Брансфийлд (пролив): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м без   интервал
Ред 2: Ред 2:
'''Протока Брансфийлд''' е разположен между [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]] на север и [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] на юг, като свързва море [[Белингсхаузен (море)|Белингсхаузен]] на [[Тихия океан]] на запад с море [[Скотия (море)|Скотия]] на [[Атлантическия океан]] на изток. Дължина около 300 km, ширина до 100 km. В северната му част са разположени островите Лоу и Десепшън (от [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]]), а в южната – островите Хозисън, Тринити, Тауер, Астролабия и др.
'''Протока Брансфийлд''' е разположен между [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]] на север и [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] на юг, като свързва море [[Белингсхаузен (море)|Белингсхаузен]] на [[Тихия океан]] на запад с море [[Скотия (море)|Скотия]] на [[Атлантическия океан]] на изток. Дължина около 300 km, ширина до 100 km. В северната му част са разположени островите Лоу и Десепшън (от [[Южни Шетландски острови|Южните Шетландски острови]]), а в южната – островите Хозисън, Тринити, Тауер, Астролабия и др.


Протокът е открит през януари 1820 г. от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант [[Едуард Брансфийлд]] от [[Кралски флот|Кралския флот]] и през 1825 г. е наименуван от британския антарктически мореплавател [[Джеймс Уедъл]] в чест на своя откривател лейтенант [[Едуард Брансфийлд]].<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с.&nbsp;48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>
Протокът е открит през януари 1820 г. от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант [[Едуард Брансфийлд]] от [[Кралски флот|Кралския флот]] и през 1825 г. е наименуван от британския антарктически мореплавател [[Джеймс Уедъл]] в чест на своя откривател лейтенант [[Едуард Брансфийлд]].<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. [https://www.researchgate.net/publication/318421288_Antarctic_Nature_History_Utilization_Geographic_Names_and_Bulgarian_Participation_in_Bulgarian ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref>


Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено подводни планини. През по-ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. <ref>Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.</ref>
Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено подводни планини. През по-ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. <ref>Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.</ref>

Версия от 19:11, 5 януари 2020

Изглед към протока от билото на планината Тангра на остров Ливингстън; на хоризонта се вижда Антарктическия полуостров

Протока Брансфийлд е разположен между Южните Шетландски острови на север и Антарктическия полуостров на юг, като свързва море Белингсхаузен на Тихия океан на запад с море Скотия на Атлантическия океан на изток. Дължина около 300 km, ширина до 100 km. В северната му част са разположени островите Лоу и Десепшън (от Южните Шетландски острови), а в южната – островите Хозисън, Тринити, Тауер, Астролабия и др.

Протокът е открит през януари 1820 г. от британския тюленоловец Уилям Смит и лейтенант Едуард Брансфийлд от Кралския флот и през 1825 г. е наименуван от британския антарктически мореплавател Джеймс Уедъл в чест на своя откривател лейтенант Едуард Брансфийлд.[1]

Под морското равнище дъното на пролива Брансфийлд е набраздено подводни планини. През по-ранни епохи в района е имало силна земетръсна активност и вулканизъм, но сега е затихнала и земните пластове са по скоро статични. [2]

На 23 ноември 2007, корабът „MS Explorer“ се удря в айсберг и потъва. Всички 154 пасажери са спасени.

Вижте също

Източници

  1. Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48 – 51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  2. Hatzky, Jörn (2005): The Orca Seamount Region, Antarctica (Sect. 5.5.2). In: Peter C. Wille (ed.), Sound Images of the Ocean in Research and Monitoring, Springer-Verlag Berlin.