Тодор Страшимиров: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Личност|политик |
{{Личност|политик |
||
| име = Тодор Страшимиров |
|||
| портрет = |
|||
| описание = български политик |
|||
| роден-място = [[Варна]], [[България]] |
|||
| починал-място = [[София]], [[България]] |
|||
| още = {{Депутат-България|21о=1}} |
| още = {{Депутат-България|21о=1}} |
||
}} |
}} |
||
'''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[ |
'''Тодор Тодоров Страшимиров''' е политик от [[Българска работническа социалдемократическа партия|Българската работническа социалдемократическа партия]], по-късно – от [[Българска работническа социалдемократическа партия (обединена)|Българската работническа социалдемократическа партия (обединена)]], а от 1920 година – от [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Роден е във [[Варна]] |
Роден е във [[Варна]] в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село [[Баня (област Благоевград)|Баня]]. Брат е на [[Антон Страшимиров]]. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 година става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на БРСДП (ш. с.). Заради участие в [[Университетска криза|освиркването]] на княз [[Фердинанд I]] през 1907 година е изключен от университета и завършва право в [[Швейцария]]. След [[България в Първата световна война|Първата световна война]] е общински съветник във Варна. През [[1920]], заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП. |
||
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. |
Арестуван от режима на [[Александър Цанков]] няколко дни преди началото на [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]]. През ноември [[1923]] г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на [[Народното събрание]] разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията. |
||
Към 19:30 часа на |
Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 година Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът зедно с убийството на друг комунистически депутат, [[Харалампи Стоянов]] 6 март 1925 година е извършен от дейци на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] дни след убийството на професор [[Никола Милев]] от просъветски дейци на македонското движение.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878-1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 219 | isbn = 954-509-239-4}}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
| Ред 21: | Ред 16: | ||
{{нормативен контрол}} |
{{нормативен контрол}} |
||
{{Протал|България|Политика|Македония}} |
|||
{{СОРТКАТ:Страшимиров, Тодор}} |
{{СОРТКАТ:Страшимиров, Тодор}} |
||
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
||
Версия от 12:17, 28 декември 2019
| Тодор Страшимиров | |
| български политик | |
| Роден |
28 февруари 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 17 февруари 1925 г.
|
| Народен представител в: XXI ОНС | |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Антон Страшимиров Димитър Страшимиров |
Тодор Тодоров Страшимиров е политик от Българската работническа социалдемократическа партия, по-късно – от Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), а от 1920 година – от Българската комунистическа партия.
Биография
Роден е във Варна в семейството на Тодор Страшимиров, зидар, преселник от разложкото село Баня. Брат е на Антон Страшимиров. Като ученик се включва в социалистическото движение. През 1903 година става член на БРСДП. При разцеплението на партията минава на страната на БРСДП (ш. с.). Заради участие в освиркването на княз Фердинанд I през 1907 година е изключен от университета и завършва право в Швейцария. След Първата световна война е общински съветник във Варна. През 1920, заедно с лявото крило на БРСДП (ш.с.) преминава в БКП.
Арестуван от режима на Александър Цанков няколко дни преди началото на Септемврийското въстание. През ноември 1923 г. е освободен, тъй като е избран за народен представител. От трибуната на Народното събрание разобличава репресиите на режима спрямо опозицията и интелигенцията.
Към 19:30 часа на 17 февруари 1925 година Тодор Страшимиров е застрелян в тила на улица „Сердика“ в София, като убиецът успява да избяга и остава неразкрит. Атентатът зедно с убийството на друг комунистически депутат, Харалампи Стоянов 6 март 1925 година е извършен от дейци на Вътрешната македонска революционна организация дни след убийството на професор Никола Милев от просъветски дейци на македонското движение.[1]
Бележки
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 219.