Астролабия: Разлика между версии
Daggerstab (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Daggerstab (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Image:Astrolabe-Persian-18C.jpg|thumb|right|Персийска астролабия от XVIII век]] |
[[Image:Astrolabe-Persian-18C.jpg|thumb|right|Персийска астролабия от XVIII век]] |
||
'''Астролабия''' е древен астрономически уред, появил се за пръв път в [[древна Гърция]]. Вероятно първообразът на астролабията е дело на древногръцкият астроном [[Хипарх]] ([[2 век пр. |
'''Астролабия''' е древен астрономически уред, появил се за пръв път в [[древна Гърция]]. Вероятно първообразът на астролабията е дело на древногръцкият астроном [[Хипарх]] ([[2 век пр.н.е.]]), а уредът за измерване на положението на звездите е създаден от [[Клавдий Птолемей]] ([[2 век]]). |
||
По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат ([[9 век|9]] – [[11 век]]) астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на [[математика]]та (проективна геометрия, отчитане на сферичните небесни координати и др.) и [[астрономия]]та (определяне на координатите на постоянните звезди, отчитане на движението на [[Слънце]]то и [[Луната]] и др.) – а именно тези науки бурно се развиват в арабския свят. |
По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат ([[9 век|9]] – [[11 век]]) астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на [[математика]]та (проективна геометрия, отчитане на сферичните небесни координати и др.) и [[астрономия]]та (определяне на координатите на постоянните звезди, отчитане на движението на [[Слънце]]то и [[Луната]] и др.) – а именно тези науки бурно се развиват в арабския свят. |
Версия от 09:09, 26 май 2007
Астролабия е древен астрономически уред, появил се за пръв път в древна Гърция. Вероятно първообразът на астролабията е дело на древногръцкият астроном Хипарх (2 век пр.н.е.), а уредът за измерване на положението на звездите е създаден от Клавдий Птолемей (2 век).
По-късно арабите усъвършенстват астролабията и започват да я използват за определяне на часа, продължителността на деня и нощта, за някои математически изчисления и дори за астрологически изчисления. В периода на разцвет на арабския халифат (9 – 11 век) астролабиите са широко разпространени. За тяхната направа са необходими познания от областта на математиката (проективна геометрия, отчитане на сферичните небесни координати и др.) и астрономията (определяне на координатите на постоянните звезди, отчитане на движението на Слънцето и Луната и др.) – а именно тези науки бурно се развиват в арабския свят.
Приблизително около Х и ІХ век (объркани векове?) астролабиите стават известни в западна Европа. Първо се използват арабски уреди, а по-късно те се изработват в европейски работилници. През 16 век при изработването им започват да се отчитат европейските географски ширини за да може този уред по-добре да бъде приспособен към европейските условия. Европейските майстори занаятчии, подобно на арабските си предшественици, отделят специално внимание на художественото оформление на астролабията. Тя става модна и колекционерска вещ в кралските дворове.