Инсулин: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 02:22, 11 януари 2020

Инсулинът е хормон, който се произвежда от панкреаса (задстомашната жлеза).^[1] Той е с хипогликемично действие, противоположно на това на епинефрина, глюкокортикоидите и растежния хормон, които повишават нивото на кръвната захар и се означават като контраинсуларни хормони. Инсулинът повишава отлагането на липиди в мастната тъкан, понижава концентрацията на свободните мастни киселини и инхибира метаболизма на белтъците, способства за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите, по-специално в черния дроб и мускулите, и превръщането ѝ в гликоген.

Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава нивото на кръвната захар. При недостиг на инсулин в организма настъпва болестно състояние – диабет.

Откриване

През 1869 г. Пол Лангерханс, студент по медицина в Берлин, идентифицира при наблюдение под микроскоп за пръв път тъканни бучки в панкреаса, наречени по-късно на негово име Лангерхансови острови.^[2] Самият термин „инсулин“ произхожда от латинската дума за малък остров insula.

През 1889 г. лекарят Оскар Минковски в сътрудничество с Йозеф фон Меринг опитва да разбере ролята на панкреаса в храносмилането, затова го отстранява от здраво куче. При тестване на урината му, те откриват захар, с което за първи път установяват връзка между панкреаса и диабета.^[3]

В началото на 20 век редица учени правят опити да изолират секрета на Лангерхансовите островчета и да го прилагат при кучета с диабет, като отчасти постигат успехи.

През 1916 г. в Париж румънският доктор Николае Паулеску разработва воден екстракт от панкреас (наречен от него „панкреатин“), който нормализира нивото на кръвната захар при куче с диабет. Заради Първата световна война той, както и всички учени по света трябва да прекъснат работата си.

През октомври 1920 г. канадският физиолог Фредерик Бантинг открива, че храносмилателните секрети, които Оскар Минковски е проучвал, разрушават секрецията на Лангерхансовите острови, което прави невъзможно успешното им извличане. Бантинг изолира част от артериите на панкреаса, което води до атрофия на част от него, а Лангерхансовите острови остават непокътнати. По нататъшните експерименти на Бантинг и асистентът му Чарлз Бест са подпомогнати от професора по физиология и биохимия в университета в Торонто, Канада,. Джон Маклауд. Бантинг и Бест успешно изолират екстракт от островчетата и го инжектират в куче с диабет като отчитат намаляване на кръвната захар с 40% за 1 час.

На 11 януари 1922 г. за първи път в света, асистентът на Маклауд - биохимикът Джеймс Колип инжектира инсулин на терминално болно 14-годишно дете с диабет, но екстрактът дава много странични ефекти. През следващите 12 дни Колип работи денонощно, за да подобри екстракта от говежди панкреас, и на 23 януари е инжектирана втората доза, която не дава странични ефекти.

За това откритие през 1923 г. на Бантинг и Маклауд е присъдена Нобелова награда за медицина. Ненапълно съгласни с решението на комисията, което според тях игнорира приноса на Бест и Колип, двамата лауреати публично оповестяват. че разделят наградата, в това число - паричната премия с тях.

През 1978 г. е създаден първият синтетичен инсулин с помощта на генетично модифицирани бактерии Ешерихия коли от Артур Ригс и Кейити Итакура.

Химичен състав

Инсулинът е белтък с молекулна маса 5808 Da. Изграден е от 51 аминокиселини, структурирани в А и В вериги, свързани по между си посредством две дисулфидни връзки. Има и трета връзка, който съединява шестата с единадесетата аминокиселина на верига А. Именно тази част се свързва с инсулиновите рецептори. Синтезираният хормон се съхранява в В-клетките под формата на кристали. Тези кристали са изградени от два атома цинк и шест молекули инсулин.

Фармакокинетика

Инсулинът се прилага подкожно, а в спешни случаи и венозно. Плазменият полуживот на циркулиращия в кръвната плазма инсулин е 3 – 5 минути. Той не се залавя за плазмените протеини, метаболизира се около 60% в бъбреците и около 40% в черния дроб.

Фармакодинамика

Инсулинът участва в регулацията на въглехидратната, мастната и белтъчната обмяна. Той увеличава транспорта на глюкоза през плазмената мембрана на клетките на мускулите, сърцето и мастната тъкан. Стимулира нейното окисление на цикъла на Кребс до въглероден диоксид и вода. Броят на инсулиновите рецептори намалява при затлъстяване.

