XL народно събрание: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м без   интервал
Ред 19: Ред 19:
! Мандати
! Мандати
|-
|-
| [[Коалиция за България]] || 1 129 196 ||30,95%|| 82
| [[Коалиция за България]] || 1 129 196 ||30,95%|| 82
|-
|-
| [[Национално движение Симеон Втори]] || 725 314 ||19,88%|| 53
| [[Национално движение Симеон Втори]] || 725 314 ||19,88%|| 53
|-
|-
| [[Движение за права и свободи]] || 467 400 ||12,81%|| 34
| [[Движение за права и свободи]] || 467 400 ||12,81%|| 34
|-
|-
| [[Национален съюз Атака|Национално обединение АТАКА]] || 296 848 ||8,14%|| 21
| [[Национален съюз Атака|Национално обединение АТАКА]] || 296 848 ||8,14%|| 21
|-
|-
| [[Обединени демократични сили]] || 280 313 ||7,68%|| 20
| [[Обединени демократични сили]] || 280 313 ||7,68%|| 20
|-
|-
| [[Демократи за силна България]] || 234 788 ||6,44%|| 17
| [[Демократи за силна България]] || 234 788 ||6,44%|| 17
|-
|-
| [[Български народен съюз]] || 189 268 ||5,19%|| 13
| [[Български народен съюз]] || 189 268 ||5,19%|| 13
|-
|-
|'''Общо:'''
|'''Общо:'''

Версия от 22:54, 1 януари 2020

40-о Народно събрание е народното събрание, избрано на 25 юни 2005 г. и свикано на 11 юли 2005 г. Мандатът му приключва на 25 юни 2009 г. В този период, на 1 януари 2007 г., България става член на Европейския съюз по договор сключен от правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 – 2005). Преди 40-ото се провежда 39 Народно събрание, а след него – 41 Народно събрание.

Този парламент остава в историята със създаването на т.нар. „Тройна коалиция“ и Правителството на Сергей Станишев и въвеждането на плосък данък от 10% върху доходите.

Следващите парламентарни избори през 2009 г. са убедително спечелени от новата партия ГЕРБ с близо 40%.

Парламентарно представени сили

При проведените на 25 юни 2005 г. редовни парламентарни избори управляващата дотогава партия НДСВ получава 19,88% от подадените гласове, което осигурява на пратията 53 депутатски места в Народното събрание. Загубата на доверието на част от избирателите (не гласуват или гласуват с недействителни бюлетини 50% от тях) е резултат от нерешените проблеми на България – ниски и бавно нарастващи доходи, забавяне на съдебната и здравната реформа, наличие на организирана престъпност, реализиране на приватизационни сделки и концесии, които не отговарят на обществените очаквания и на международните норми за прозрачност. „Коалиция за България“ (с водеща партия БСП) печели най-много гласове на избиратели – 30,95% от общия брой, което ѝ отрежда 82 депутатски места. Движението за права и свободи (ДПС) получава по-голям брой депутатски места в сравнение с предишните парламентарни избори (12,81%, които съответстват на 34 народни представители).[1]

В Народното събрание намират място представители на още четири партии и политически обединения – „Обединени демократични сили“ (ОДС), Национално обединение „АТАКА“, Демократи за силна България и „Български народен съюз“ (БНС)(БЗНС – Народен съюз, ВМРО и Съюз на свободните демократи). За първи път в най-новата история на България, в Народното събрание има такова голямо многообразие на политически намерения и идеи.[1]

Разединението сред десните формации значително намалява влиянието им. ОДС печелят 20 депутатски места, ДСБ – 17, БНС – 13. Резултатите от участието в изборите на коалиция „АТАКА“ се приемат от политическите наблюдатели за най-голямата изненада. Новата политическа формация печели 21 депутатски места, получавайки 8,14% от гласовете. Коалицията се ползва с подкрепата на привърженици както на крайно леви, така и на крайно десни политически течения, разочаровани от партиите‚ управлявали страната през последните петнадесет години. Успехите на „АТАКА“ на парламентарните избори се обясняват с икономическите трудности през прехода, както и с умелото използване от нейните ръководители на проблемите по запазване на българските национални ценности, на етническата конфронтация, значителното участие на представители на ДПС във властта, участието на българските войски в Ирак и други.[1]

