Васил Манчев: Разлика между версии

Васил Манчев
	Васил Манчев
български просветен деец
Роден	1832 г. Свищов, Османска империя
Починал	1907 г. (75 г.) ?

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:48, 6 януари 2020

Вижте пояснителната страница за други личности с името Манчев.

Васил Манчев е български учител и възрожденец.

Биография

Роден е през 1832 година в Свищов, където получава солидно образование в елинското училище на Емануил Васкидович, при Георги Владикин и Христаки Павлович. Продължава образованието си в Букурещ, учи френски, италиански и други езици и установява близки връзки с български и турски търговци и първенци. Става учител в Свищов през 1858 – 60 г. Между 1860 – 1865 година работи в българско училище в Битоля, заради което е често клеветен от местните гъркомани^[1]. Макар и невинен, е заточен от Мидхат паша за назидание в Енгюре през 1867 – 1873 г. Пандели Кисимов отбелязва: „Мидхат паша излови и изпрати на заточение много свищовски младежи, между които и учителя Васил Манчев. Той последний на 1873 г. биде освободен и се завърна в Цариград от Енгюре“^[2].

Написва Спомени. Дописки, писма.

Бележки

[1] Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005 г.

[2] Спомени. Дописки, писма, 15. Заточението

[1]

[2]

@@ Ред 3: / Ред 3: @@
 | име              = Васил Манчев
 | портрет          = dot.png
-| описание         =  български просветен деец
+| описание         = български просветен деец
 | роден-място      = [[Свищов]], [[Османска империя]]
 | починал-място    = ?
@@ Ред 10: / Ред 10: @@
 == Биография ==
-Роден е през 1832 година в Свищов, където получава солидно образование в елинското училище на [[Емануил Васкидович]], при [[Георги Владикин]] и [[Христаки Павлович]]. Продължава образованието си в Букурещ, учи френски, италиански и други езици и установява близки връзки с български и турски търговци и първенци. Става учител в [[Свищов]] през 1858-60 г. Между 1860-1865 година работи в българско училище в Битоля, заради което е често клеветен от местните гъркомани<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/new_books/galchev/galchev.html Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005 г.]</ref>. Макар и невинен, е заточен от [[Мидхат паша]] за назидание в [[Анкара|Енгюре]] през 1867-1873 г. [[Пандели Кисимов]] отбелязва:'' „Мидхат паша излови и изпрати на заточение много свищовски младежи, между които и учителя Васил Манчев. Той последний на 1873 г. биде освободен и се завърна в Цариград от Енгюре“''<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/vm/ Спомени. Дописки, писма, 15. Заточението]</ref>.
+Роден е през 1832 година в Свищов, където получава солидно образование в елинското училище на [[Емануил Васкидович]], при [[Георги Владикин]] и [[Христаки Павлович]]. Продължава образованието си в Букурещ, учи френски, италиански и други езици и установява близки връзки с български и турски търговци и първенци. Става учител в [[Свищов]] през 1858 – 60 г. Между 1860 – 1865 година работи в българско училище в Битоля, заради което е често клеветен от местните гъркомани<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/new_books/galchev/galchev.html Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005 г.]</ref>. Макар и невинен, е заточен от [[Мидхат паша]] за назидание в [[Анкара|Енгюре]] през 1867 – 1873 г. [[Пандели Кисимов]] отбелязва:'' „Мидхат паша излови и изпрати на заточение много свищовски младежи, между които и учителя Васил Манчев. Той последний на 1873 г. биде освободен и се завърна в Цариград от Енгюре“''<ref>[http://www.kroraina.com/knigi/bmark/vm/ Спомени. Дописки, писма, 15. Заточението]</ref>.
 Написва ''Спомени. Дописки, писма''.