Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (-0-а +0-та ); козметични промени |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 14: | Ред 14: | ||
| командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] |
| командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] |
||
| командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] |
| командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] |
||
| сила1= [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]] |
| сила1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]] |
||
| сила2= Казанлъшки и Новозагорски османски |
| сила2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизони |
||
| жертви1= |
| жертви1= |
||
| жертви2= |
| жертви2= |
||
}} |
}} |
||
{{Руско-турска война от 1877-1878}} |
{{Руско-турска война от 1877-1878}} |
||
''' |
'''Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от настъплението на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в [[Южна България]]. |
||
== Оперативна обстановка == |
== Оперативна обстановка == |
||
След [[Битка при Търново (1877)|овладяването на Велико Търново]], руското командване предвижда Предния отряд да овладее [[Хаинбоаз|Хаинбоазкия проход]] и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз [[Алексей Церетели]]. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на |
След [[Битка при Търново (1877)|овладяването на Велико Търново]], руското командване предвижда Предния отряд да овладее [[Хаинбоаз|Хаинбоазкия проход]] и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз [[Алексей Церетели]]. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при село [[Присово]]. |
||
== Бойни действия == |
|||
== Преминаването == |
|||
Осигурен с |
Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военните кореспонденти]] [[Джанюариъс Макгахан]], [[Хосе Пелисер]], [[Дик де Лонли]], [[Всеволод Крестовски]] и [[Александър Иванов (фотограф)|Александър Иванов]]. |
||
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от |
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на [[Панайот Хитов]]. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак. |
||
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три |
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея. |
||
⚫ | |||
== Бой при Оризаре и Уфлани == |
|||
⚫ | |||
На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а |
На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченски дружини разбиват три табира, окопали се при село [[Ветрен (Област Стара Загора)|Уфлани]]. |
||
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяване на Шипченския проход]] и развитие на настъпление в Южна България. |
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяване на Шипченския проход]] и развитие на настъпление в Южна България. |
||
Ред 41: | Ред 40: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
* Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108 |
* Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108. |
||
* Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13 |
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13. |
||
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Хаинбоазки проход]] |
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Хаинбоазки проход]] |
Версия от 16:40, 4 януари 2020
Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход | |||
Руско-турска война (1877-1878) | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 28 юни/10 юли – 4/16 юли 1877 г. | ||
Място | Хаинбоазки проход | ||
Резултат | Победа за Русия | ||
Територия | Балкански полуостров | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
|
|
Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България.
Оперативна обстановка
След овладяването на Велико Търново, руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз Алексей Церетели. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при село Присово.
Бойни действия
Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от военните кореспонденти Джанюариъс Макгахан, Хосе Пелисер, Дик де Лонли, Всеволод Крестовски и Александър Иванов.
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.
На 15 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкото поле. При село Оризаре отхвърлят три табора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченски дружини разбиват три табира, окопали се при село Уфлани.
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход и развитие на настъпление в Южна България.
Източници
- Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108.
- Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13.