Показания

Използва се за лечение на инсулинозависим диабет. Дозите са индивидуални и се определят спрямо възрастта, нуждите от калории и придружаващите заболявания.

Противопоказания

Вижте също

Бележки

↑ Ильин В.С., Старосельцева Л.К. Инсулин (Инсулин) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 9. Ибн-Рош – Йордан (Ибн-Рошд – Йордан). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1978. с. 483. Посетен на 16 юни 2018. (на руски) ((ru))
↑ A Historical Perspective on the Identification of Cell Types in Pancreatic Islets of Langerhans by Staining and Histochemical Techniques
↑ Oskar Minkowski

Шаблон:Биохимия-мъниче

[БМЭ-3изд-ТОМ-9-1] Ильин В.С., Старосельцева Л.К. Инсулин (Инсулин) // Голямата медицинска енциклопедия (в 30 тома). 3 издание. Т. 9. Ибн-Рош – Йордан (Ибн-Рошд – Йордан). Москва, Издателство „Съветска енциклопедия“, 1978. с. 483. Посетен на 16 юни 2018. (на руски) ((ru))

[2] A Historical Perspective on the Identification of Cell Types in Pancreatic Islets of Langerhans by Staining and Histochemical Techniques

[3] Oskar Minkowski

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 12: / Ред 12: @@
 През 1916 г. в Париж румънският доктор Николае Паулеску разработва воден екстракт от панкреас (наречен от него „панкреатин“), който нормализира нивото на кръвната захар при куче с диабет. Заради Първата световна война той, както и всички учени по света трябва да прекъснат работата си.
-През октомври 1920 г. канадският физиолог [[Фредерик Бантинг]] открива, че храносмилателните секрети, които Оскар Минковски е проучвал, разрушават секрецията на Лангерхансовите острови, което прави невъзможно успешното им извличане. Бантинг изолира част от артериите на панкреаса, което води до атрофия на част от него, а Лангерхансовите острови остават непокътнати. Той заедно с асистента му Чарлз Бест успешно изолират екстракт от островчетата и го инжектират в куче с диабет като отчитат намаляване на кръвната захар с 40% за 1 час.
+През октомври 1920 г. канадският физиолог [[Фредерик Бантинг]] открива, че храносмилателните секрети, които Оскар Минковски е проучвал, разрушават секрецията на Лангерхансовите острови, което прави невъзможно успешното им извличане. Бантинг изолира част от артериите на панкреаса, което води до атрофия на част от него, а Лангерхансовите острови остават непокътнати. По нататъшните експерименти на Бантинг и асистентът му Чарлз Бест са подпомогнати от професора по физиология и биохимия в университета в [[Торонто]], [[Канада]],. Джон Маклауд. Бантинг и Бест успешно изолират екстракт от островчетата и го инжектират в куче с диабет като отчитат намаляване на кръвната захар с 40% за 1 час.
-На [[11 януари]] [[1922]] г. за първи път в света в [[Торонто]], [[Канада]] е инжектиран инсулин на терминално болно 14-годишно дете с диабет, но дава много странични ефекти. През следващите 12 дни биохимикът [[Джеймс Колип]] работи денонощно, за да подобри екстракта от говежди панкреас, и на 23 януари е инжектирана втората доза, която не дава странични ефекти.
+На [[11 януари]] [[1922]] г. за първи път в света, асистентът на Маклауд - биохимикът [[Джеймс Колип]] инжектира инсулин на терминално болно 14-годишно дете с диабет, но екстрактът дава много странични ефекти. През следващите 12 дни Колип работи денонощно, за да подобри екстракта от говежди панкреас, и на 23 януари е инжектирана втората доза, която не дава странични ефекти.
+За това откритие през 1923 г. на Бантинг и Маклауд е присъдена Нобелова награда за медицина. Ненапълно съгласни с решението на комисията, което според тях игнорира приноса на Бест и Колип, двамата лауреати публично оповестяват. че разделят наградата, в това число - паричната премия с тях.
 През 1978 г. е създаден първият синтетичен инсулин с помощта на генетично модифицирани бактерии Ешерихия коли от Артур Ригс и Кейити Итакура.