Кубер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
Ред 1: Ред 1:
{{Монарх|име=кан Кубер
{{Монарх|име=кан Кубер
| описание=български владетел в Македония
| описание=прабългарски владетел в Македония
| изображение за личността=
| изображение за личността=
| описание на изображението=<small></small>
| описание на изображението=<small></small>

Версия от 02:48, 29 декември 2019

кан Кубер
прабългарски владетел в Македония
Лични данни
Роден
преди 650 г.
Починал
след 705 г.
Други титлиархонт, патриций
Семейство
ДинастияДуло
БащаКубрат
кан Кубер в Общомедия

Хан Кубер е български владетел в Панония и Македония. Смята се, че е син на хан Кубрат, брат на хан Аспарух и член на рода Дуло.[1] Създател на Куберова България в Македония.

След разпадането на Кубратовата Велика България, намирала се на територията на днешна Украйна, Кубер с част от прабългарите се заселва в бившата римска провинция Панония, Македония и около Срем. Той признава властта на Аварския каганат, ставайки негов васал. Тук се смесва с поданиците на аварския каган, сред които има доста византийски пленници и славяни.

Куберовите прабългари се опитват чрез въстание да извършат преврат и да завземат централната власт. След неуспешния бунт срещу аварската власт Куберовите прабългари заедно с пленените от аварите ромеи се насочват на юг, към земите на Византия, като по време на бягството си нанасят 6 последователни поражения на преследващите ги авари.[2] Кубер сключва мирно споразумение с Византия и се заселва в Керамисийското поле (Прилепско поле), намиращо се в днешната Северна Македония. През 680 г., той прави опит за превземане на Солун и завземане на византийските земи около него. За това свидетелства и печатът на Мавър – оловен печат, посветен на „архонта и патриций на керамисиани и българи“. След неуспешния опит за основаване на държава с център Солун, според проф. Васил Златарски около 687 г., някои от тях се преселват в земите по поречието на Струма, на изток от Струма, както и в Родопите. За споменатите в Мадарските надписи към 705 г.„чичовци“ на кан Тервел „от долната земя“ се приема, че са хан Кубер и неговите прабългари. След това писмените източници не споменават за Кубер.

Куберова България

Археологическите проучвания на територията на днешна Северна Македония показват наличието на прабългарско присъствие. В 808 г. при управлението на кан Крум, който според някои се приема за потомък именно на Куберовия клон на рода Дуло[3] българските войски достигат Сяр. Cлед похода на хан Пресиян в 836 г., когато българите завладяват и беломорския град Кавала, Куберовите български земи са напълно интегрирани в България. През 930 г. наследниците на Кубер се присъединяват към съзаклятието на Михаил, най-възрастният син на Симеон Велики срещу брат му Петър, но Михаил умира и голяма част от тях, се вижда принудена да напусне държавните граници и се мести при град Никопол, недалеч от Арта в днешната област Превеза в Южен Епир на Синьо море[4]

Съкровището от с. Врап и Ерзеке в днешна Албания, е прабългарско и се свързва с Кубер. Находките и предметите в него приличат на другите прабългарски съкровища от Дунавска България и Стара Велика България, вкл. и тези, свързани с Кубрат и Аспарух, съответно в украинските села Малая Перешчепина и Вознесенка, с Надсентмиклошковотозлатно съкровище, с Преславското съкровище и находки от района на Плиска-Мадара-Шумен, с Добруджа и т.н.[5]

Връх Кубер в Тангра планина, Антарктика е именуван на владетеля.[6]

Бележки

Източници

  • Curta, Florin (2006). Southeastern Europe in the Middle Ages, 500 – 1250. Cambridge Medieval Textbooks. ISBN 0-521-81539-8.
  • П. Петров, В. Гюзелев, Христоматия по история на България. Т. I. Ранно средновековие VII-ХII в. С., 1978, 79 – 80.

Външни препратки