Коаксиален кабел: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м излишен празен ред; козметични промени
мРедакция без резюме
Ред 11: Ред 11:
Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от:
Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от:


1 – вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен, като на рисунката, или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от метал с висока проводимост – [[мед]], [[сребро|посребрена]] мед, медна [[сплав]], помеднен [[алуминий]], алуминиева сплав, омеднена [[стомана]] и др.
1 – вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен, като на рисунката, или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от метал с висока проводимост – [[мед]], [[сребро|посребрена]] мед, медна [[сплав]], алуминиева сплав, [[стомана]] с медно покритие и др.


2 – изолация, изпълнена във вид на [[диелектрик|диелектрично]] запълване, осигуряващо съосие на взаимното разположение на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно ([[полиетилен]], разпенен полиетилен, [[полистирол]], твърд [[флуоропласт]], флуоропластова лента и т.н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.)
2 – изолация, изпълнена във вид на [[диелектрик|диелектрично]] запълване, осигуряващо съосие на взаимното разположение на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно ([[полиетилен]], разпенен полиетилен, [[полистирол]], твърд [[флуоропласт]], флуоропластова лента и т.н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.)
Ред 20: Ред 20:


Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството, с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината ''c'' = 3•10<sup>8</sup> m/s; ако е твърд диелектрик, скоростта е по-малка.
Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството, с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината ''c'' = 3•10<sup>8</sup> m/s; ако е твърд диелектрик, скоростта е по-малка.



<br />
[[Файл:Characteristic Impedance power attenuation.svg|мини|Зависимост между импеданса и максималната мощност.]]
[[Файл:Characteristic Impedance power attenuation.svg|мини|Зависимост между импеданса и максималната мощност.]]


[[Вълново съпротивление|Вълновото съпротивление]] (импеданса) на коаксиалната линия зависи от съотношението но диаметрите на външния и вътрешния проводник и вида на диелектрика. Обикновено то е от 48 до 200 [[Ом (физика)|Ω]]. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ω, защото с 50 Ω кабел се предава максимална мощност, а кабел 75 Ω пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 – 150 Ω се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ω – крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени.
'''Вълновото съпротивление''' (характерен импеданс) на коаксиалната линия зависи от съотношението на диаметрите на външния и вътрешния проводник и вида на диелектрика. Обикновено то е между 48 до 200 [[Ом (физика)|Ω]]. при различните видове. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ω, защото с 50 Ω кабел се предава максимална мощност, а кабел 75 Ω пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 – 150 Ω се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ω – крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени.

<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://shopdelta.eu/vlnov-impedans_l13_aid781.html|заглавие=TopТехнически речникВълнов импеданс|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref> Вълновото съпротивление се определя по следната зависимост.

<math>Z0=\frac{60} \sqrt{\xi\tau}{\ln} \frac{D}{d}
</math>

Където D e външният диаметър и d e вътрешния.


Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и със специализираните материали за силови проводници при високо напрежение.
Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и със специализираните материали за силови проводници при високо напрежение.

==== Други параметри. ====

* Затихването на коаксиалния кабел
* Скоростта на разпространение на вълната ( коаксиалния кабел изисква минимална скорост на разпространение от 0,77 °)<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://bg.cnalscable.com/news/technical-parameters-of-rf-coaxial-cable-produ-9142655.html|заглавие=Технически Параметри На RF Коаксиални Кабелни|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=Jun 22, 2017|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>
*Индуктивноо съпротивление за метър
*Капацитивно съпротивление за метър
*максимално допустима мощност

* Радиус на огъване <ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.standard-wire.com/coax_cable_theory_and_application.html|заглавие=ТЕОРИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ|автор=|фамилно_име=|първо_име=|дата=|труд=|архив_дата=|достъп_дата=}}</ref>

<br />


== Начин на изготвяне ==
== Начин на изготвяне ==
Изготвянето на активния проводник става чрез разтапяне на [[мед]] и изтегляне на дълги нишки с нужната дебелина. Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото изолационно покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода се получава заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.
Изготвянето на активния проводник става чрез разтапяне на метала и изтегляне на дълги нишки с нужната дебелина. След изтеглянето в зависимост от използвания метал или вида на кабела, върху нишката се нанася електролизно метално покритие от мед или други силно проводими материали Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото изолационно покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода се получава заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.


Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят [[индуктивност]]ите в системата. В някои аудио студиа и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.
Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят [[индуктивност]]ите в системата. В някои аудио системи и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.


== Източници ==
== Източници ==
<references/>
* 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г.
* 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г.
* 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г.
* 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г.

Версия от 20:00, 13 януари 2020

Коаксиален кабел

Коаксиалният кабел е кабел, съставен от централен активен проводник и външен проводник (екран), разположени съосно и разделени от твърд изолационен материал или въздух. В комуникациите се използва за предаване на радиочестотни електрически сигнали, най-често от дециметровия обхват, а също и като фидер за повечето антени, и техни активни елементи. Наименованието на кабела идва от геометричното разположение на активния (активните) проводници и екрана – коаксиално, т.е. осите им съвпадат. Изобретен и патентован е през 1880 година от британския физик Оливър Хевисайд.

Устройство, принцип на действие и характеристики

Устройство на коаксиален кабел:
1 – вътрешен проводник,
2 – изолация (твърд полиетилен),
3 – външен проводник (екран),
4 – обвивка (светостабилизиран полиетилен)

Коаксиалният кабел (виж фигурата) се състои от:

1 – вътрешен проводник във вид на единичен проводник (праволинеен, като на рисунката, или навит в спирала), многожилен проводник или тръбичка. Прави се от метал с висока проводимост – мед, посребрена мед, медна сплав, алуминиева сплав, стомана с медно покритие и др.

