Перпера: Разлика между версии
м Bot: Automated text replacement (- г + грама ) |
м без 'досега', неакт. |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Въведена е от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4 – 4,5 грама и чистота 20,5 [[Карат (благородни метали)|карата]]. Тя получава и ново име – „иперпирон“ или по-популярното в нашите земи българизирано название – перпера. Множественото число на думата в среден род „иперпира“ е възприето на български като единствено число на женски род – „и перпира“, трансформирано в „(една) перпера“. Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]] век, като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]] век намалява твърде много златното им съдържание 16 – 11 карата. |
Въведена е от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4 – 4,5 грама и чистота 20,5 [[Карат (благородни метали)|карата]]. Тя получава и ново име – „иперпирон“ или по-популярното в нашите земи българизирано название – перпера. Множественото число на думата в среден род „иперпира“ е възприето на български като единствено число на женски род – „и перпира“, трансформирано в „(една) перпера“. Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]] век, като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]] век намалява твърде много златното им съдържание 16 – 11 карата. |
||
Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]] – [[1241]]), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. |
Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]] – [[1241]]), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. Е намерен само един екземпляр от нея. |
||
Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]]. |
Терминът перпера се използва по време на [[Второ българско царство|Второто българско царство]] за означаване на сметководна [[парична единица]]. |
||
Версия от 07:24, 14 януари 2020
Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIV век) и средновековна България през XIII-XIV век Българите я наричали още „златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.[1]
Въведена е от Алексий I Комнин (1081 – 1118 г.) през 1092 г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество злато и започва да се отсича монета със скифатена форма, тегло 4,4 – 4,5 грама и чистота 20,5 карата. Тя получава и ново име – „иперпирон“ или по-популярното в нашите земи българизирано название – перпера. Множественото число на думата в среден род „иперпира“ е възприето на български като единствено число на женски род – „и перпира“, трансформирано в „(една) перпера“. Перпери се секат до средата на XIV век, като през XIII-XIV век намалява твърде много златното им съдържание 16 – 11 карата.
Първа българска златна монета, сечена по времето на Иван Асен II (1218 – 1241), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над Теодор Комнин в битката при Клокотница 1230 г. Е намерен само един екземпляр от нея.
Терминът перпера се използва по време на Второто българско царство за означаване на сметководна парична единица.
Вижте също
Бележки
- ↑ Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32 – 33.