Криви дол (община Щип): Разлика между версии
м -, replaced: Република Македония → Северна Македония (4) редактирано с AWB |
м излишен празен ред |
||
Ред 26: | Ред 26: | ||
== История == |
== История == |
||
През третата четвърт на XIV век селото е принадлежало на войводата Димитър, полубрат на деспот [[Константин Драгаш]], който го дарява на една от църквите в Щип.<ref>Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 248</ref> |
През третата четвърт на XIV век селото е принадлежало на войводата Димитър, полубрат на деспот [[Константин Драгаш]], който го дарява на една от църквите в Щип.<ref>Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 248</ref> |
||
Версия от 12:03, 14 януари 2020
Криви дол Криви Дол | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Източен |
Община | Щип |
Географска област | Овче поле |
Надм. височина | 340 m |
Население | 50 души (2002) |
Пощенски код | 2000 |
МПС код | ST |
Криви дол в Общомедия |
Криви дол (на македонска литературна норма: Криви Дол) е село в община Щип, Северна Македония.
География
Селото е разположено в областта Овче поле, на около 9 километра северозападно от общинския център град Щип в южното подножие на планината Манговица.
История
През третата четвърт на XIV век селото е принадлежало на войводата Димитър, полубрат на деспот Константин Драгаш, който го дарява на една от църквите в Щип.[1]
В XIX век Криви дол е малко българско село в Щипска кааза, Нахия Овче поле на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 50 жители, всички българи християни.[2]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Криви дол (Krivi-Dol) има 48 българи екзархисти.[3]
В 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция. 22 души от селото са арестувани и измъчвани.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Криви дол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кривидол (Krividol) като село с неясен етнически състав.[6]
Личности
- Родени в Криви дол
- Андон, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[7]
- Ефрем Миладинов (? – 1915), български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
- Славко (Славчо) Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо, четите на Стоян Мишев и Георги Гочев, 4 рота на 13 кукушка дружина, убит на 22 юни 1913 година[8]
- Тодор Георгиев – Гущера или Гущеров (1890 – 1928), български революционер от ВМРО[9], дългогодишен телохранител на Кирил Пърличев, убит в София от протогеровиста Тано Г. А. Дончев[10]
Бележки
- ↑ Матанов, Хр. Княжеството на Драгаши, София, 1997, с. 248
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 232.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp.134-135.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 3.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.855.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.31
- ↑ Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.750, 817
|