Ероуз: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
м излишен празен ред
Ред 50: Ред 50:


Към средата на 2002 година парите свършват и отборът банкрутира, без да е завършил сезона.
Към средата на 2002 година парите свършват и отборът банкрутира, без да е завършил сезона.



{{Ероуз}}
{{Ероуз}}

Версия от 16:44, 10 януари 2020

Ероуз Гранд При Интернейшънъл
БазаЛинфийлд
Великобритания
Основател Том Уокиншоу
Известни пилоти Деймън Хил
Рикардо Патрезе
Хайнц-Харолд Френцен
Микеле Алборето
Герхард Бергер
Тиери Бутсен
ШасиTWR Arrows A--(1977-1991; 1997-2002)
Footwork Arrows FA--(1992-1996)
ДвигателХарт
Муген-Хонда
Ямаха
Косуърт
Участие във Формула 1
Дебют1978 ГН Бразилия
Активност1978-2002
Състезания368
Шампион-
Шампион при пилотите-
Победи-
Общо точки164
Първи позиции1
НБО-
Първа победа-
Последна победа-
Последен старт2002 ГН Германия
Ероуз в Общомедия

Ероуз Гран При Интернейшънъл (на английски: Arrows Grand Prix International) е бивш тим от Формула 1, участник в Световният шампионат на Формула 1 от19772002 г.

Познат през годините е познат и като Футуърк Харт (на английски: Footwork).

История

Основана е през 1977 година с подкрепата на италианския финансист Франко Амброзио. Названието "Arrows" ("Стрели") происходжда от абревиатурата на имената на основателите: Франко Амброзио, Алан Рис, Джеки Оливер, Дейв Уос и Тони Саусгейт. Отбора е създаден след като основателите на новия екип губят екипа „Шадоу“ (на английски: Shadow).

Първоначално базата на „Ероуз“ е в английския град Милтън Кинс, където е създаден първия болид, само за 53 дни. От „Ероуз“ сключват договор с италианския пилот Рикардо Патрезе, който печели и първите точкиза екипа, завършвайки трети в състезанието за Голямата награда на САЩ-Запад.

Амброзио напуска тима в началото на 90-те години в связи, тъй като е вкаран в затвора за нарушения на финансовото законодателство на Италия и финансови машинации (част от операцията „Чисти ръце“, по дело срещу корупцията при политици и предприемачи в Италия). В същото време от бившия тим „Шадоу“ обвиняват „Ероуз“ в нарушения на авторските права, заявявайки че болида „Ероуз ФА/1 (Arrows FA/1)“ е копие на проекта „Шадоу ДН9 (Shadow DN9)“. И преди Голямата награда на Австрия - 1978 лондонския Върховен Съд удовлетворява претенциите на „Шадоу“ към „Ероуз“, забранявайки да използват болида „Ероуз ФА/1 (Arrows FA/1)“ в стартове от Формула 1.

Деймън Хил с „Ероуз“ в Голямата награда на Великобритания 1997.

Футуърк Ероуз

Японския бизнесмен Казуо Ито става ключов инвеститор в „Ероуз“ през 1990 година. Върху болидите е поставено новото лого на екипа - „Фотуорк“, а през 1991 година екипа официално приема името „Фотуорк“. През 1991 година закупуват двигатели Порше, но резултатите не са според очакванията. След незадоволителното представяне на „Порше“, през 1992 в екипа вече използват двигатели от доказаният производител - Муген - дъщерна компания на „Хонда“ за разработка и производство на двигатели за различни спортни серии. „Ероуз“ се състезава с името Футуърк до 1996 года, когато отново приема името „Ероуз“.

TWR Ероуз

През март 1996 година, екипа е закупен от предприемача Том Уокиншоу, оглавяващ „TWR Group“, а през септември Уокиншоу подписва договор със Световният шампион от Формула 1 за същата година Деймън Хил (Damon Hill) за първи пилот, и наема бразилеца Педро Диниз за втори пилот. С номер „1“ на болида и с двигателите на Ямаха, болида не успява да завърши много от първите състезания в началото на сезона, въпреки добрите карания на Деймън Хил.

Болид „Ориндж Ероуз“ в Голямата награда на САЩ, 2000 година
Френцен състезаващ за Ероуз през 2002 за Голямата награда на Франция

В средата на годината, в старта за Голямата награда на Унгария - 1997 година, Хил прави фурор, създавайки най-доброто състезание за „Ероуз“ в историята на екипа и най-запомнящото се състезание в Унгария от години. След като тръгва от втора позиция на старта, след Михаел Шумахер, още в края на първата обиколка Хил вече е начало. До края на състезанието е натрупал почти една минута преднина пред следващите го пилоти. В последната обиколка получава повреда в скоростната кутия и неможейки да сменява предавките продължава към финала, но само метри преди края е изпреварен от бившия си съотборник в Уилямс и бъдещ Световен шампион Жак Вилньов.

В края на сезона Уокиншоу заменя двигателите Ямаха с такива произведени от Браян Харт, макар и модел от 1995 година. Двигателите са преработени и се състезават под името "Ероуз" през 1998 и 1999 година, след което са заменени от Супертек(2000), Аижатех(2001) и Косуърт(2002).

Към средата на 2002 година парите свършват и отборът банкрутира, без да е завършил сезона.