|21о=1}}
}}
}}


'''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[БРСДП]], по-късно – от [[БРСДП (ш.с.)]], а от [[1920]] – от [[БКП]].
'''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]], по-късно – от [[Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]], а от 1920 година – от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].


== Биография ==
== Биография ==
Роден е във [[Варна]], във Варна в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. Брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През [[1903]] става член на [[БРСДП]]. При разцеплението на партията минава на страната на [[БРСДП (ш.с.)|„широките социалисти“]]. Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на [[Фердинанд I]] през [[1907]] е изключен от университета. Завършва право в [[Швейцария]]. След [[Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на [[БРСДП (ш.с.)]] преминава в БКП.
Роден е във [[Варна]] в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. Брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 година става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на БРСДП (ш. с.). Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] през 1907 година е изключен от университета и завършва право в [[Швейцария]]. След [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.


Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.


Към 19:30 часа на [[17 февруари]] [[1925]] г. Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът е извършен дни след убийството на професор [[Никола Милев]] от просъветски дейци на македонското движение и малко преди смъртта на друг комунистически депутат, [[Харалампи Стоянов]].<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 219 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 година Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът зедно с убийството на друг комунистически депутат, [[Харалампи Стоянов]] 6 март 1925 година е извършен от дейци на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] дни след убийството на професор [[Никола Милев]] от просъветски дейци на македонското движение.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 219 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 21: Ред 16:


{{нормативен контрол}}
{{нормативен контрол}}
{{Протал|България|Политика|Македония}}
{{СОРТКАТ:Страшимиров, Тодор}}
{{СОРТКАТ:Страшимиров, Тодор}}
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]]

Версия от 12:17, 28 декември 2019

Тодор Страшимиров
български политик
Роден
Починал
Народен представител в:
XXI ОНС   
Семейство
Братя/сестриАнтон Страшимиров
Димитър Страшимиров

Тодор Тодоров Страшимиров е политик от Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно – от Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), а от 1920 година – от Българската комунистическа партия.

Биография

Роден е във Варна в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село Баня. Брат е на Антон Страшимиров. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 година става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на БРСДП (ш. с.). Заради участие в освиркването на княз Фердинанд I през 1907 година е изключен от университета и завършва право в Швейцария. След Първата световна война е общински съветник във Варна. През 1920, заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.

Арестуван от режима на Александър Цанков няколко дни преди началото на Септемврийското въстание. През ноември 1923 г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на Народното събрание разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.

Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 година Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът зедно с убийството на друг комунистически депутат, Харалампи Стоянов 6 март 1925 година е извършен от дейци на Вътрешната македонска революционна организация дни след убийството на професор Никола Милев от просъветски дейци на македонското движение.[1]

Бележки

  1. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 219.

Шаблон:Протал