Киликия: Разлика между версии
→Вижте също: +1 |
Редакция без резюме |
||
| Ред 49: | Ред 49: | ||
През II хилядолетие пр.н.е. влиза в състава на [[Хетско царство|Хетското царство]], а от XII до VI века пр.н.е. на територията на Киликия са съществували едно или няколко независими [[Сирохетски царства]], като от VI век пр.н.е. Киликия влиза в състава на персийското царство на [[Ахемениди]]те. В [[333 г. пр.н.е.]] е завладяна от [[Александър Македонски]], който едва не се удавил, докато се къпал в река [[Гьоксу (река)|Киднос]], където по-късно се удавя император [[Фридрих I Барбароса]] по време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. От [[297 г. пр.н.е.]] до [[190 г. пр.н.е.]] областта се намира във властта на [[Селевкиди]]те. |
През II хилядолетие пр.н.е. влиза в състава на [[Хетско царство|Хетското царство]], а от XII до VI века пр.н.е. на територията на Киликия са съществували едно или няколко независими [[Сирохетски царства]], като от VI век пр.н.е. Киликия влиза в състава на персийското царство на [[Ахемениди]]те. В [[333 г. пр.н.е.]] е завладяна от [[Александър Македонски]], който едва не се удавил, докато се къпал в река [[Гьоксу (река)|Киднос]], където по-късно се удавя император [[Фридрих I Барбароса]] по време на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. От [[297 г. пр.н.е.]] до [[190 г. пр.н.е.]] областта се намира във властта на [[Селевкиди]]те. |
||
Преди периода на римското владичество Киликия е свърталище на [[пират]]и. Плацдарм в Киликия завладява за [[Сенатски провинции|сената и народа на Рим]] от [[Марк Антоний Оратор]] още през 103 г. пр.н.е. [[Помпей Велики]] в [[67 г. пр.н.е.]] окончателно ликвидира пиратската заплаха и след [[битка при Коракесион|разгрома на]] знаменитата пиратска база [[Алания (Турция)|Коракесион]] ''Тарс'' става столица на римската провинция. Първи [[проконсул]] на Киликия е [[Луций Корнелий Сула]], а през [[51 г. пр.н.е.]] на тази длъжност е назначен [[Цицерон]], който я заема около година. Неговата задача е да осигури лоялността на царя на съседната |
Преди периода на римското владичество Киликия е свърталище на [[пират]]и. Плацдарм в Киликия завладява за [[Сенатски провинции|сената и народа на Рим]] от [[Марк Антоний Оратор]] още през 103 г. пр.н.е. [[Помпей Велики]] в [[67 г. пр.н.е.]] окончателно ликвидира пиратската заплаха и след [[битка при Коракесион|разгрома на]] знаменитата пиратска база [[Алания (Турция)|Коракесион]] ''Тарс'' става столица на римската провинция. Първи [[проконсул]] на Киликия е [[Луций Корнелий Сула]], а през [[51 г. пр.н.е.]] на тази длъжност е назначен [[Цицерон]], който я заема около година. Неговата задача е да осигури лоялността на царя на съседната васална Кападокия [[Ариобарзан III (Кападокия)|Ариобарзан III]], което постига без военни действия<ref>Everitt, A. „Cicero: The Life and Times of Rome's Greatest Politician“ (2001), pp. 186 – 88</ref>. |
||
В Римски Тарс около 10 г. е роден един от евангелистите на [[Нов Завет|Новия Завет]] [[Павел (апостол)|апостол Павел]]. |
В Римски Тарс около 10 г. е роден един от евангелистите на [[Нов Завет|Новия Завет]] [[Павел (апостол)|апостол Павел]]. |
||
Версия от 13:26, 10 януари 2020
| Римска Киликия Provincia Cilicia ἐπαρχία Κιλικίας | |
| — Римска сенатска и имперска провинция — | |
| 64 пр.н.е – 638 г. | |
 Герб | |
 | |
| Континент | Азия |
|---|---|
| Столица | Тарс |
| Римски сенат | |
| управител: | Проконсул |
| период: | 64 – 24 пр.н.е |
| Император | |
| управител: | Легат |
| период: | 24 пр.н.е – 297 г. |
| управител: | Консулар |
| период: | 297 – 638 г. |
| История | Античност |
| Арабско завоюване на Сирия | 634 – 638 |
| |
| Днес част от |  Турция |
| Римска Киликия Provincia Cilicia ἐπαρχία Κιλικίας в Общомедия | |
Киликия (на турски: Kilikya; на гръцки: Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия. На север и запад е оградена от планините Тавър, на изток от Антитавър, а на юг излиза на Средиземно море. В географско отношение се състои от два много различни региона – западен планински и източен – плодородна равнина. В древността оттук е минавал единственият път от Мала Азия към Сирия[1]. Главни градове в областта са Тарс, Адана, Селинонт, Аназарбус.
През II хилядолетие пр.н.е. влиза в състава на Хетското царство, а от XII до VI века пр.н.е. на територията на Киликия са съществували едно или няколко независими Сирохетски царства, като от VI век пр.н.е. Киликия влиза в състава на персийското царство на Ахеменидите. В 333 г. пр.н.е. е завладяна от Александър Македонски, който едва не се удавил, докато се къпал в река Киднос, където по-късно се удавя император Фридрих I Барбароса по време на Третия кръстоносен поход. От 297 г. пр.н.е. до 190 г. пр.н.е. областта се намира във властта на Селевкидите.
Преди периода на римското владичество Киликия е свърталище на пирати. Плацдарм в Киликия завладява за сената и народа на Рим от Марк Антоний Оратор още през 103 г. пр.н.е. Помпей Велики в 67 г. пр.н.е. окончателно ликвидира пиратската заплаха и след разгрома на знаменитата пиратска база Коракесион Тарс става столица на римската провинция. Първи проконсул на Киликия е Луций Корнелий Сула, а през 51 г. пр.н.е. на тази длъжност е назначен Цицерон, който я заема около година. Неговата задача е да осигури лоялността на царя на съседната васална Кападокия Ариобарзан III, което постига без военни действия[2].
В Римски Тарс около 10 г. е роден един от евангелистите на Новия Завет апостол Павел.
Първият кръстоносен поход възражда Арменското кралство Киликия през 1097 – 1098 г.
-
Крепостта Мамур, строена за защита от пирати -
Триумфалната арка в Аназарбус -
Акрополът на Кастабала -
Киликийска Армения, 1199 – 1375
Източници
- ↑ Cilicia | ancient district, Anatolia // Encyclopedia Britannica. Посетен на 29 октомври 2019. (на английски)
- ↑ Everitt, A. „Cicero: The Life and Times of Rome's Greatest Politician“ (2001), pp. 186 – 88
Вижте също
- Килик (митология)
- Арменско кралство Киликия
| |||||
| |||||||
| |||||||
Шаблон:Древен Рим-мъниче Шаблон:Турция-мъниче
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cilicia (Roman province) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |