Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Bot: Automated text replacement (-0-а +0-та ); козметични промени
Редакция без резюме
Ред 14: Ред 14:
| командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]
| командир1=[[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]
| командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]]
| командир2=[[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]]
| сила1= [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]]
| сила1= [[Файл:Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg|ръб|22px]] [[Преден отряд]]<br>[[Файл:Samara flag.png|ръб|22px]] [[Българско опълчение]]
| сила2= Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизон
| сила2= [[Файл:Ottoman Flag.svg|ръб|22px]] Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизони
| жертви1=
| жертви1=
| жертви2=
| жертви2=
}}
}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
{{Руско-турска война от 1877-1878}}
'''Преминаването на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от [[настъпление]]то на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в [[Южна България]].
'''Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход''' е част от настъплението на [[Преден отряд|Предния руски отряд]] в [[Южна България]].


== Оперативна обстановка ==
== Оперативна обстановка ==
След [[Битка при Търново (1877)|овладяването на Велико Търново]], руското командване предвижда Предния отряд да овладее [[Хаинбоаз|Хаинбоазкия проход]] и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз [[Алексей Церетели]]. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на [[артилерия]]та. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при с. [[Присово]].
След [[Битка при Търново (1877)|овладяването на Велико Търново]], руското командване предвижда Предния отряд да овладее [[Хаинбоаз|Хаинбоазкия проход]] и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз [[Алексей Церетели]]. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при село [[Присово]].


== Бойни действия ==
== Преминаването ==
Осигурен с [[боеприпаси]] и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военните кореспонденти]] [[Джанюариъс Макгахан]], [[Хосе Пелисер]], [[Дик де Лонли]], [[Всеволод Крестовски]] и [[Александър Иванов (фотограф)|Александър Иванов]].
Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военните кореспонденти]] [[Джанюариъс Макгахан]], [[Хосе Пелисер]], [[Дик де Лонли]], [[Всеволод Крестовски]] и [[Александър Иванов (фотограф)|Александър Иванов]].


С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от [[пехота]]та и [[кавалерия]]та. В помощ на артилерията е четата на [[Панайот Хитов]]. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от [[биволи]] и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня [[Авангард (военно дело)|авангардът]] достига до превала на прохода. Тук [[сапьор]]ите поставят паметен знак.
С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на [[Панайот Хитов]]. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.


Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три [[табур]]а са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.
Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.


На 15 юли частите на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] навлизат в Твърдишкото поле. При село [[Оризари (Област Сливен)|Оризаре]] отхвърлят три табора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.
== Бой при Оризаре и Уфлани ==
На 15 юли частите на генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]] навлизат в Твърдишкото поле. При с. [[Оризари (Област Сливен)|Оризаре]] отхвърлят три табура на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.


На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченска дружина разбиват три табура, окопали се при с. Уфлани (днес с.[[Ветрен (Област Стара Загора)|Ветрен]]).
На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченски дружини разбиват три табира, окопали се при село [[Ветрен (Област Стара Загора)|Уфлани]].


Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяване на Шипченския проход]] и развитие на настъпление в Южна България.
Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за [[Шипченска битка (юли 1877)|овладяване на Шипченския проход]] и развитие на настъпление в Южна България.
Ред 41: Ред 40:
== Източници ==
== Източници ==
<references />
<references />
* Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108
* Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108.
* Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13
* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13.


[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Хаинбоазки проход]]
[[Категория:Битки през Руско-турската война (1877 – 1878)|Хаинбоазки проход]]

Версия от 16:40, 4 януари 2020

Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход
Руско-турска война (1877-1878)
Информация
Период28 юни/10 юли – 4/16 юли 1877 г.
МястоХаинбоазки проход
РезултатПобеда за Русия
ТериторияБалкански полуостров
Страни в конфликта
Русия Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Сили
Преден отряд
Българско опълчение
Казанлъшки и Новозагорски османски гарнизони

Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход е част от настъплението на Предния руски отряд в Южна България.

Оперативна обстановка

След овладяването на Велико Търново, руското командване предвижда Предния отряд да овладее Хаинбоазкия проход и да премине в Южна България. Разузнаването на прохода е възложено на малка разузнавателна група с командир княз Алексей Церетели. Водени от местни българи, установяват, че проходът не се охранява, но следва да се пригоди за преминаването на артилерията. За целта конно-сапьорна група се насочва към прохода още на 10 юли. Главните сили се съсредоточават при село Присово.

Бойни действия

Осигурен с боеприпаси и храна за пет дни, Предният отряд започва движението към прохода на 12 юли. Съпровожда се от военните кореспонденти Джанюариъс Макгахан, Хосе Пелисер, Дик де Лонли, Всеволод Крестовски и Александър Иванов.

С участието на местните българи, пътечката на прохода е преодоляна от пехотата и кавалерията. В помощ на артилерията е четата на Панайот Хитов. Деветфунтовите оръдия и боеприпасите са теглени от биволи и групи от по 30 българи, а по-леките са носени на ръце. До края на деня авангардът достига до превала на прохода. Тук сапьорите поставят паметен знак.

Казанлъшкият османски гарнизон закъснява с противодействието. Изпратеният към прохода авангард от три табора са отхвърлени от 4-та Стрелкова бригада и 2-ра Планинска батарея.

На 15 юли частите на генерал-лейтенант Йосиф Гурко навлизат в Твърдишкото поле. При село Оризаре отхвърлят три табора на Новозагорския османски гарнизон и се насочват на запад.

На 16 юли кавалерийска част, 10-та Донска батарея, 4-а Стрелкова бригада, 5 и 6-а Опълченски дружини разбиват три табира, окопали се при село Уфлани.

Успешното преминаване на Хаинбоазкия проход създава условия за овладяване на Шипченския проход и развитие на настъпление в Южна България.

Източници

  • Генов Ц., Освободителната война 1877 – 1878, С., 1976, с. 103 – 108.
  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 12 – 13.