Михаил Кантакузин: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 45: Ред 45:
{{СОРТКАТ:Кантакузин, Михаил}}
{{СОРТКАТ:Кантакузин, Михаил}}
[[Категория:Руски князе]]
[[Категория:Руски князе]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Руски генерали]]
[[Категория:Руски генерали]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)]]
[[Категория:Министри на отбраната на България]]
[[Категория:Министри на отбраната на България]]

Версия от 14:50, 30 декември 2019

Михаил Кантакузин
руски офицер
Роден
Починал

Националност Русия

Михаил Александрович Кантакузин (на руски: Михаил Александрович Кантакузин) е наследствен княз. Руски офицер, генерал-майор и военен деец. Участник в Руско-турската война (1877-1878). Военен министър на Княжество България (1884-1885).

Биография

Михаил Кантакузин е роден през 1840 година в Русия в семейство на потомствен дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Военно училище и Николаевската академия на Генералния щаб (1859,1868). Участва в работите по конвенцията за съвместни действия на Русия и Румъния срещу Османската империя.

Участва в Руско-турската война (1877-1878) като помощник на началника щаба на Действащата руска армия на Балканския полуостров.

След войната остава на служба в българската армия. Назначен за военен министър на Княжество България (1884-1885). Спазва стриктно българо-руската военна конвенция от 1883 г. Полага усилия да се изгради целесъобразна структура на армията. По негово време са сформирани пехотните полкове (1884), което води до пълноценни пехотни бригади, създадени през 1883 г. Като цяло армията е подготвена и с успех участва в Сръбско-българската война от 1885 г. На 22 септември 1885 г. поради отзоваване на всички руски офицери от Княжество България е освободен от поста и се завръща в Русия.

Умира през 1891 година.

Източници

  • Цураков А. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща „Труд“, с. 36.