Руско-иранска война (1826 – 1828): Разлика между версии
м без right/дясно в картинки (x1) |
+ шаблон |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Военен конфликт |
|||
[[File:Map Caucasus War (1809-1817) by Anosov.jpg|330п|мини|Политическа карта на Южен Кавказ в навечерието на войната]] |
|||
| име = Руско-иранска война |
|||
| картинка = Battle near Elisavetpol.jpg |
|||
| период = май 1826 – 22 февруари 1828 г. |
|||
| място = [[Задкавказие]], Северен [[Иран]] |
|||
| резултат = • Победа за Руската империя<br>• Туркманчайски мирен договор |
|||
| страна1 = {{флагче с име|Руска империя}} |
|||
| страна2 = {{флагче с име|Персия}} |
|||
| командир1 = {{флагче|Руска империя}} Алексей Ермолов<br>{{флагче|Руска империя}} Валериан Мадатов<br>{{флагче|Руска империя}} [[Иван Паскевич]] |
|||
| командир2 = {{флагче|Персия}} Фетх Али-шах<br>{{флагче|Персия}} Абас Мирза |
|||
| сила1 = 34 000 |
|||
| сила2 = 35 000 – 50 000 |
|||
| карта = Map Caucasus War (1809-1817) by Anosov.jpg |
|||
}} |
|||
| ⚫ | |||
| ⚫ | С [[Гюлистански договор|Гюлистанския договор]], резултат на [[Руско-иранска война (1804-1813)|предходната война]] между двете държави, през 1813 година иранският шах признава руската власт над [[Грузия]], [[Дагестан]] и Северен [[Азербайджан]]. Мирът трае до 1826, когато властта в [[Техеран]] е завзета от реваншистки настроения принц [[Абас Мирза]]. През юли иранските войски предприемат внезапно нападение в руски Азербайджан. Отделни техни отряди достигат до [[Баку]], други завземат [[Гянджа|Елизаветпол]], но основните сили са задържани повече от месец в [[Карабах]] с обсадата на крепостта Шуша. Иранското нашествие предизвиква въстание на част от местните мюсюлмани срещу руската власт, която на свой ред мобилизира арменско и грузинско опълчение. Иранските войски са неколкократно по-многобройни, но в обучението, организацията и въоръжението си отстъпват решително на руснаците. В началото на септември напредващият към [[Тифлис]] ирански авангард е разбит край река Шамхор. Скоро след това в сражението при Елизаветпол армията на Абас Мирза е разгромена прогонена на юг от река [[Аракс]]. През пролетта на 1827 руският главнокомандващ генерал [[Паскевич]] предприема настъпление срещу [[Нахичеван (град)|Нахичеван]] и [[Ереван]]. След поредица от сражения и обсади войските на Абас Мирза търпят нови поражения, а двата града и областите им падат в руски ръце. През октомври Паскевич достига и завзема [[Тебриз]], с което принуждава [[Шах (титла)|шаха]] да иска мир. [[Руско-турска война (1828-1829)|Изострянето на руско-турските отношения]] покрай [[Гръцка война за независимост|гръцкото освободително въстание]] дава надежди на иранското правителство на [[Гръцка война за независимост|турска]] помощ. Завземането на [[Урмия]] и [[Ардабил]] от руснаците през януари 1828 обаче отказва шаха от опитите да протака преговорите. С [[Туркманчайски договор|Туркманчайския мирен договор]] от февруари същата година Иран признава поражението си, отстъпвайки Ереванското и Нахичеванското ханство на Русия.<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363 – 365;{{Br}}Огарков, Н. В. (гл. ред.). Советская военная энциклопедия. Том 7. Москва, 1980. стр. 182 – 183</ref> |
||
| ⚫ | |||
| ⚫ | С [[Гюлистански договор|Гюлистанския договор]], резултат на [[Руско-иранска война (1804-1813)|предходната война]] между двете държави, през 1813 година иранският шах признава руската власт над [[Грузия]], [[Дагестан]] и Северен [[Азербайджан]]. Мирът трае до 1826, когато властта в [[Техеран]] е завзета от реваншистки настроения принц [[Абас Мирза]]. През юли иранските войски предприемат внезапно нападение в руски Азербайджан. Отделни техни отряди достигат до [[Баку]], други завземат [[Гянджа|Елизаветпол]], но основните сили са задържани повече от месец в [[Карабах]] с обсадата на крепостта Шуша. Иранското нашествие предизвиква въстание на част от местните мюсюлмани срещу руската власт, която на свой ред мобилизира арменско