Шипченска битка (юли 1877): Разлика между версии

Първа битка при Шипка
	Първа битка при Шипка
Руско-турска война (1877–1878)
	връх Шипка
Информация
Период	4 – 7 юли / 16 юли–19 юли 1877
Място	Шипченски проход
Резултат	Победа за Русия
Територия	Балкански полуостров
Страни в конфликта
Русия	Османска империя
Командири и лидери
генерал-лейтенант Йосиф Гурко; генерал-лейтенант Николай Святополк-Мирски	Ахмед Хулюси паша
Сили
Преден отряд, Габровски отряд (4-га Стрелкова бригада, 30-ги Донски Казашки полк, 36т-и Орловски пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия).	Османска империя Шипченски османски отряд 4700 офицери и войници
Жертви и загуби
около 350 убити и раненни	неизвестни

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 10:36, 8 януари 2020

Вижте пояснителната страница за други значения на Шипченска битка.

Шипченска битка от юли 1877 г. е първата борба в Шипченския проход. В резултат на битката Руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете за прохода имат решаващо значение за развръщане на първоначалното руско настъпление в хода на Руско-турската война (1877-1878).

Оперативна обстановка

След десанта през река Дунав в края на юни 1877 г., руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Близка задача е установяване контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския проход, чрез действия на Габровския отряд. Формиран е от части на 9-а пехотна дивизия с командир е генерал-майор Валериан Дерожински. Предвиден е и комбиниран удар от юг от части на Предния руски отряд.

Като оценява стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север на Средното беклеме, Кадийската стена, връх Узункуш, връх Шипка и връх Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4700 офицери и войници с командир Ахмед Хулюси паша.

Бойни действия

На 4 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табора от връх Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, командира на 9-га пехотна дивизия генерал-майор Николай Святополк-Мирски, поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната с командир подполковник Хоменко към обяд на 5 юли превзема село Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на връх Шипка и се отправя към Химитлийския прохо'. Средната с командир полковник Густав Линдстрьом нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата с командир капитан Кончалов предприема обходно движение и достига връх Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в град Габрово.

Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата от две сотни пластуни настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната с командир полковник Климентович обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до връх Демиртепе и настъпва срещу връх Свети Никола и връх Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.

Вижте също

Източници

Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116 – 117, 142 – 143.

