Национална задруга - фашисти: Разлика между версии
м →История: replaced: дейноста → дейността редактирано с AWB |
м 4-цифрени числа без интервал; козметични промени |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
== История == |
== История == |
||
Създадена е на 6 октомври 1930 г. като политическо крило на [[Съюз „Българска родна защита“|Съюза „Българска родна защита“]] и е оглавена от доктора по коституционно право |
Създадена е на 6 октомври 1930 г. като политическо крило на [[Съюз „Българска родна защита“|Съюза „Българска родна защита“]] и е оглавена от доктора по коституционно право [[Александър Сталийски (министър на правосъдието)|Александър Сталийски]]. На политическата сцена излиза през февруари 1931 г. През май същата година се появява печатния й орган в. "Възраждане". Под енергичното ръководство на ерудит като д-р Ал. Сталийски и с финансовата подкрепа на индустриалеца [[Велизар Пеев (фабрика)|инж. Велизар Пеев]], Задругата бързо постига успехи. Тя създава свои поделения с повече от 200 регионални представители,особено активни са русенската, варненската и ломската местни организации. Организацията става партийна и декларира 10 000 членове в 1932 г., (според други сведения списъчният състав е към 8000 души).<ref>Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 355-356</ref> Обявява се срещу политическата и морална поквара, корупцията, користта и деморализацията на нацията от партийтите противоборства водещи до упадък целия държавен организъм. Изработва свои програми за различни общински избори (включително специална платформа за участие в софийските общински избори от есента на 1932 г.). След провала на партията на изборите през юни 1931 г., между нея и Съюза „Българска родна защита“ настъпва разрив. От нейните среди излизат няколко инициативи за обединение на сходни формации включително през юни 1933 г. със "[[Звено]]" - станал в 1944 г. един от главните извършители на [[Деветосептемврийски преврат|деветосептемврийския]] преврат. Въпреки енергичните усилия на Сталийски, партията не успява да си създаде широка база, а преговорите със звенарите, който също виждат обществено-политическата система в страната радикално реформирана по фашистки образец, се провалят заради недопустимо про-югославските тежнения на "Звено". След оттеглянето на основния ѝ спонсор иднустриалеца инж. [[Велизар Пеев]] в началото на 1934 г. дейността на НЗФ замира, на 14 април излиза последният брой на в. "Възраждане", а след [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] тя е официално закрита от звенарската власт заедно със забраната на всички политически партии.<ref name="поппетров">{{cite book | last = Поппетров | first = Николай | year = 2008 | title = Фашизмът в България. Развитие и прояви | publisher = „Кама“ | pages = 48 – 51, 121 | isbn = 978-954-9890-92-1}}</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
||
Версия от 19:43, 30 декември 2019
| Национална задруга - фашисти | |
| Ръководител(и) | Александър Сталийски |
|---|---|
| Основана | 6 октомври 1930 г. |
| Разформирована | юни 1934 г. (забранена) |
| Идеология | Фашизъм |
Национална задруга за политическо възраждане (от септември 1932 година "Национална задруга фашисти - НЗФ") е крайнодясна фашистка политическа партия в България, активна между 1930 и 1934 г.
История
Създадена е на 6 октомври 1930 г. като политическо крило на Съюза „Българска родна защита“ и е оглавена от доктора по коституционно право Александър Сталийски. На политическата сцена излиза през февруари 1931 г. През май същата година се появява печатния й орган в. "Възраждане". Под енергичното ръководство на ерудит като д-р Ал. Сталийски и с финансовата подкрепа на индустриалеца инж. Велизар Пеев, Задругата бързо постига успехи. Тя създава свои поделения с повече от 200 регионални представители,особено активни са русенската, варненската и ломската местни организации. Организацията става партийна и декларира 10 000 членове в 1932 г., (според други сведения списъчният състав е към 8000 души).[1] Обявява се срещу политическата и морална поквара, корупцията, користта и деморализацията на нацията от партийтите противоборства водещи до упадък целия държавен организъм. Изработва свои програми за различни общински избори (включително специална платформа за участие в софийските общински избори от есента на 1932 г.). След провала на партията на изборите през юни 1931 г., между нея и Съюза „Българска родна защита“ настъпва разрив. От нейните среди излизат няколко инициативи за обединение на сходни формации включително през юни 1933 г. със "Звено" - станал в 1944 г. един от главните извършители на деветосептемврийския преврат. Въпреки енергичните усилия на Сталийски, партията не успява да си създаде широка база, а преговорите със звенарите, който също виждат обществено-политическата система в страната радикално реформирана по фашистки образец, се провалят заради недопустимо про-югославските тежнения на "Звено". След оттеглянето на основния ѝ спонсор иднустриалеца инж. Велизар Пеев в началото на 1934 г. дейността на НЗФ замира, на 14 април излиза последният брой на в. "Възраждане", а след Деветнадесетомайския преврат тя е официално закрита от звенарската власт заедно със забраната на всички политически партии.[2]
Бележки
- ↑ Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът-напред". С., 2009 г., с. 355-356
- ↑ Поппетров, Николай. Фашизмът в България. Развитие и прояви. „Кама“, 2008. ISBN 978-954-9890-92-1. с. 48 – 51, 121.
