Последният езичник: Разлика между версии

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Tolik28 (беседа | приноси)
2684 редакции
Редакция без резюме
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
м излишен празен ред; козметични промени
Ред 23: Ред 23:


== Сюжет ==
== Сюжет ==

Филмът е съкратена версия на двулогията [[Борис I (филм)|Борис I]]
Филмът е съкратена версия на двулогията [[Борис I (филм)|Борис I]]


Втората половина на ІХ век. Младият хан на българите Борис търпи поражения във войните със съседите си. По пътя на дипломацията той успява да запази териториалната цялост на България. Борис осъществява сливането на двете племена – българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това, което ще заздрави държавата му, е религията. Така се извършва знаменателното събитие – покръстването. Действията на Борис срещат упорита съпротива. Той избива 50 от най-знатните родове. Борис става последният български хан и първият български княз, като налага християнството в България. Княз Борис I достига и до друго прозрение – на държавата е необходим и единен език и писменост. Той приема радушно учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи. В тях започват да се просвещават стотици хора. Когато вижда, че делото му няма да загине, той става монах, оставяйки на трона сина си Симеон.
Втората половина на ІХ век. Младият хан на българите Борис търпи поражения във войните със съседите си. По пътя на дипломацията той успява да запази териториалната цялост на България. Борис осъществява сливането на двете племена – българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това, което ще заздрави държавата му, е религията. Така се извършва знаменателното събитие – покръстването. Действията на Борис срещат упорита съпротива. Той избива 50 от най-знатните родове. Борис става последният български хан и първият български княз, като налага християнството в България. Княз Борис I достига и до друго прозрение – на държавата е необходим и единен език и писменост. Той приема радушно учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи. В тях започват да се просвещават стотици хора. Когато вижда, че делото му няма да загине, той става монах, оставяйки на трона сина си Симеон.


== Актьорски състав ==
== Актьорски състав ==

Роли във филма изпълняват актьорите:
Роли във филма изпълняват актьорите:
* [[Стефан Данаилов]]
* [[Стефан Данаилов]]
Ред 47: Ред 45:


== Награди ==
== Награди ==

* Голяма награда „Златна роза“, (Варна, 1984).
* Голяма награда „Златна роза“, (Варна, 1984).
* Награда за режисура, сценарий, операторска работа и сценофрагия на СБФД, (1985).
* Награда за режисура, сценарий, операторска работа и сценофрагия на СБФД, (1985).


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

{{уикицитат|Последният езичник}}
{{уикицитат|Последният езичник}}
* {{bgmovies|Posledniqt+ezichnik_1985|Последният езичник}}
* {{bgmovies|Posledniqt+ezichnik_1985|Последният езичник}}
Ред 58: Ред 54:


{{филми на Борислав Шаралиев}}
{{филми на Борислав Шаралиев}}
⚫
{{Българско кино-мъниче}}


[[Категория:Български биографични филми]]
[[Категория:Български биографични филми]]
[[Категория:Филми от 1984 година]]
[[Категория:Филми от 1984 година]]
[[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]]
[[Категория:Филми на Борислав Шаралиев]]
⚫
{{Българско кино-мъниче}}

Версия от 07:36, 15 януари 2020

Последният езичник
РежисьориБорислав Шаралиев
СценаристиАнжел Вагенщайн
В ролитеСтефан Данаилов,
Борис Луканов,
Анета Петровска,
Антоний Генов
МузикаВеселин Николов
ОператорВенец Димитров
Премиера1984
Времетраене149 минути
Страна Народна република България
Езикбългарски

„Последният езичник“ е български игрален филм (исторически) от 1984 година на режисьора Борислав Шаралиев, по сценарий на Анжел Вагенщайн. Оператор е Венец Димитров. Музиката във филма е композирана от Веселин Николов. Художник на постановката е Мария Иванова. Художник на костюмите е доц. Николай Николов.

Сюжет

Филмът е съкратена версия на двулогията Борис I

Втората половина на ІХ век. Младият хан на българите Борис търпи поражения във войните със съседите си. По пътя на дипломацията той успява да запази териториалната цялост на България. Борис осъществява сливането на двете племена – българи и славяни, в единна държава. Той разбира, че това, което ще заздрави държавата му, е религията. Така се извършва знаменателното събитие – покръстването. Действията на Борис срещат упорита съпротива. Той избива 50 от най-знатните родове. Борис става последният български хан и първият български княз, като налага християнството в България. Княз Борис I достига и до друго прозрение – на държавата е необходим и единен език и писменост. Той приема радушно учениците на Кирил и Методий, създавайки Охридската и Преславската книжовни школи. В тях започват да се просвещават стотици хора. Когато вижда, че делото му няма да загине, той става монах, оставяйки на трона сина си Симеон.

Актьорски състав

Роли във филма изпълняват актьорите:

Награди

  • Голяма награда „Златна роза“, (Варна, 1984).
  • Награда за режисура, сценарий, операторска работа и сценофрагия на СБФД, (1985).

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Последният езичник.

Шаблон:Българско кино-мъниче

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Последният_езичник&oldid=9819947“.