Йоан Драгаш: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| портрет= Unknown nobleman, Beluća Monastery.jpg |
| портрет= Unknown nobleman, Beluća Monastery.jpg |
||
| описание= деспот |
| описание= деспот |
||
| роден-място= |
| роден-място= |
||
| починал-място= неизв. |
| починал-място= неизв. |
||
| герб = Zegligovic Coat of Arms.png |
|||
}} |
}} |
||
Версия от 18:24, 6 януари 2020
Йоан Драгаш | |
деспот | |
Роден |
1343 г.
|
---|---|
Починал | 1378 г.
неизв. |
Семейство | |
Род | Деяновци |
Баща | Деян |
Майка | Теодора-Евдокия |
Братя/сестри | Жарко Константин Драгаш Мария Теодора |
Йоан Драгаш в Общомедия |
Йоан Драгаш, Иван Драгаш или в османските източници Саруяр е феодален владетел на Велбъждското деспотство, син на деспот Деян.
След смъртта на баща си, заедно с втората си майка Теодора и брат си Константин наследява цялата територия на деспотството, разположено между реките Струма и Вардар. Под документите се подписва с титлата „деспот“. Сече свои монети в монетарницата в Охрид. [1] В крайна сметка наследствените земи са поделени между двамата братя и Йоан Драгаш управлява североизточно от Струмица. Този район е и първият, който попада под ударите на нашествието на Лала Шахин след битката при Черномен. Въпреки съпротивата на наричания от османците Саруяр, той е принуден да се обяви за васал пред османския военачалник[2]. В крайна сметка Йоан Драгаш – Саруяр се замонашва и отстъпва своите земи на брат си Константин Драгаш.
Източници
- ↑ Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ. БАН, 1988.
- ↑ Христо Матанов, Залезът на средновековна България, С., изд. Изток-Запад, 2016. ISBN 9786191528219
Вижте също
Деян Драгаш | → | Велбъждски деспот (1371 г. – 1378 г.) | → | Константин Драгаш |