2 – изолация, изпълнена във вид на диелектрично запълване, осигуряващо съосие на взаимното разположение на вътрешния и външния проводник. Запълването може да бъде плътно (полиетилен, разпенен полиетилен, полистирол, твърд флуоропласт, флуоропластова лента и т.н.) или полувъздушен (тръбовидна обвивка, шайби и др.)

3 – външен проводник (екран) във вид на оплетка (ширмовка) от метални жички или плътна метална повърхност – фолио, покрито с тънък слой от алуминиев филм и техните комбинации, а също така и гофрирана тръба, повита с метални ленти и др. от мед, медна или алуминиева сплав. Ако екранът е твърда цилиндрична повърхност, получава се твърда коаксиална линия, която е разновидност на гъвкавия коаксиален кабел и се използва за големи мощности. Екранът се състои от един или няколко външни проводника.

4 – обвивка от светостабилизиран (устойчив на ултравиолетово слънчево излъчване) полиетилен, поливинилхлорид (PVC), полипропилен, тефлон, повивка от флуоропластова лента или друг изолационен материал. Нанесена е върху външния проводник и служи за изолация и защита от външни въздействия. При условие, че е нужно кабелът да издържа на температурни влияния, може да се използва халар или тефлон.

Енергията се разпространява във вид на електромагнитна вълна надлъжно в пространството между вътрешния и външния проводник. Централният проводник е активен, а външният е заземен и служи за екраниране на полето. Затова сигналите се пренасят без излъчване на енергия в околното пространството, с възможно най-малко загуби. Ако средата между вътрешния и външния проводници е атмосферен въздух, сигналът се разпространява със скоростта на светлината c = 3•108 m/s; ако е твърд диелектрик, скоростта е по-малка.



Зависимост между импеданса и максималната мощност.

Вълновото съпротивление (характерен импеданс) на коаксиалната линия зависи от съотношението на диаметрите на външния и вътрешния проводник и вида на диелектрика. Обикновено то е между 48 до 200 Ω. при различните видове. При увеличаване на разликата в диаметрите вълновото съпротивление нараства. Най-разпространени са кабелите с вълново съпротивление 50 и 75 Ω, защото с 50 Ω кабел се предава максимална мощност, а кабел 75 Ω пренася сигналите с минимално затихване. Кабели с вълново съпротивление 100 – 150 Ω се използват рядко, в импулсната техника и за специални цели, а с 200 Ω – крайно рядко, международни стандарти за тях не са предвидени.

[1] Вълновото съпротивление се определя по следната зависимост.

Където D e външният диаметър и d e вътрешния.

Коаксиалната линия се отличава от екранирания проводник, използван за предаване на постоянен електрически ток и нискочестотни сигнали с по-еднородни надлъжни и напречни сечения, нормирани размери и стойности на електромагнитните параметри на материалите и със специализираните материали за силови проводници при високо напрежение.

Други параметри.

  • Затихването на коаксиалния кабел
  • Скоростта на разпространение на вълната ( коаксиалния кабел изисква минимална скорост на разпространение от 0,77 °)[2]
  • Индуктивноо съпротивление за метър
  • Капацитивно съпротивление за метър
  • максимално допустима мощност
  • Радиус на огъване [3]


Начин на изготвяне

Изготвянето на активния проводник става чрез разтапяне на метала и изтегляне на дълги нишки с нужната дебелина. След изтеглянето в зависимост от използвания метал или вида на кабела, върху нишката се нанася електролизно метално покритие от мед или други силно проводими материали Нишката преминава през „тунел“, пълен с разтопена маса от бъдещото изолационно покритие. В процеса на движение по цялата дължина на тунела тя изстива и на изхода се получава заготовка на кабел. Последният се навива, маркира и пакетира.

Понякога кабелите се изработват под формата на плетеница. Това се прави с няколко цели. Първата цел е да се отделят чифтовете в една система. Втора цел и причина е да се намалят индуктивностите в системата. В някои аудио системи и дискотеки при свързването на звукова техника се практикува чифтовото окабеляване, защото така индуктивността на кабелите намалява, а оттам и смущенията. Последното води до по-високо качество на звука и по-качествен пренос на данни.

Източници

  • 1. А. К. Андреев, А. Д. Лазаров, Предавателни линии и СВЧ устройства, ВТС, 1980 г.
  • 2. А. К. Андреев, Д. Х. Димитров, Сборник от задачи по техника на свръхвисоки честоти, ВТС, 1985 г.
  • 3. Д. Д. Дамянов – Антенни устройства, Военно издателство, София, 1978 г.
  • 4. Д. Д. Дамянов – Проектиране на радиолокационни антенно-фидерни устройства, ВТС, 1978 г.
  • 5. Д. Д. Дамянов, М. А. Михайлов, Д. Х. Димитров – Ръководство за лабораторни упражнения по антенни устройства, ВТС, 1989 г.
  • 6. М. А. Михайлов – Специализирани антени, Шумен, 2001 г.
  • 7. Paul J. Nahin. Oliver Heaviside: The Life, Work, and Times of an Electrical Genius of the Victorian Age. JHU Press, 2002. – P. xvi.
  • 8. Wilfried Feldenkirchen. Werner von Siemens – Inventor and International Entrepreneur. – 1994. – ISBN 0-8142-0658-1.
  • 9. Microwaves101.com (англ.)
  • 10. Изюмова, Свиридов, 1975, С. 51 – 52
  • 11. Таблица характеристик радиочастотных коаксиальных кабелей. Proelectro2.ru
  • 12. Электрические характеристики коаксиальных кабелей. CQHAM.RU