Студен кладенец (язовир): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м без   интервал; козметични промени
Ред 39: Ред 39:
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.
Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.


[[Водосбор]]ната му област е 3707.5 km<sup>2</sup> със среден годишен отток 1600 млн. m³. [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 67.5&nbsp;m в най-високата си част, а дължината и&#768; е 338&nbsp;m. В основата си стената е широка 61&nbsp;m, а в короната – 8&nbsp;m. Водохранилището е с обем 387.772 млн. m³ при кота [[НВРВН]] и се простира общо на 29&nbsp;km нагоре по течението.
[[Водосбор]]ната му област е 3707.5 km<sup>2</sup> със среден годишен отток 1600 млн. m³. [[Бетон]]ната язовирна стена е висока 67.5&nbsp;m в най-високата си част, а дължината ѝ е 338&nbsp;m. В основата си стената е широка 61&nbsp;m, а в короната – 8&nbsp;m. Водохранилището е с обем 387.772 млн. m³ при кота [[НВРВН]] и се простира общо на 29 km нагоре по течението.


Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на [[електроенергия]] чрез [[ВЕЦ]]<ref>По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.</ref>.
Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на [[електроенергия]] чрез [[ВЕЦ]]<ref>По данни от Кратка българска енциклопедия, издание на БАН, 1969: средногодишно 208 млн. квтч.</ref>.

Версия от 14:34, 2 януари 2020

Тази статия е за язовира. За селото вижте Студен кладенец.

Студен кладенец
Стената на язовир „Студен кладенец“
Стената на язовир „Студен кладенец“
Местоположение
41.6237° с. ш. 25.6222° и. д.
Местоположение в България
МестоположениеОбласт Кърджали, България
Надм. височина225 m
Построен1954 – 1957
СобственикНЕК ЕАД
Язовирна стена
Видбетонна стена
Височина67.5 m
Дължина338 m
Ширина корона8 m
Ширина основа61 m
Езеро
Дължина29 km
Ширина1.5 km
Площ27.8 km2
Воден обем387 772 287 m3
ПритокАрда
Върбица
Отток1 600 млн. m³
Водосб. басейн3 707.5 km2
ИзточникАрда, Върбица
ВЕЦ
Видподязовирен-деривационен
Напор65.8 m
Турбини6
Капацитет85 MW
Производство165 000 MWh

„Студен кладенец“ е язовир, разположен по средното течение на река Арда, на югоизток от град Кърджали, на границата между общините Кърджали и Крумовград.

Със своите 27.8 km² площ той е 3-ят по големина язовир в България след „Мандра“ и „Искър“[1].

Подготовката за изграждане на язовира започва през 1954 г., а на следващата година започва и самият строеж, съпътстван от множество затруднения, породени от приижданията на реката. В експлоатация хидровъзелът е пуснат през 1958 г.

Водосборната му област е 3707.5 km2 със среден годишен отток 1600 млн. m³. Бетонната язовирна стена е висока 67.5 m в най-високата си част, а дължината ѝ е 338 m. В основата си стената е широка 61 m, а в короната – 8 m. Водохранилището е с обем 387.772 млн. m³ при кота НВРВН и се простира общо на 29 km нагоре по течението.

Главното предназначение на хидровъзела е регулирането на големия и силно вариращ сезонен отток на р. Арда, както и напояване и производство на електроенергия чрез ВЕЦ[2].

Освен за това езерото на язовир „Студен кладенец“ се използва за рибовъдство и водни спортове (гребане, водни колела).

Галерия

Вижте също

Бележки

Външни препратки