Тайска писменост: Разлика между версии
м замяна с n-тире; козметични промени |
м излишен празен ред |
||
Ред 15: | Ред 15: | ||
== Източници == |
== Източници == |
||
<references /> |
<references /> |
||
{{Писмености}} |
{{Писмености}} |
Версия от 22:46, 11 януари 2020
Тайската писменост е използваната писменост на тайския език и някои малцинствени езици на територията на Тайланд. По вид писмеността се класифицира като абугида.
История и разпространение
Създаването на тайската писменост се приписва на тайски владетел от края на 13 век, като първият засвидетелстван надпис е от 1283 година [1][2]. Приликите с кхмерската писменост показват, че или тайската писменост е била изведена от кхмерската, или най-малкото силно повлияна от нея. Тъй като последната е дъщерна писменост на древноиндийското брахми, могат да бъдат открити много общи черти между тайската писменост и съвременните индийски писмености, като например деванагари. Тайската писменост добива окончателния си вид през 17 век [3].
Особености
Тайската писменост спада към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Съвременната тайска абугида има 44 букви, които, ако нямат диакритики, се четат с последващ гласен звук а, ако се намират в края на думата, и о в другите случаи [1]. Често различни букви се произнасят по един и същи начин, като големият им брой се дължи на факта, че много от звуците, съществуващи в древноиндийските езици, и съответно брахми, не се появяват в тайската реч [2].
Понеже тайският език е тонален, освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. Интересен е фактът, че при тайската писменост няма разграничител на думите, вместо това интервалът бележи края на изречение. Посоката на писане е като на български – отляво надясно, с редовете отгоре надолу [1][2].
Компютърна поддръжка
Буквите и пунктуационните знаци от тайската писменост са определени в уникод интервала от U+0E00 до U+0E7F [4].
Източници
|