Сарацини: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 6: | Ред 6: | ||
Сарацин в [[Християнски|християнските]] писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като означава народа с потекло от Арабия и потомък на съюза на [[Авраам]] не със законната му съпруга [[Сара]], а с неговата слугиня, египтянката [[Агар]]. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: ''шарук'' (изток или вятър на пустинята), ''шарк'' (обединени хора), ''шарика'' (общество, компания), ''шарк'' (грабеж, кражба).<ref>{{cite book | title = Европа и ислямът | last = Кардини | first = Франко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-579-9 | doi = | pages = 394 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|22}}. |
Сарацин в [[Християнски|християнските]] писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като означава народа с потекло от Арабия и потомък на съюза на [[Авраам]] не със законната му съпруга [[Сара]], а с неговата слугиня, египтянката [[Агар]]. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: ''шарук'' (изток или вятър на пустинята), ''шарк'' (обединени хора), ''шарика'' (общество, компания), ''шарк'' (грабеж, кражба).<ref>{{cite book | title = Европа и ислямът | last = Кардини | first = Франко | authorlink = | coauthors = | editor = | editor-link = | year = 2015 | edition = | publisher = Изток-Запад | location = София | isbn = 978-619-152-579-9 | doi = | pages = 394 | url = | accessdate = | quote = | lang-hide = | lang = }}</ref>{{rp|22}}. |
||
Произходът от [[Агар]] |
Произходът от [[Агар]] е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците. |
||
Арабите, наричани [[измаилтяни]], [[маври]], агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на ''сарацини'' е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ [[Арабско завоюване на Сирия|арабското завладяване]] на [[Палестина]]<ref>{{cite book |last1=Déroche |first1=Vincent |last2=Dagron |first2=Gilbert |title=Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“ |date=1991 |pages=17 – 248 |edition=Edition of the Greek text with French translation}}</ref>. Към XII век ''сарацини'' е синоним на ''мюсюлмани'' в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на [[Великите географски открития]]. |
Арабите, наричани [[измаилтяни]], [[маври]], агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на ''сарацини'' е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ [[Арабско завоюване на Сирия|арабското завладяване]] на [[Палестина]]<ref>{{cite book |last1=Déroche |first1=Vincent |last2=Dagron |first2=Gilbert |title=Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“ |date=1991 |pages=17 – 248 |edition=Edition of the Greek text with French translation}}</ref>. Към XII век ''сарацини'' е синоним на ''мюсюлмани'' в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на [[Великите географски открития]]. |
||
Версия от 17:12, 11 януари 2020
Сарацѝни означава прието в Западна Европа през Средновековието и излязло по-късно от употреба название за арабите и други мюсюлмански народи, населявали Арабския халифат, наричан съответно Сарацинска империя.
Думата достига в Европа през Византия през ранното Средновековие и обозначава арабските племена.[1]. Произхожда (през гръцки) от арабската дума شرقيين („шаркиин“), означаваща източни хора. Използвало се отчасти с презрителен оттенък.
Сарацин в християнските писания означава синове на Сара, което е неправилно, тъй като означава народа с потекло от Арабия и потомък на съюза на Авраам не със законната му съпруга Сара, а с неговата слугиня, египтянката Агар. Свързването със Сара вероятно е псевдоетимологично тълкуване, направено апостериори, основаващо се на неправилното разбиране на арабска или сирийска дума. Правени са опити тази дума да се съпостави с арабски думи: шарук (изток или вятър на пустинята), шарк (обединени хора), шарика (общество, компания), шарк (грабеж, кражба).[2]:с. 22.
Произходът от Агар е отразен и в наименованието „агарини“ (хагарини), оттам и изразът „агаряни“, ползван от българите по адрес на турците.
Арабите, наричани измаилтяни, маври, агаряни или сарацини, започват да се споменават в европейските летописи още през VII век. Най-ранното споменаване на сарацини е в документа „Doctrina Jacobi“, описващ арабското завладяване на Палестина[3]. Към XII век сарацини е синоним на мюсюлмани в средновековната латинска литература. Думата постепенно отмира в епохата на Великите географски открития.
Източници
- ↑ The Editors of Encyclopaedia Britannica. Saracen // Britannica Concise Encyclopedia. Cambridge University Press, 2012. (на английски)
- ↑ Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.
- ↑ Déroche, Vincent, Dagron, Gilbert. Doctrina Jacobi nuper Baptizati, „Juifs et chrétiens dans l'Orient du VIIe siècle“. Edition of the Greek text with French translation. 1991. с. 17 – 248.