и грузинско опълчение. Иранските войски са неколкократно по-многобройни, но в обучението, организацията и въоръжението си отстъпват решително на руснаците. В началото на септември напредващият към [[Тифлис]] ирански авангард е разбит край река Шамхор. Скоро след това в сражението при Елизаветпол армията на Абас Мирза е разгромена прогонена на юг от река [[Аракс]]. През пролетта на 1827 руският главнокомандващ генерал [[Паскевич]] предприема настъпление срещу [[Нахичеван (град)|Нахичеван]] и [[Ереван]]. След поредица от сражения и обсади войските на Абас Мирза търпят нови поражения, а двата града и областите им падат в руски ръце. През октомври Паскевич достига и завзема [[Тебриз]], с което принуждава [[Шах (титла)|шаха]] да иска мир. [[Руско-турска война (1828-1829)|Изострянето на руско-турските отношения]] покрай [[Гръцка война за независимост|гръцкото освободително въстание]] дава надежди на иранското правителство на [[Гръцка война за независимост|турска]] помощ. Завземането на [[Урмия]] и [[Ардабил]] от руснаците през януари 1828 обаче отказва шаха от опитите да протака преговорите. С [[Туркманчайски договор|Туркманчайския мирен договор]] от февруари същата година Иран признава поражението си, отстъпвайки Ереванското и Нахичеванското ханство на Русия.<ref>Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363 |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
[[Категория:Руско-ирански войни]] |
[[Категория:Руско-ирански войни]] |
||
Версия от 15:36, 7 януари 2020
| Руско-иранска война | |||
 | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | май 1826 – 22 февруари 1828 г. | ||
| Място | Задкавказие, Северен Иран | ||
| Резултат | • Победа за Руската империя • Туркманчайски мирен договор | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
| Жертви и загуби | |||
_by_Anosov.jpg) | |||
| Руско-иранска война в Общомедия | |||
Руско-иранската война от 1826 – 1828 година е развръзката на вековния конфликт между Руската империя и Иран за господство над Кавказ и Прикаспийския регион.
С Гюлистанския договор, резултат на предходната война между двете държави, през 1813 година иранският шах признава руската власт над Грузия, Дагестан и Северен Азербайджан. Мирът трае до 1826, когато властта в Техеран е завзета от реваншистки настроения принц Абас Мирза. През юли иранските войски предприемат внезапно нападение в руски Азербайджан. Отделни техни отряди достигат до Баку, други завземат Елизаветпол, но основните сили са задържани повече от месец в Карабах с обсадата на крепостта Шуша. Иранското нашествие предизвиква въстание на част от местните мюсюлмани срещу руската власт, която на свой ред мобилизира арменско и грузинско опълчение. Иранските войски са неколкократно по-многобройни, но в обучението, организацията и въоръжението си отстъпват решително на руснаците. В началото на септември напредващият към Тифлис ирански авангард е разбит край река Шамхор. Скоро след това в сражението при Елизаветпол армията на Абас Мирза е разгромена прогонена на юг от река Аракс. През пролетта на 1827 руският главнокомандващ генерал Паскевич предприема настъпление срещу Нахичеван и Ереван. След поредица от сражения и обсади войските на Абас Мирза търпят нови поражения, а двата града и областите им падат в руски ръце. През октомври Паскевич достига и завзема Тебриз, с което принуждава шаха да иска мир. Изострянето на руско-турските отношения покрай гръцкото освободително въстание дава надежди на иранското правителство на турска помощ. Завземането на Урмия и Ардабил от руснаците през януари 1828 обаче отказва шаха от опитите да протака преговорите. С Туркманчайския мирен договор от февруари същата година Иран признава поражението си, отстъпвайки Ереванското и Нахичеванското ханство на Русия.[1]
Източници
- ↑ Жуков, Е. М. (ред.). Советская историческая энциклопедия. Том 12. Москва, 1969. Стр. 363 – 365;
Огарков, Н. В. (гл. ред.). Советская военная энциклопедия. Том 7. Москва, 1980. стр. 182 – 183