Ирантепе: Разлика между версии
м унифициране на раздел Вижте още към Вижте също |
мРедакция без резюме |
||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
Ридът се простира от юг на север на около 22 км, а ширината му е до 15 км. На запад достига до долината на река [[Крумовица]], която го отделя от [[Стръмни рид]] и нейното североизточно разклонение Бойник планина, а на изток долините на реките Кулиджикска (десен приток на [[Арда]]) и Кокарджадере (ляв приток на [[Бяла река (приток на Луда река)|Бяла река]] го отделят от рида [[Сърта (рид)|Сърта]]. На север склоновете му достигат до левия бряг на [[Арда]], а на юг в района на село [[Чернооки]] се свързва с рида [[Мъгленик]].<ref name="грб"/> |
Ридът се простира от юг на север на около 22 км, а ширината му е до 15 км. На запад достига до долината на река [[Крумовица]], която го отделя от [[Стръмни рид]] и нейното североизточно разклонение Бойник планина, а на изток долините на реките Кулиджикска (десен приток на [[Арда]]) и Кокарджадере (ляв приток на [[Бяла река (приток на Луда река)|Бяла река]] го отделят от рида [[Сърта (рид)|Сърта]]. На север склоновете му достигат до левия бряг на [[Арда]], а на юг в района на село [[Чернооки]] се свързва с рида [[Мъгленик]].<ref name="грб"/> |
||
Билните му части са заравнени, с височина 700 – 750 м н.в., с най-висок връх Ирантепе (Иранов връх, 817 м), разположен на около 1,5 км северно от село [[Перуника (село)|Перуника]]. Западната му част е изградена от старотерциерни вулканити – |
Билните му части са заравнени, с височина 700 – 750 м н.в., с най-висок връх Ирантепе (Иранов връх, 817 м), разположен на около 1,5 км северно от село [[Перуника (село)|Перуника]]. Западната му част е изградена от старотерциерни вулканити – [[андезит]]и, [[латит]]и, [[Вулканичен туф|туфи]] и туфити, а източната – от [[гнайс]]и и [[шисти]]. Климатът е планински със силно средиземноморско влияние. Ридът е вододел между водосборните басейни на реките [[Арда]] и [[Луда река]] (десни притоци на [[Марица]]). По-голямата част от него се отводнява от къси реки и дерета към [[Крумовица]] и [[Арда]], а само малка част, на югоизток – от реки и дерета явяващи се леви притоци на [[Бяла река (приток на Луда река)|Бяла река]] (ляв приток на [[Луда река]]). Почвената покривка е тънка, силно ерозирана, представена предимно от канелени горски почви, а в западните му части е почти напълно отнесена. Растителността е оскъдна с изключение на източните по-високи части където има петна от дъбови гори. Слабо развито селско стопанство.<ref name="грб"/> |
||
В югозападното подножие на рида е разположен град [[Крумовград]], а по склоновете му има още 29 села: [[Багрилци]], [[Бараци]], [[Бряговец]], [[Вранско (село)|Вранско]], [[Гулийка]], [[Джанка (село)|Джанка]], [[Доборско]], [[Едрино]], [[Златолист (Област Кърджали)|Златолист]], [[Каменка]], [[Качулка (село)|Качулка]], [[Ковил]], [[Кожухарци]], [[Котлари]], [[Красино]], [[Морянци]], [[Орешари]], [[Падало]], [[Пелин (село)|Пелин]], [[Перуника (село)|Перуника]], [[Полковник Желязово]], [[Рогач]], [[Сбор (Област Кърджали)|Сбор]], [[Сладкодум]], [[Сливарка]], [[Странджево]], [[Хисар (село)|Хисар]], [[Чал]] и [[Чернооки]].<ref name="грб"/> |
В югозападното подножие на рида е разположен град [[Крумовград]], а по склоновете му има още 29 села: [[Багрилци]], [[Бараци]], [[Бряговец]], [[Вранско (село)|Вранско]], [[Гулийка]], [[Джанка (село)|Джанка]], [[Доборско]], [[Едрино]], [[Златолист (Област Кърджали)|Златолист]], [[Каменка]], [[Качулка (село)|Качулка]], [[Ковил]], [[Кожухарци]], [[Котлари]], [[Красино]], [[Морянци]], [[Орешари]], [[Падало]], [[Пелин (село)|Пелин]], [[Перуника (село)|Перуника]], [[Полковник Желязово]], [[Рогач]], [[Сбор (Област Кърджали)|Сбор]], [[Сладкодум]], [[Сливарка]], [[Странджево]], [[Хисар (село)|Хисар]], [[Чал]] и [[Чернооки]].<ref name="грб"/> |
||
Версия от 06:25, 30 декември 2019
| Ирантепе | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Кърджали) |
| Част от | Родопи (Източни Родопи) |
| Най-висок връх | Ирантепе |
| Надм. височина | 817,0 m |
Ирантепе (или Ирански рид) е планински рид в централната част на Източните Родопи, на територията на Област Кърджали.[1]
Ридът се простира от юг на север на около 22 км, а ширината му е до 15 км. На запад достига до долината на река Крумовица, която го отделя от Стръмни рид и нейното североизточно разклонение Бойник планина, а на изток долините на реките Кулиджикска (десен приток на Арда) и Кокарджадере (ляв приток на Бяла река го отделят от рида Сърта. На север склоновете му достигат до левия бряг на Арда, а на юг в района на село Чернооки се свързва с рида Мъгленик.[1]
Билните му части са заравнени, с височина 700 – 750 м н.в., с най-висок връх Ирантепе (Иранов връх, 817 м), разположен на около 1,5 км северно от село Перуника. Западната му част е изградена от старотерциерни вулканити – андезити, латити, туфи и туфити, а източната – от гнайси и шисти. Климатът е планински със силно средиземноморско влияние. Ридът е вододел между водосборните басейни на реките Арда и Луда река (десни притоци на Марица). По-голямата част от него се отводнява от къси реки и дерета към Крумовица и Арда, а само малка част, на югоизток – от реки и дерета явяващи се леви притоци на Бяла река (ляв приток на Луда река). Почвената покривка е тънка, силно ерозирана, представена предимно от канелени горски почви, а в западните му части е почти напълно отнесена. Растителността е оскъдна с изключение на източните по-високи части където има петна от дъбови гори. Слабо развито селско стопанство.[1]
В югозападното подножие на рида е разположен град Крумовград, а по склоновете му има още 29 села: Багрилци, Бараци, Бряговец, Вранско, Гулийка, Джанка, Доборско, Едрино, Златолист, Каменка, Качулка, Ковил, Кожухарци, Котлари, Красино, Морянци, Орешари, Падало, Пелин, Перуника, Полковник Желязово, Рогач, Сбор, Сладкодум, Сливарка, Странджево, Хисар, Чал и Чернооки.[1]
През Ирантепе и по неговите склонове преминават участъци от три пътя от Държавната пътна мрежа:
- От запад на изток, на протежение от 21 км – участък от второкласен път № 59 Момчилград – Крумовград – ГКПП „Ивайловград“ (не е изграден);
- През западната му част, от юг на север, на протежение от 15 км – участък от третокласен път № 591 Крумовград – Поточарка – Пчелари;
- През североизточната му част, на протежение от 18,5 км – участък от третокласен път № 593 Белополци – Силен – Голям извор.[1]
Вижте също
Топографска карта
- Лист от карта K-35-88. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници
- ↑ а б в г д Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 2223.