@@ Ред 6: / Ред 6: @@
 | описание  = връх Шипка
 | период    = 4 – 7 юли / [[16 юли]]–[[19 юли]] [[1877]]
-| място     = [[Шипченски проход]], [[България]]
+| място     = [[Шипченски проход]]
 | причина   =
 | повод     =
@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 | страна1   = {{флагче с име|Русия|1877}}
 | страна2   = {{флагче с име|Османска империя|1877}}
-| командир1 = {{флагче|Русия|1877}} [[Йосиф Гурко]]<br>{{флагче|Русия|1877}} [[Николай Святополк-Мирски]]
+| командир1 = {{флагче|Русия|1877}} генерал-лейтенант [[Йосиф Гурко]]<br>{{флагче|Русия|1877}} генерал-лейтенант [[Николай Святополк-Мирски]]
-| командир2 = {{флагче|Османска империя|1877}} [[Ахмед Хулюси паша]]
+| командир2 = {{флагче|Османска империя|1877}} Ахмед Хулюси паша
-| сила1     =[[Преден отряд]], [[Габровски отряд]] (IV-а Стрелкова бригада, XXX-и Донски Казашки полк, XXXVI-и Орловски Пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия).
+| сила1     ={{флагче|Русия|1877}} [[Преден отряд]], [[Габровски отряд]] (4-га Стрелкова бригада, 30-ги Донски Казашки полк, 36т-и Орловски пехотен полк, две пластунски сотни и 10 оръдия).
-| сила2     =Шипченски отряд 4700
+| сила2     ={{флагче с име|Османска империя|1877}} Шипченски османски отряд 4700 офицери и войници
-| жертви1   = ок. 350 убити и раненни
+| жертви1   = около 350 убити и раненни
 | жертви2   = неизвестни
 }}
 {{Руско-турска война от 1877-1878}}
-'''Шипченска битка от юли 1877 г.''' е първото сражение в Шипченския проход в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] от 1877 – 1878 г., състояло се на 4 – 7/16 –19 юли [[1877]] година. В резултат на битката [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Руската армия]] установява контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], най-удобната и пряка връзка между [[Северна България|Северна]] и [[Южна България]]. Боевете в прохода имат решаващо значение за развръщане на руските настъпателни действия.
+'''Шипченска битка от юли 1877 г.''' е първата борба в Шипченския проход. В резултат на битката [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Руската армия]] установява контрол над [[Шипченски проход|Шипченския проход]], най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете за прохода имат решаващо значение за развръщане на първоначалното руско настъпление в хода на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]].
+==Оперативна обстановка ==
-== Шипченска битка (юли 1877) ==
+След десанта [[Битка при Свищов|през река Дунав]] в края на юни 1877 г.,  руското командване изпраща към вътрешността на страната [[Преден отряд|Предния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко]]. Близка задача е установяване контрол над проходите в [[Стара планина]]. След [[Преминаване на Предния отряд през Хаинбоазкия проход|овладяване на Хаинбоазкия проход]] е планирано и превземането на [[Шипченския проход]], чрез действия на [[Габровски отряд|Габровския отряд]]. Формиран е от части на 9-а пехотна дивизия с командир е генерал-майор [[Валериан Дерожински]]. Предвиден е и комбиниран удар от юг от части на Предния руски отряд.
-=== Разположение на силите ===
-След десанта през р. [[Дунав]] в края на юни, руското командване изпраща към вътрешността на страната [[Преден отряд|Предния отряд]] под командването на [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]. Близка задача е установяване контрол над проходите в [[Стара планина]]. След овладяване на [[Хаинбоаз|''Хаинбоазкия проход'']] е планирано и превземането на ''[[Шипченския проход]]'', чрез комбинирани действия с [[Габровски отряд|Габровския отряд]]. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия. Командир е [[генерал-майор]] [[Валериан Дерожински]]. Оценяващо стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север – ''Средното беклеме'', ''Кадийската стена'', връх ''Узункуш'', връх ''Шипка'' и връх ''Свети Никола''. Отбраната е възложена на отряд от 4700 войника (командир Ахмед Хулюси паша).
+Като оценява стратегическото значение на прохода, османското командване изгражда на него пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север на Средното беклеме, Кадийската стена, връх Узункуш, връх Шипка и връх Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4700 офицери и войници с командир Ахмед Хулюси паша.
-=== Бойни действия ===
-На 4/16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски [[табур]]а от връх ''Голям Бедек'', които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]] (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз [[Николай Николаевич]] е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната ([[подполковник]] Хоменко) към обяд на 5/17 юли превзема с. [[Зелено дърво]], обстрелва противниковите позиции на връх ''Шипка'' и се отправя към ''Химитлийския проход''. Средната (подполковник Линдстрьом) нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата ([[капитан]] Кончалов) предприема обходно движение и достига връх ''Демиртепе''. Провежда неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.
+== Бойни действия ==
-Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6/17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата (две сотни пластуни) настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната (полковник Климентович) обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до връх ''Демиртепе''. Настъпва срещу връх ''Свети Никола'' и връх ''Шипка''. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7/19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.
+На 4 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табора от връх Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, командира на 9-га пехотна дивизия генерал-майор [[Николай Святополк-Мирски]], поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз [[Николай Николаевич]] е предприемане на енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони. Дясната с командир подполковник Хоменко към обяд на 5 юли превзема село [[Зелено дърво]], обстрелва противниковите позиции на връх Шипка и се отправя към Химитлийския прохо'. Средната с командир полковник Густав Линдстрьом нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата с командир капитан Кончалов предприема обходно движение и достига връх Демиртепе. Провежда неравен бой и привечер се връща в град Габрово.
+Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 6 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата от две сотни пластуни настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната с командир полковник Климентович обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до връх Демиртепе и настъпва срещу връх Свети Никола и връх Шипка. Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг. За да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. В същото време се прегрупира и атакува колоната, която отстъпва. След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 7 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.
 == Вижте също ==
@@ Ред 38: / Ред 39: @@
 == Източници ==
-* Георгиев Георги, Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116 – 117, 142 – 143
+* Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ"П.Берон", София, 1986, с. 82,116 – 117, 142 – 143.
 [[Категория:Шипченска битка|*Шипченска битка, 1877, 07]]