Партия / Коалиция Гласове Проценти Мандати
Коалиция за България 1 129 196 30,95% 82
Национално движение Симеон Втори 725 314 19,88% 53
Движение за права и свободи 467 400 12,81% 34
Национално обединение АТАКА 296 848 8,14% 21
Обединени демократични сили 280 313 7,68% 20
Демократи за силна България 234 788 6,44% 17
Български народен съюз 189 268 5,19% 13
Общо: 3 323 127 91,09% 240

Парламентарни групи

В резултат от изборите, в парламента са образувани 7 парламентарни групи:

  • Коалиция за България
  • Национално движение Симеон Втори
  • Движение за права и свободи
  • Коалиция АТАКА
  • Обединени демократични сили
  • Демократи за силна България
  • Български народен съюз

Две седмици след влизането си в парламента, трима депутати от Коалиция АТАКА – Христо Величков, Йордан Величков и Станчо Тодоров – стават независими, след като са отстранени от парламентарната група (при съставянето на правителството гласуват в подкрепа на Сергей Станишев за министър-председател). Друг влязъл от листата на коалицията – Петър Манолов – също е вече независим. Така парламентарната група на Коалиция АТАКА остава с 17 души.[2]

Ръководство

Председател

Заместник-председатели

Парламентарни комисии

  • Комисия по икономическата политика
  • Комисия по бюджет и финанси
  • Комисия по правни въпроси
  • Комисия по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство
  • Комисия по външна политика
  • Комисия по отбраната
  • Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
  • Комисия по земеделието и горите
  • Комисия по труда и социалната политика
  • Комисия по образованието и науката
  • Комисия по здравеопазването
  • Комисия по въпросите на децата, младежта и спорта
  • Комисия по околната среда и водите
  • Комисия по енергетиката
  • Комисия по културата
  • Комисия по правата на човека и вероизповеданията
  • Комисия по жалбите и петициите на гражданите
  • Комисия по европейските въпроси
  • Комисия по транспорт и съобщения
  • Комисия по гражданското общество и медии
  • Комисия по въпросите на държавната администрация
  • Комисия по парламентарна етика
  • Комисия за борба с корупцията
  • Комисия по политиката при бедствия и аварии

Дейност

При съставянето му, сочена за основна задача на това народно събрание е бързото приемане на закони, съответстващи на правото на Европейския съюз, за чийто член България е приета през 2007 г.[3]

Трета промяна в Конституцията (2006)

През март 2006 г. е приета третата промяна в конституцията, главно свързана със съдебната власт и позволяваща депутатите да бъдат разследвани и съдени и за „престъпления от общ характер“, след разрешение от Народното събрание, а не само за тежки преестъпления, предвиждащи 5 години затвор, както е дотогава. Добавена е и възможност депутатите сами да могат да разрешат да бъдат разследвани без това да трябва да се гласува в парламента.[4][5]

Поправка „Ванко 1“ (2006)

Поправките в Наказателния кодекс от 2006 г., приети от парламента, впоследствие изненадващо се оказват причина за освобождаване от затвора на осъдения на втора инстанция на 12 години затвор за склоняване към проституция и очакващ присъда на последна инстанция Иван Главчев – Ванко 1. Впоследствие поправката, засягаща рапъра сводник, е кръстена от медиите „Поправката Ванко 1“.

Други решения

На 18 септември 2008 г. събранието приема решение за одобряване на Пражката декларация, която определя нацистките и комунистическите тоталитарни режими, като най-голямото зло на 20 век. Проектът за решението е внесен от представители на ОДС и ДСБ. При гласуването декларацията е подкрепена от 106 депутати, 60 от Коалиция за България гласуват против, а 5 – въздържали се.

Справки

  1. а б в Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X. с. 404 – 410.
  2. „Атака“ изключи „предателите“, НСО ги пази – в. Дневник, 28 юли 2005 г.
  3. „На 11 юли 40-ото Народно събрание се събра на първото си заседание“ – статия от diplomatic-bg.com: „В обръщението си президентът Георги Първанов призова народните представители да сгъстят законодателния си график, за да се приемат законите, свързани с членството на България в ЕС.
  4. Промените в конституцията минават на първо четене – segabg.com, 04.2.2006
  5. Приемане на поправките на второ четене – segabg.com, 03.3.2006

Вижте също

Външни препратки