Балкарци: Разлика между версии

Балкарци, Балкари
аланла, малкъар
	Балкарци, Балкари; аланла, малкъар
Общ брой	около 120 000
По места	Русия: 108 426 (2002); Кабардино-Балкария: 104 951 (2002); ; Казахстан: 3000; Киргизстан: 2100; Украйна: 206 (2001);
Език	руски, карачаево-балкарски
Религия	ислям, православие
Сродни групи	други тюркски народи
	Балкарци, Балкари; аланла, малкъар в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 21:07, 11 януари 2020

Балкарците, наричани по-рядко балкари (самоназвание: аланла „планинци“, карачаево-балкарски:малкъар, мн. число малкъарла) са тюркски народ, населяващ Кавказкия регион, титулен народ в Кабардино-Балкария. Техният карачаево-балкарски език е от северозападната (куманска) подгрупа на тюркските езици. Карачаево-балкарският език е близък до кримскотатарския и кумикския език.

В наши дни балкарците наброяват около 60 хил. души и населяват главно руската република Кабардино-Балкария.

История

В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII век балкарците са известни под името басиани. Осетинците ги наречат асон, асиаг „аси“, сваните – сауары „планинци“, кабардинците – къушхьэ „планинци“. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними.^[1]

В средновековието на народа му се налага да отстоява независимостта си срещу най-различни завоеватели, сред които са черкезките племена на кабардинците в 16 век. През 1827 г. балкарските князе полагат клетва за вярност към руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право „адет“ и защита от неприятели, и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В 1922 г. е образувана „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на Вермахта овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-а Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в 1944 г. балкарците стават жертва на Сталинските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с Германия и всички са депортирани в Сибир и Средна Азия. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на Кабардинска АССР. В 1957 година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и оцелелите се завръщат в родината си, като Кабардино-Балкарската АССР е възстановена.

Източници

↑ Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград

Външни препратки

[1] Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград

[1]

@@ Ред 8: / Ред 8: @@
 {{Киргизстан}}: 2100<br>
 {{Украйна}}: 206 (2001)<br>
 |религии=[[ислям]], [[православие]]
 |езици=[[руски език|руски]], [[Карачаево-балкарски език|карачаево-балкарски]]
 |сродни= други [[тюркски народи]]
 }}
 '''Балкарците''', наричани по-рядко '''балкари''' (самоназвание: ''аланла'' „планинци“, [[карачаево-балкарски език|карачаево-балкарски]]:''малкъар'', мн. число ''малкъарла'') са [[Тюркски народи|тюркски народ]], населяващ [[Кавказ]]кия регион, ''титулен'' народ в [[Кабардино-Балкария]]. Техният [[карачаево-балкарски език]] е от северозападната (куманска) подгрупа на [[тюркски езици|тюркските езици]]. Карачаево-балкарският език е близък до [[Кримскотатарски език|кримскотатарския]] и [[Кумикски език|кумикския език]].
-В наши дни балкарците наброяват около 60 000 души и населяват главно руската република [[Кабардино-Балкария]].
+В наши дни балкарците наброяват около 60 хил. души и населяват главно руската република [[Кабардино-Балкария]].
 == История ==
-В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII век балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те – ''сауары'' „планинци“, кабардинците – ''къушхьэ'' „планинци“. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград.</ref>.
+В руските документи балкарците се споменават за първи път през 1629 г. В грузинските източници през XIV – XVIII век балкарците са известни под името ''басиани''. [[Осетинци]]те ги наречат ''асон, асиаг'' „аси“, [[свани]]те – ''сауары'' „планинци“, кабардинците – ''къушхьэ'' „планинци“. На територията на Кабардино-Балкария се срещат много осетински топоними.<ref>Абаев, В. И. Историко-этимологический словарь осетинского языка. 5 тома, Москва-Ленинград</ref>
-В средновековието на народа му се налага да отстоява независимоста си срещу най-различини завоеватели, сред които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинците]] в 16 век. През [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност на руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''„адет“'' и защита от неприятели и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образувана „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-та Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в [[1944]] г. балкарците стават жертва на [[Сталин]]ските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]] и всички са депортирани в [[Сибир]] и [[Средна Азия]]. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на ''Кабардинска АССР''. В [[1957]] година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и на оцелелите е позволено и те се завръщат в родината си, като ''Кабардино-Балкарската АССР'' е възстановена.
+В средновековието на народа му се налага да отстоява независимостта си срещу най-различни завоеватели, сред които са черкезките племена на [[Черкези|кабардинците]] в 16 век. През [[1827]] г. балкарските князе полагат клетва за вярност към руския император, а той от своя страна им гарантира запазване на обичайното право ''„адет“'' и защита от неприятели, и така земите на Кавказка Балкария влизат в състава на Руската империя. В [[1922]] г. е образувана „Кабардино-Балкарска“ автономна област, която в 1936 г. е въздигната в АССР. В 1942 г. войските на [[Вермахт]]а овладяват Кавказ и връх Елбрус. Въпреки че във Втората световна война Кабардино-Балкария сформира 115-а Кабардино-Балкарска кавалерийска дивизия под командването на А. Ф. Скороход, която твърдо се сражава в битките за Кавказ и Сталинград, в [[1944]] г. балкарците стават жертва на [[Сталин]]ските репресии. Те са обвинени от диктатора в колаборационизъм с [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]] и всички са депортирани в [[Сибир]] и [[Средна Азия]]. Кабардинците обаче остават и републиката е преименувана само на ''Кабардинска АССР''. В [[1957]] година, при Хрушчов балкарците са реабилитирани и оцелелите се завръщат в родината си, като ''Кабардино-Балкарската АССР'' е възстановена.
 == Източници ==
@@ Ред 27: / Ред 25: @@
 == Външни препратки ==
-* [http://www.youtube.com/watch?v=8gVIaOjWIJQ Хоро на кавказките Българи]
+* [http://www.youtube.com/watch?v=8gVIaOjWIJQ Хоро на кавказките българи]
 * [http://bulgarnation.com/Българи%20в%20Русия-Северен%20Кавказ-Кабардино-Балкария.html Българи в Северен Кавказ]